цитат:"Като отлети борда на директорите - ще отлети и фабриката, директорите ще намерят къде да отидат да директорстват, а бачкаторите ще останат без бачкане."

Затова ли като отлетя комунизма и борда на управление на комунистическата партия,отлетя и държавата и бачкаторите масово останаха без работа, а пък комунистите си намериха друга работа- станаха капиталисти?

Пак не схващаш за какво става въпрос. Едно статукво може да има привилегии, само ако обществото му ги дава тия привилегии. Т.е. ако държавата позволява на директорите да намерят да директорстват на друго място, те ще директорстват, ако няма къде да идат, защото основната собственост винаги е била притежание единствено посредством държавата и контролът над нея, а пък сега тя е под контрола на мнозинството, директорите просто няма да идат при частния собственик, а ще отидат при мнозинството. При държавата на мнозинството, а не при държавата на статуквото.
Когато кадърните бягат от България, това е възможно, защото на запад на тях им плащат със заграбените от българския народ ресурси. Ако им пресечем грабежа, те повече няма да са платежоспособни. Къде тогава ще отидат кадърните директори?


цитат:"Правили сме тайно гласуване за шеф на катедра. Имаше 2 гласа против. Знаеше се точно чии гласове са против.
При гласуването за ректор - пак тайно, ама поне 500 човека, от различни катедри - не се знаем, и там може да се говори за таен вот."

Виж ти, мнението ти малко се е доближило до моето.Дали пък причината не е в това че си се вслушал в това, което ти казах и вече се кръстиш за всеки случай. Та значи казваш, при 500 човека тайногласуващи, не се знае, кой как е гласувал. А 100 гласуващи, до гласуване за ректор ли е близо или до шеф на катедра?
И освен това, не мислиш ли, че ако двата гласа се знаят, значи на тях или не им пука и си говорят, каквото искат, или човеченцата в тая общност така са събрани, че да са настроени според свирката на тоя дето плаща(управлява). В обществото обаче такъв калъп не може да има и точно поради тая причина за да го сондират използват разни социологически системи, които работят само чрез задаване на въпроси, на които питаните може и да не дадат истинското си мнение, ако се чувстват застрашени.
При тези сондирания прочее се отчита непрекъснато променящото се обществено мнение, което никога не е ясно, как точно се променя, а да му бъде наложено със сила нещо, което не му е изгодно е още по-трудно, вервай ми! При комунизма беше възможно, това масово повтаряне на дитирамби за възхвала на партията, единствено, защото партията не дереше по две кожи, както е днес. Партията се и грижеше. Поради това на народа не му дремеше за държавата и си мислеше, че все така ще бъде.
Но ах , времената се промениха - в един момент именно партията, която се грижеше, дойде със големия сатър. Вече не е възможно да не ни пука за държавата, и няма как да си трайкаме и д а не се противопоствяме, когато ни дерат.