|
'Индиго' не трябва ли да стане копи/пейст за урок...
Кой оцеля след Индиго!
Оцеля виновният.
Асоциация "Родители" организира в сряда поклонение..., за да не се забравя случилото се.
Кой да не забравя случая!?! За кой се прави този помен! Защо си спомняме, и спомняме, без да ни е ясно, защо...!
После ние - сломените възрастни, издигнахме паметник. Издигнахме го, за да ни припомня най-важната задача: да съградим по-добър свят за най-доброто от себе си - децата.
Сломени от какво! От загубата! От мъката! От какво!
Да, ще сте сломени, докато не поемете отровността... честно. Всеки път ще я повтаряте, ще я изтъквате, а няма да се правят жалейки, да се търси спасение чрез другите... Кръста е ваш! Полезното във възкресяването на трагедията Индиго не е самата жалейка, а каква е ползата от спомена...
Като сте сломени, вие сломените родители, като изграждате паметник, какво точно такъв паметник трябва да въздигне! Вашия сломен дух, да се овековечи нелепата трагедия на деца или това е паметник на мълчаливото признание за вина....!
Хайде родители, признайте си най-сетне вината...! Тя с паметник няма да се прикрие. Ако искрено сте загрижени, поема се отговорност...!
Чета материала и... не намирам буква или на йота прокраднала се идейка за лична отговорност.
Кой пусна децата на тази дискотека! Родителя!
Кой не е изградил представа в детето, какво трябва да се прави в рискова ситуация; какво е риск и нежелани последици в ситуации, в които ежесекундно попадаме. Родителя!
Кой изобщо... живее с мисълта, че на детето трябва да се угажда, че трябва да е в крак с чужди представи, слепи обвързаности да си походи..., да се радва на живота, на дискотеките, че той живота изтича, а съседските деца... ми те... живеят; кой...! Родителя!
Паметникът бил съграден, видиш ли, за да припомня задачка на възрастните, как трябва да се гради такъв свят, в който най-доброто от възрастните, да живее добре! Т.е. за децата - най-доброто, трябва някой да изгради!
И кой ще съгражда... естествено друг. Не се казва родителите, защото индиректно е признаване на вина, а се казва... 'възрастните', т.е. някой друг трябва да гради, да пази, да възпитава, да поднесе на тепсия готов свят за децата на мама и татко... Каква наглост в такава логика с последиците. Светът на децата, моля, започва от къщата на мама и татко и вечер пак там свършва. По пътя докато кръжат неуки и неориентирани отговорността е на родителя. Някой трябва да си го набие в главата...
Та, моля, виновните да се покажат и да кажат директно... паметника е за родителите, за бъдещите родители. Да мислят и да внимават, да възпитават, да учат, да говорят, да наказват, да прилагат каквото е нужно, но да опазват първото и най-важното - живота на детето. Тогава има смисъл от паметник, от спомена Индиго.
Извън къщи има зависимости - обективни и субективни, очаквани и неочаквани обстоятелства, които родителят в къщи на думи трябва да проиграе, да отработи..., та детето само със себе си..., да мисли...
Не бих пратил дете на дискотека, след като не съм сигурен че всичко ще протече нормално. Държавата ако не въвежда ограничения за малолетни, за да предпази глупаци родители и деца... това не освобождава от отговорност родителя. Контрола на неоформените и неопитните детски/младежки страсти и претенции за самостоятелност са действия, за които родителя носи отворност, а не държавата, комшията, улицата, учителката, класната и другите хора... Възпитание очакват хората извън къщи, а не те да възпитават...
Държавата.... като виновна в подтекста, моля, я оставете на мира. Тя няма да ви свърши домашната работа, да ви каже какво да правите. Питайте вашите родители. Те да си довършат вашето възпитание, пък после търсете вина нагоре. Държавата може да контролира и регулира междучовешките отношения и обществени обвързаности, но не може да ти влезе в дома и да ти каже какво точно да правиш във всеки един момент
Не продавачката на цигари трябва да пази детето. Ако ротителя разчита на продавачката, на някой си там..., ооо...., на кой свят сте, моля...! Родителя трябва да учи, учи и учи.., какво може и какво - не. Той въвежда домашни правила, домашни зависимости, създава ред. Ред в главите на подрастващите утре е ред в живота им, в действията им, в самата държава... Ако ни е крива държавата, нека погледнем, какво възпитание носим и предаваме на детето, а после да се замисляме, на къде е тръгнала тая държава. Държавата в къщи е държавата от улицата.
До кога родителите ще се правят на ощипани, на светци ангажирани с всичко друго, но не и с възпитание на детето си. Ако пълниш хладилника, а няма кой да яде на масата, за какво ти е... хладилника.
До кога родителите ще се правят на светци, на незнаещи, че детето му пие, че деца пият след и преди училище, в двора или градинките...! До кога ще се правим на луди, а устите ни големи към всички наоколо, с претенции, с изисквания!
Ехо, асоциация 'Родители', изяснете си целта на вашата асоциация практически...! Ако сте се събрали там за жалейки, да се чудите как да се успокоявате, то, колкото и жестоко да прозвучи, то изживявайте скръбта си в семеен кръг. Всеки ден медиите заливат с различни трагедии. Ако искате да сте полезни..., идете в градинките при пияни ученици, идете при родителите им, при учителите им...., бъдете полезни не с паметници и поменници, а с реални действия..., с реални ползи...
Ама то..., как ще случи нещо реално след като виновните си мълчат... още!
с всяка ругатня, пошла картина, обречен залог, малък подкуп ние създаваме жестоката реалност на свят, който съблазнява, но не умее да обича истински...
Внушения, думи и абстракции за мазане и замазване.
Родител с гола обич детето си няма да опази. Помпозната абстрактност клоняща към оксиморон кого заблуждава!
Кой трябва да поясни на детето какво е ругатня, защо може да се ругае изобщо; кога да се ругае е приемливо, и кога се разбира като липса на възпитание или е липса на човешки самоконтрол... - родителя, пак той...!
ПАК... родители на деца... се занимават с подкупи, рисуват картини дето не са за всеки... Тази реалност излиза ли от сметките на авторите на текста!
Ама, моля ви, авторите, това е живота! Такъв е от както съществуват живите същества по тази планета. И между животните се краде, убива, люби, ухажва, създава поколение, гради се дом. Като че частица от първичния родителски инстинкт е закърнял сред човеците. Загубил е своята сила, не е като при повечето животни, които по невероятно изобретателен начин учат рожбите си как да оцеляват. Като че човеците вече разчитаме друг да формира мисли, действия, постъпки в децата. Друг да помага..., друг да свърши работата, а родителя, той, тариката ще обере... плода...
Катуница някак напомни, че българите сме и живи същества, можем да се борим за живота си. Опожаряването не беше мъст, от варварство. Това беше страх. Начин да се покаже, че като няма управия, плюя на тази орисия и... паля. Страх, че за да има спокойно утре, днес трябва да се действа... според възможностите. Колко това е единствения начин... друг въпрос...
----------------
Интересен е министърът Игнатов! Как не му хрумна, не помисли, дали няма виновни и сред училищните власти по случая между 35-то училище и Строителния техникум! Колко е просто - министрите буквояди, смело размахват точки параграфи, а после защо да няма буквояди в училищата! Отговорността на училището била до... училищната ограда. Моля, представете си.... крачка след тази ограда.... ако ще да се избият децата, директорката ще гледа в бумагите и ще търси точка и параграф, дали може да се намеси или - не. Ще гледа боя, ще се чуди, ще рови в някой правилник или норматив. И ако няма... то споко, ще има кой да я прикрие...
Чу се добре, че в 35-то училище преди злополучния инцидент вече се е знаело, че се мъти нещо. Как бюрократите даскали на заплатка не се сетиха, не си помислиха, че родителите може да не знаят! Всъщност те не стигат до родителя, защото, казват..., между училището и къщи дацата ги пази... полицията. Чисто изместване на плоскостта, търсене на роят отговорни, за да се отмести мисълта от виновния. Стара, че и женска тактика, за прикриване на вина. Порой от думи, разсейки..., дано заблудим... глупаците.
Защо директора на 35-то не звънна един телефон до директора на строителния техникум и да обменят информация! Че физическото оцеляване на децата по подразбиране е и на училищното управление - в тесен, но и в общ смисъл.
Защо не понесе отговорност директора на 35- училище, че не предвиди, не допусна, от добра воля, от човешко, трагичен развой... Или ако директора понесе отговорност, нагоре по спиралата всеки го грози този проблем...оставка. За това като се държим и прикриваме, ще си се топлим по креслата. Колко просто и логично...!
В настоящия случай младеж остана с един бъбрек, делака и той пострадал... виновните... добре прикрити.
Да забележим и друго. Когато нашият... ученик, нашето момче стане известно, класни, учителки, директорки, се надпреварват да намажат и те от неговия успех. Що, уважаеми учители вземате отношение, влизате в живота на вашите ученици, след като техните успехи и лични достижения са станали... зад оградата на вашето училище, а! Значи един път оградата се ползва за да спаси от отговорност, да прикрие виновните, в друг случай се прескача и... берем крадливо плодове... от чуждия успех.
Г-н министъра, така... нещо, не вдява ли, не чува ли, не провижда ли, че не буквите и административното разместване на пластовете прави системата образование ефективна!
Не липсва морал или манталитет...! Липсва плащача, човека с "парите"...!
Липсва верният виновен.
Не съм ли прав?!?
|
Кой виновен...!!!
