|
В Nature излезна една статия, която напрактика потвърждава моите твърдения относно онези, които не вярват във връзката между климатичните промени и човешката дейност. При това, моите твърдения са на база сондиране на много мнения, както тук, така и в други международни форуми. И наистина, общото между всички мнения е, че климатът е равновесен цикличен процес. Сега затопляне, утре застудяване, и т.н. Научно, това схващане е остатък от Нютоновата механика, където всичко е подредено, точно, периодично, красиво,..., като часовников механизъм. Оттук, лесната интерпретация е, че и климатът също е часовников механизъм. Всичко се повтаря циклично.
Отдуга страна, науката много добре знае, че равновесни и циклични процеси напрактика няма. Всичко това е снап-шот, а ние имаме илюзията, че природата цъка като часовников механизъм.
Да вземем например орбитата на Земята. Нютновата механика казва, че орбитата е добре дефинирана елипса. Това всъщност е следствие от гравитационният потенциал на Нютон, 1/r, където r е разстоянието между два обекта. Математиески, ако заместим 1/r, уравненията на движение винаги дават траектори от коничните сечения, една от които е елипса. Има само два вида математически зависимости, които дават решение за елипса. Или 1/r, или r^2. И понеже законът на Нютон за гравитацията е 1/r, имаме добре дефинитрани градки елипси за всички тела. По-късно, през 1915, Алберт Айнщайн показва, че законът на Нютон за гравитацията не е верен. Движенията на телата в гравитация не става по елипса, а по кривината на пространство-времето. Законът на Нютон за гравитацията 1/r е само първо приближение към реалната истина за гравитацията.
Това значи, че идеалната и красива периодичност на Нютон е илюзия. Има я само в определени граници, а извън тях нещата са коренно различни. И това е само един пример, където красивата периодичност става илюзия.
Другият голям пример е Квантовата механика, където дори понятието траектория няма смисъл. Никой незнае как един електрон се движи между точки А и Б. Онова което знаем е енергията в точка А и точка Б. Но не и какво става помежду им.
Това е тема на огромен дебат между Айнщайн и Нилс Бор. Дебатът Детерминизъм срещу Неопределеност. Детерминизмът показва светът с красиви зависимости и периодичност. Неопределеността определя светът като пълен със случайности, непредсказуемост, хаос, нестабилност, и т.н. Колкото и да е странно, този дебат има пряко влияние върху политиката, религията, икономиката, а вднешно време и за Климата.
Причината е, че хората имат психологическата нагласа да възприемат света и природата, като красива периодичност във времето, която почива на прости формулки. Тази нагласа е причинена от образованието, религията, философията, политиката, и т.н.
За пример мога да дам, как хората възприемат фактът, е Вселената е възникнала от Нищото. От сондирането на хорските мнения може да се види, че повечето хора не вярват в това, защото квантовият вакуум не се вписва във философията за красивата периодичност. Също така, концепцията за квантов вакуум не се вписва в религията, понеже понятието Бог излиза като безмислено. Всъщност съществуването на висш Бог е смачкано дори от математическа гледна точка, чрез работата на Гьодел и Кантор.
По този начин, Физиката и Математиката еднозначно показват, че светът в който живеем не е, и никога не е бил красива периодичност. Онова, което на нас ни изглежда красиво, просто, периодично е снап-шот, който след време изчезва.
Във форум пълен с религиозни хора, подобно твърдение поражда рекации от вида: "ако светът е толкова ужасен, както излиза, какъв е смисълът на живота тогава?" Във форум като тукашният, основният мотив е, че всичко може да се разбере само възоснова на 2-3 формулки, които дават някакво равновесие. Религиозните хора приемат равновесието и красивата периодичност като Божия намеса, вярата че доброто ще победи злото.
Един пример. Слънцето. Защо хората вярват във възкресението? Заради залиеза и изгрева на Слънцето. Преди 4000 години това е било възприето като висша религиозна форма, както от цивилизациите в Близкия Изток, така и от цивилизациите от Южна Америка. Изгревът на Слънцето всъщност е възкресението.
И понеже изгревът и залезът са добре дефинирани периодични явления, то човешката цивилизация е втълпила в съзнанието си, че всичко работи на този принцип. Това влиза, като догма в религиите. Същата догма влиза в основата на комунизма, където се възприема равновестието между всички хора.
Изобщо, светът и политиката са диктувани от догмата за красотата, равновесието, периодичността, а всичко извън това е форма на ерест. Психически се чувстваме по-добре, ако не мислим за жестоката нестабилна, неопределена реалност на света.
Всичко това автоматично се пренася върху дебатът за Климата. Всичко, което съм прочел от разните мнения, включват написаните от мен догми, в които човечеството вярва от 4000 години насам, независимо от това, съвременната наука отдавна е ликвидирала тези идеологически догми.
Както написах, причината е, че огромна част от хората не виждат смисъл в живота, ако природата не е красива периодичност. А науката, колкото повече изследва, толкова повече разбира, че светът не е основан на красиви, периодични, и прости зависимости, независимо от това в какво вярваме ние човеците. Истината е точно обратната на тази догма, и ние предпочитаме да я оставим под "мокета".
Редактирано от nnnlo на 05.01.11 18:40.
|
Вярата в равновесието и климатичните промени
