|
Сега наблюдавам събитията в Украйна.
Устрема на стадото което весело и с песни и с насилие си пробива път към собствената гибел на държавността и националната си идентичност.
Наблюдавам и събитията у нас.
Ранобудни студенти , протестиращи - контрапротестиращи - всички шутове в една комедия която съм я гледал от първия ред още преди 20 години и после преди 10 и сега .. тъшак.
НО !!!!
Някой случайно да е в течение какво се случи на 23.10.2013 г. в Исланидя?
Навярно не. И аз не бях.
И знаете ли защо не сте чули нищо ?
Защото на 23.10.2013 г. в Исландия се извърши Революция – абсолютно мирна , но не по-малко съдбоносна за гражданите на тази страна от която и да е друга революция.
Тази Мирна и Незабележима Революция нагледно показа колко е опасно , когато т.н. „демократични инструменти” , за които толкова много обичат да говорят неолибералите , се контролират от БОЛШИНСТВОТО , а не както сме свикнали от МАЛЦИНСТВОТО.
Това е и единствената причина поради която събитията в Исландия са обвити в непрогледен медиен мрак.
Последното което властимеющите по целия свят биха искали е , примерът на Исландия да се се повтори в една , или не дай Боже да се вземе за подражание от други държави.
Но нека караме в реда на хронологията на събитията :
На 23.10.2013 г. в Исланидя се проведе РЕФЕРЕНДУМ , на който е приета новата КОНСТИТУЦИЯ на страната.
Този Референдум се явява завършващия акорд на борбата която исландския народ води от 2008 г. насам , т.е. от момента в който исландските граждани неочаквано разбраха , че тяхната малка и спретната държавица , горд член на ЕС , е в състояние на тотален банкрут.
Неочаквано в смисъл на това , че банкрута настъпва в една ясна исландска утрин , след 5 години на просперитет и благоденствие , обезпечени от „най-ефективната” неолиберална икономика в света – тази на ЕС.
Предисторията на постланата с благи намерения процъфтяваща пътека към Ада е в общи линии позната. Тя започва през 2003 г. и няма да я повтаряме тук , нашия коментар на събитието ще започне от края на 2008 г. когато Исландия обявява банкрут по външния си ( 900 % от БВП ) дълг.
Както всички нормални и примерни демократични държави , исландците твърдо стъпили на принципите на обичайната ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ , правят първите плахи опити да потърсят сметка за безкрайния банкет.
Те излизат на улиците с протести насочени срещу алчните банкери и корумпираните политици , довели страната до това състояние.
След няколко седмични протести и леки исландски улични безредици (без насилие и много цивилизовани между другото) , исландското правителство тихо и плавно се оттегля в оставка.
Изборите протичат през Април 2009 г. и на власт идва ляво-центриска коалиция , която от една страна категорично осъжда неолибералната икономическа система , а от друга веднага приема условията на Световната Банка и на Брюксел да погаси от държавния бюджет дълговете на частните фалирали исландски банки , някъде в порядъка на 3.5 млрд. ойро.
Това на практика означа , че всеки исландски жител , в т.ч. децата и старците , в рамките на следващите 15 г. ежемесечно да плаща по 100 евро , за да погаси дълга на едни частни лица към други частни лица.
Явно тази перспектива е дошла вече много на добропорядъчните и спокойни исландци и всъщност довежда до нов екстраординарен ход на събитията.
Идеята , че всички граждани трябва да платят за грешките на група физически лица и че цяла една държава да бъде обложена с данък за да плати ЧАСТНИ дългове се оказва толкова неприемлива , че ВСЕОБЩОТО и масово недоволство принуждава дори и държавните ръководители да преминат на страната на БОЛШИНСТВОТО.
В резултат на тези събития , исландския президент Олафур Хримассон отказва да подпише и да ратифицира вече приетия от парламента заробващ Закон и обявява че въпроса ще се реши чрез референдум.
Незабавно следва много остра реакция на „свободния свят” и на „международната общонст” която се изразява с безпрецедентен натиск върху Исландия.
В случай , че държавата откаже да плати частните дългове на исландските банки , Холандия и Великобритания заплашват със сурови икономически санкции , включващи ПЪЛНА ИЗОЛАЦИЯ на Исландия. Британското правителство заплашва да замрази всички банкови сметки и спестявания на исландските граждани , МВФ заплашва да изключи станата от световния икономически модел на взаимопомощ.
Но исландците не се подават на натиска. Президента Гримсон прави прословутото си изказване към исландския народ , в което казва буквално следното :
......... „Нас ни предупредиха , че ако не приемем условията на международната общонст ще се превърнем в Северна Куба. Но ако се съгласим да платим ние със сигурност ще се превърнем в Северно Хаити”........
В резултат на този инат , през Март 2010 г. в Исландия се провежда Референдум , на който гражданите гласуват ПРОТИВ държавното обезпечение на банковите задължения и изплащането на дълга към Великобритания и Холандия.
МВФ реагира незабавно и моментално спира и замразява всякакви отношения с Исландия. Но исландците не спират до тук.
При масова всенародна потдръжка на гражданите , правителството иницира граждански и наказателни преследвания срещу виновните лица. Арестуван е бившия президент на банка Kaupthing , а останалите банкери бягат от страната.
Но и това не е всичко.
Приема се решение за създаване на нова Конституция , която да освободи страната от властта на международния финансов капитал и виртуалните пари.
Веднъж почувствали общата си сила исландците не спират до тук. Решават да създадат и да напишат новата си Конституция заедно.
И което е най шокиращото .......
ТЕ УСПЯВАТ !!!
Проекта за нова конституция е написан от 950 обикновенни граждани , членове на Националната Асамблея , избрани произволно чрез лотария.
След конструиране на скелета на новата Конститутиця , народа на Исландия , (вече на избори) избира т.н. Конституционен Съвет , в който влизат 25 обикновенни граждани.
ОБИКНОВЕНИ ХОРА !!!!
Рибари , домакини , фермери , лекари и т.н.
Те са избрани измежду 522 пълнолетни , непринадлежащи към никоя политическа партия граждани , за всеки един от които е постъпила препоръка минимум от 30 други граждани.
Въпреки , че за тази процедура е било необходимо за се прочетат 522 биографии и да се гласува с бюлетина от 522 имена , никой не се е оплакал от някакви трудности да осъществи правото си на вот.
По този начин новоизбрания Съвет започва доработката на новата Конституция. Събират се предложения от всякакви хора чрез социалните мрежи , всяка седмица Съвета публикува следващите параграфи и ги подлага на обществено обсъждане от специалисти и анализатори. Заседанията се предават пряко по всички медии.
В края , членовете гласуват за завършване на работата по Конституцията.
Която между другото започва с думите .........
........”Ние , хората на Исландия , искаме да създадем справедливо общество , където всеки от нас равно място и възможности” .........
Съгласно проекта , природните ресурси на Исландия стават изключително ОБЩЕСТВЕНА собственост. Правителството се задължава да предостави открит достъп до всички свои документи , които не представляват държавна тайна , която пък от своя страна се регулира с отделен Закон. Никакви нормативни , поднормативни и вътрешноинституционни държавни документи и кореспонденция не могат да бъдат ограничавани ако не са попаднали под закона за държавната тайна.
Също така на Евангелската – лютеранска църква се придава статус на държавна институция.
По принцип Конституцията е особена от гледна точка на националния манталитет и обичаи на самите исландци , но самият факт и начин на нейното приемане и създаване е революционен за настоящия световен неолиберален модел.
Резултата от нейното изработване е толкова поразителен , че Конституцията е приета на 23.10.2013 г. с 80% от гласувалите граждани , при избирателна активност от 77%.
Друг факт от резултата е гробовното мълчание на всички демократични СМИ относно тази малка крачка на малка Исландия.
И какво се получава ? Разбирате ли приятели ?
Достатъчно е да се допусне БОЛШИНСТВОТО да вземе съдбата си в свои ръце и цялата схема на „приватизацията” като движещ модел на икономиката рухва. Получаваме НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ.
Вместо държавна тайна получаваме откритост.
Вместо представителна демокрация – Пряка демокрация.
А нали в момента тези решения които се отхвърлят от исландците ги налагат на Гърция , на португалия , на Италия ...
Какво ще стане , ако и те тръгнат по този път ?
Предполагам , че няма да е толкова мирен пътя ... Това е най-големия кошмар на властимеющите от всички партии и държави.
Кошмар , който от два месеца е действителност в малка Исландия.
P.S.
Въпреки , че пиша от свое име , текста не е мой , стори ми се интересен, преведох го както можах.
P.P.S.
Също така мисля , че това по всяка вероятност е някакъв ЕКСПЕРИМЕНТ на същите тези ВЛАСТИМЕЮЩИ , които в малка Исландия и при медийно затъмнение търсят нов модел на развитие и ако се окаже успешен , много скоро навсякъде ще започнат всенародни Референдуми.
Успешен в смисъл , че те пак ще се намърдат в модела , тях да не ги мислим , но да е някакъв модел който да закрепи обществото и да се мръдне от мъртвата точка. Щото няма мърдане в момента каквото и да ни говорят става все по зле , с изключение на колежката Юпии , която е на държавна ясла , да видим до кога ... но това е друга тема.
А мисля че е експеримент , защото не мога да си го обясня иначе , ако решат да смажат финансово малка Исланидя , още на първия месец като ядат само риба и водорасли и ще приемат всякакви условия ...
SI VIS PACEM PARA BELLUM
|
Революцията за която всички мълчат
