Ти малко ги мелиш, както ти дойде, но в основата си по същество, тая философия я споделям още ученик, като бях. Кой, каквото ще да приказва, безпаричието си е мизерия и това е факта. Тия романтизми, как най- важното било децата да бъдат обичани, са достатъчно розавки, че да са далеч от действителноста. После родителите се чудят, що децата им се забъркват в неприятности, то голяма мистерия разбираш ли, че много трудно да се досетиш - щото нямат пари, е за туй, пък да си ги обичат колкото щат.
Отдавна съм го казал, че най- голямата революция в света ще настъпи, когато се въведат правила, родителите първо да докажат, че могат да обезпечат финансово бъдещите си деца, пък тогава да им се разрешава да ги правят. А не, като оная клетница от началото на прехода, която до ден днешен я въртят из социалните мрежи, как била имала пет деца и искала да завършат вишУ образование и "питам, а сега кой ша ни даде пъриии". Че що да ти дават, на теб де ти беше акъла, като ги прави и ражда. Тя да ражда, пък друг да й мисли децата, баси примитивизма братче.
Та съм съгласен с теб, че не става тая работа, да отглеждаш деца чудейки се как да вържеш двата края. И като им дойде абитуриенския, тегли кредити, че даже и за едни прилични представителни дрехи нямаш да ги облечеш. В това отношение жените са напълно рационални, оглеждайки се за мъже с доходи, щото на жените им е пределно ясно, че по децата хвърчат пари и то сериозни пари. Инак ще отгледаш едни нещастници, които ще са недоволни от живота и ще тръгнат да търсят на хляба мекото. Един мъж може да е много готин, може да се влюби безумно в него, ала като е с окъсаните цървули, къде на дълъг път с такъв, резервоара празен, още на първото кръстовище ще закъсат.
|