Сатанизма е много по голяма заплаха отколкото мислиш, даже по голяма заплаха от наркотиците.
Сатанизма е заплаха само за фалшивото и ерзаца. Никой не ги е бил по главите римляните да се захващат с такава детинска религия, като християнството, а сетне на капак да подправят автентичното със псевдомистика. Естествено, че взора на един посредственяк и глупендер, какъвто е всеки император, ще стига само до политиката, управлението на масите и собствената му власт. Такъв човек бъкел нищо не разбира от съзнание, а и не му е нужно, но гарантирано крайния резултат ще е пълна катастрофа, когато реши той да дефинира висшето и абстрактното.

Това е екзистенциалната трагедия на Европа, че редовно в историята си е приемала самодържеца за абсолютен ментор и коректив не просто на културно- цивилизационното развитие, но дори и на небитието, което е брутален нонсенс, и безумна грешка чието естество е такова, че е невъзможно да бъде заметена под килима. Поетите, като се почне от Аристотел, та се стигне до Хайдегер, пак и пак доброволно и самоинициативно стават слуги на власта, дори известния, като "баща на екзистенциализма" Сартр се е изкушил от комфорта и личното благо, давайки им приоритет пред чистата наблюдателност и критичния поглед.

И сега какво - сатанизма бил заплаха. Ми заплаха ще е, защото никой не може да се ебава с отвъдното, просто не е дадено на човека да притежава такава сила.