Преминавам в тинейджърска възраст. Балкона на апартамента на моите родители гледа към поляна в ж.к. Люлин. тя е голяма и няма постройки наоколо, т.е. става за всичко, защото на нея няма нищо...
Подготвя се най-голямата демонстрация на военна техника, наземна и въздушна по случай 1300г. България за деня на армията - 6-май, 1981г.
Както винаги това ще е на "Батенберг' пред бившия мавзолей и в небето на София.
Въздушните репетиции за мой късмет минават и точно над поляната и особено за нисколетящите бойни Ми-24.
Запомнил съм го завинаги: МиГ-25 в центъра, до него от двете му страни по две двойки Миг-21. След тях тройка Миг-23, прави на форсаж набиране по височина, разделяйки се в три различни посоки. После щурмовите предшествници на МиГ-27, нашите БМ на Миг-23, военнотранспортните винтокрили Ми-17 и на финала бойните Ми-24. Прозорците се тресяха от форсажа на реактивните изтребители...
И почваш да четеш, търсиш литература, снимки и т.н. За късмет малко след това се запознах с боен пикот. Показа ми коелкцията си от снимки на западни изтребители, след което станах стендови колекционер (даже награда от състезание имам), а и опитахй да подам документи в Долна Митрополия, където бе вевесарското висше училище. Не ги приеха по политически причина, но това е друг разказ. Може би добре, че стана така. Последващото развитие на обстоятелствата ми допадна и харесвам тази част от живота си. Но колекционер си останах и натрупах освен гигантска колекция, башка литература на различни езици.

Редактирано от kuduger965O6 на 10.02.24 12:13.