Схемата за финансирането на затварянето на всички атомни реактори до 2021 година предвижда всяка година до 2004 година специално само за първите 4 реактора да се отделят 47 милиона $ на година. Ядрено гориво за тях струва някъде около 60 милиона $. Още толкова е преработката на отработеното гориво за всяка година. Смята се че трябва да се отделя между 0.004 и 0.01 $ на киловат час за съхраняването на нискорадиоактивните и среднорадиоактивни отпадъци. Тоест ако вземем средната стойност (0.0075) ще получим че за произвдените 8.8 млрд квтч от малките реактори през миналата година, трябва да се отделят още 60 милиона $ грубо казано. Какво се получава? Имаме производство на 8.8 млрд квтч от малките реактори на година. Хайде нама да сматаме загубите при самото произвоидство и пренос на електроенергия. Значи при цена 3.5 цента за киловат час имаме приходи от 308 милиона долара. От тях вадиме 47милиона за закриването, 60 милона за гориво, 60 милиона за отработеното гориво, 60 милиона за ниско и среднорадиоактивните отпадъци. Остават 81 милиона. Хайде да сложиме 6 милиона за заплати, ремонти и текущи. Остават 75 милиона които би трябвало да са печалба. Да но това е бюджета за една година. Да не забравяме че от 1989 година насам трупаме отпадъците в непреработено състояние в самата централа и рано или късно (най-вероятното много скоро) ще трябва да платиме за тях. Или иначе казано и тяхната цена трябва да се калкулира в цената на тока. Мисля че е очевидно че въпросните малки реактори са абсолютно икономически неизгодни за България. Относно безопасността. Ще ти приведа цитат от ПРИНЦИПНАТА оценка на международни институции за реакторите ВВЕР 440/230: Accident Localization System -- which serves as a reactor confinement -- designed to handle only one four-inch pipe rupture. If larger coolant pipes rupture, this system vents directly to the atmosphere through nine large vent valves. Western nuclear plants have containments designed for rupture of the largest pipes. In addition, the confinement has very small volume, very poor leak-tightness and poor hydrogen mitigation. No emergency core-cooling systems or auxiliary feedwater systems similar to those required in Western nuclear plants. Major concern about embrittlement (gradual weakening) of the reactor pressure vessel surrounding nuclear fuel, due to lack of internal stainless-steel cladding and use of low-alloy steel with high levels of impurities. Plant instrumentation and controls, safety systems, fire- protection systems, and protection for control-room operators are below Western standards. Quality of materials, construction, operating procedures and personnel training are below Western standards. Забележи, че ако по последните три са възможни някакви мерки и подобрения, то отстраняването на първите две, които са и най-важните, могат да станат само с цената на построяването напрактика на нови централи. Ето защо и ЕС каза че няма да даде пари за нещо, което вече само по себе си е нерентабилно, камо ли пък да се достроява. Хората много добре си пресмятат парите и не ги хвърлят на вятъра за разлика от нас. И затова ни предлагат да осигурят финансирането на 7-ми реактор, за строежа на който бъди сигурен французите ще се натискат най-много. Предлагат и модернизацията на ТЕЦ София и ТЕЦ Перник така че да започната да произвеждат и електричество. Да не говорим за всички други проекти, които имат за цел да повишат ефективността на съществуващите енергийни мощности. Но за всички тези неща трябват пари, а ние пари нямаме и единствения шанс е приемането ни в ЕС защото на всяка страна подписала договор за присъединяване автоматично се отпускат присъединителни фондове. И какво се получава? Заради амортизираните и с толкова проблеми 4 реактора ни поставяме под въпрос цялостното развитие на страната. И защо? Мисля че истинския отговор е в една много хубава статия за управленивето на нашата енергетика. Ето един пасаж от нея: "Сметките на енергетиката отдавна са непосилно предизвикателство не само за средностатистическия гражданин, но и за далеч по-обиграни в счетоводната комбинативност умове. Последното творение на Комитета по енергетика, което бе внесено в енергийната комисия на парламента като проект за бюджет на отрасъла, обаче бие всички досегашни рекорди. Неизвестно защо зам.-шефът на КЕ Кирил Гегов, бивш виден финансист от ведомството на Муравей Радев, поиска да не се обявяват цените, при които са правени разчетите в проектобюджета. След това се чу, че комитетът предвиждал известно поскъпване на парното, вероятно и на въглищата, цената на тока обаче ще остане 3.5 цента на кВтч. Така и не се намери отговорен служител в това ведомство, който да обясни в прав текст какво точно стои зад тези 3.5 цента. Според експертите в цената на тока сега се включват: разходните норми за производство (цени на енергоносителите - мазут, въглища, ядрено гориво), заплати, разходи за основни ремонти (по ремонтните програми на дружествата), текущите и най-неотложни разходи за съхраняване на ядреното гориво, финансови разходи на базата на кредитния план на НЕК, амортизации. Странна е обаче настойчивостта на електрокомпанията да води общо счетоводство за всичките си дружества. В резултат никой не може да каже колко точно струва електроенергията, произведена в която и да е отделна централа. Свидетели сме дори на парадокси. Наскоро шефът на НЕК Иван Шушулов обяви, че себестойността на тока от ТЕЦ - Варна, е 4 цента на кВтч. Според други експерти тази цифра надхвърля 4 цента. Справка от централата обаче показва, че през последните два месеца себестойността на тока е около и под 2.33 цента на кВтч. Отделните централи се надпреварват в соченето на ниска себестойност на собственото си производство. Най-големите производители на електроенергия в страната са АЕЦ “Козлодуй” (произвежда около 40% от електроенергията в страната) и ТЕЦ “Марица изток” (близо 30%). Според експерти себестойността на ТЕЦ “Марица изток” е около 1.8 цента на кВтч. За атомната енергия се твърди непрекъснато, че е най-евтината, т.е. и тя е около 1.9-2 цента на кВтч. Пита се откъде идват тогава тези 3.5 цента. При това се оказва, че в цената на НЕК изобщо не са включени милиардите (според някои данни около 35 млрд. лв.), необходими за проектиране и отчуждаване на земи за мини “Марица изток”. Въпреки че мините не са в структурата на НЕК, тези разходи влизат в себестойността на въглищата, с които се захранва ТЕЦ “Марица изток”. Не са включени също стотиците милиони долари, които трябва да попълнят фондовете за извеждане на атомните реактори на АЕЦ “Козлодуй” от експлоатация и за безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци. За ръководството на НЕК, не само сегашното, но и всички предишни, тази позиция крие определени предимства. Неяснотата дава възможност да се жонглира с цифрите, да се пренасочват средства от едно производство към друго, като неефективни производства се прикриват зад гърба на рентабилните, да се дава приоритет на един вид производство, например на атомната енергия, пред останалите на базата на съмнителната аксиома за нейната ниска себестойност. Това е съществуващото статукво от години - всички предприятия - производители на електроенергия, са в примката на НЕК, която преразпределя парите им, диктува режима им на работа, определя инвестиционната им политика, та дори и доставчиците, както намери за добре. Към това се прибавят изкуствено формираните и налагани отгоре цени на местните въглища, които са на път да убият най-рентабилното електропроизводство - това в “Марица изток”. Единната цена на тока пък прави излишен всеки напън за ефективност и конкурентност, за намаляване на производствените разходи и загубите." Изглежда проблемът въобще не е дали ще имаме дискотечни ефекти или не (както се предствят нещата за пред масовата публика), а да се запази кокала на чиновниците от НЕК. Защо се приватизираха какви ли не боклуци за по 1$, а най-интересните предприятия и индустрии се приватизират с такива мъки и под натиска на МВФ, СБ и ЕС?