Нека да разграничим двата въпроса - единия е финансиране от ЕС, а другия е вземане на заеми. В Гърция 20 г. тези два потока пари вървяха паралелно. И ако във финансирането от ЕС няма нищо лошо- правиш си инфраструктура, като за някои обекти ЕК ти възстановява финансирането на до 80%.
Разбира се ЕК финансира обекти които смята, че са важни от гледна точка на Европейския съюз - например, пътни коридори. Ако магистралата ти съвпада с този коридор, получаваш финансиране. Ако не - финансираш си я изцяло сам.
Докато при отпускането на заеми на правителството нещата стоят по друг начин. За да покрива все по-разстящия си дефицит гръцкото правителство вземало нов заем. На следващата година се оказва, че "дупката" за запълване е още по-голяма - понеже освен предишния дефицит има плащания по лихви и главница. То отново се е покривало с нов заем и т.н.
Естествено, ако заемите бяха използвани умно, това щеше да стимулира икономиката - индустрия, строителство, услуги и пр., и това е имало донякъде такъв ефект. Гръцкия БВП е достигнал до 330 млрд Евро ( за сравнение нашия е около 90 млрд, а по население гърците са само 25% повече), но за жалост взетите заеми са били несъразмерно големи спрямо икономическия потенциал на страната или казано по-ясно една голяма част от тях са били просто "изядени".

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.