|
|
| Тема |
 Те ме разбраха |
|
| Автор |
Billbao (новак) |
|
| Публикувано | 09.05.14 20:51 |
|
|
|
Те ме разбраха
Това се случи на 9-ти май 2005 година.
На Нас, ветераните-учасници във Втората свтовна война, раздадоха възпоменателни медали. Лъскави, на синя лента и ни поканиха да участваме в поднасянето на цветя и венци на мемориала-обелиск, където на мраморни плочи са изписани имената на загиналите наши съграждани през Първата и Втората световна война. Закачих медала на ревера си и тръгнах по улицата. Оставили метлите, нашите мургави братя, седнали да си починат, ме попитаха: „А бе, бате! Какъв ден е?...Да не е празник?” Подминах. Не им отговорих. И .. премина пред очите ми – ВОЙНАТА!
А стана така:
Влязох в казармата през септември 1942 г. ???
Още ненаучили се да държим пушките и ни пращат да гоним шумкарите (партизаните).
Бойни учения – 9 септември 1944 год.
На ???... вземам отпуск. Явявам се на изпит в СУ. При професор (тогава асистент) Белемезов. Нищо не ме пита! Замислен отговаря на свой въпрос – „Ако в България животът беше хубав, македонците сами щяха да се присъединят към нас.”
От Земун тръгваме в поход към фронта. Кракът ми се разранява. Кръв и гной.Засъхнали. На първите 100-200 метра страшни болки, докато се разкъса и разполови раната.
Спираме в Рума (Митровица?). Кракът ми гори и страшни болки. Заливам го със студен вода и ... на сутринта почваме атака при Винковци-Орлик.
- 2 -
Денем куршуми, нощем студ. Ротата остана наполовина.
Връщаме се. Седнали сме да починем. Колю пленен. ??? Макото ??? разправя – французи, англичани се нахвърлиха върху немците (охраната). Ще ги избият. Руснаците отидоха да ги защитят.
Спрях! Върнах се и обясних на нашите мургави братя: „Ако не беше този ден, Вие щяхте да сте на сапун!” Отговарят „Ъъъ хъ” Разбраха!
Слава на героите от Казанлъшкия 23-ти Шипченски полк превзели „непревземаемата” Одринска крепост и измили с кръвта си приДрава, позора на България, лепнат й от хитлеристката клика.
Епилог: „Защо паднахте тук вий деца борливи?”
Вие разбрахте ли ме?
| |
| |
| 
|
|
