Договарям се за някаква заплата. Заплатата я бавят. Бавят я щото във фирмата няма кинти. В смисъл - можем да стачкуваме, няма никакъв проблем, ама фирмата ще фалира, и ние ще си останем с правото на стачка. Да - вместо заплата може да ни дадат по някой древен компютър.
Или бачкаме, и продължаваме да бачкаме. И почват да изплащат кинтите, щото стават продажби. А по някое време и заплатите ги вдигат.
Точно това се случи с мен.
Е после шефа почна да ебе дявола докато лети. И аз направих всичко възможно да напусна и да отида да бачкам другаде. Не да стачкувам, защото е ясно че шефа е превъртял, и със стачки няма да бъде излекуван.
Обясних и на колегите (поне на онези с които си имах приказка) на къде отиват нещата. Е те останаха. В крайна сметка, аз си получих всичко.
И между другото - в преходния период съм бачкал и по 350 часа на месец.
Търсиш работа, и бачкаш. Е може да стачкуваш. Тогава фабриката най-вероятно наистина ще фалира. А ти ще отидеш да пречиш и на другите, та и те да фалират. И какво точно ще постигнеш така?
Колко от работниците дето отиват да стачкуват, биха бачкали по 350 часа на месец? Не за дълго - само за 5 - 6 месеца, докато мигрират към друга работа.
Ама е по лесно да стачкуваш.

Определено стачките си имат своето място. И когато са добре прецизирани - могат да донесат успех. Но когато всичко се срива, а ти стачкуваш защото искаш да продължиш със стария стандарт - е няма да стане. В смисъл - просто няма да стане.
Стачката има смисъл, когато всичко е във възход, работата се увеличава, а шефа не се сеща да вдигне кинтите.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите