То точно производствените/ промишлени професии са най- пренебрегнати. И аз съм бачкал, като охрана в едно металообработващо предприятие и същия цирк - стругари и фрезисти получават горе- долу същото заплащане, като охранителите. Бати филма. А да не разказвам в какви условия се бъхтеха тези хора. Реално половината не можаха да доживеят до пенсия - мерси, ей сега се засилих да им ставам стругар. И към днешна дата какво. Под път и над път търсят манговци да им бачкат, щото то не останаха други. Чекай ти от мангал да стане стругар, смях. В едно друго предприятие тъдява, две години не могат да намерят заварчик, що не могат да намерят - ми щото никой не ще да си скапва зрението и да диша мизерии за без пари. Накрая вече от няма накъде, извадиха 3000лв заплата и веднага се намери заварчик - значи можело, а?! Дай му на българския работодател да прави печалби от заплати. То и аз да намеря наивници да ми бачкат за 10- 20лв на ден ще стана милионер, не е ракетна наука.

Тъпото е, че работниците не знаят как да си защитават интереса. Топят се един други пред шефовете, че белким им отпуснат някоя стотинка за награда. Жалка история. Къде ли не съм работил и все същото, като им кажа да се организираме и да настояваме за по- справедливо заплащане - всички на маса и думи подкрепят, като дойде време за действия се покриват, като мишки. Работодателите ги строяват, като в казарма, баси сдуханите шубета, с нетърпение чакат да дойде петък и събота, че да си избият комплексите по баровете, да се напият и да се сбият ..... пък шефовете им си въртят синджира и не могат да си преброят имотите, и колите.

Тъжната истина и неприятен факт е, че за тия 30 години се доказахме, като страхлива нация. Нито пред работодатели, нито пред политици си отстояваме интереса и правата. Нищо не правим. Мълчим си, като шутки и дебнем за някоя тарикатска дребнава далаверчица - туй то.