Хе-хе, недей така, моля ти се!

цитат:"Картинката, която си описал за съжаление е истинска. Но защо пропускаш други картинки? Като например една такава от моето детство. Краят на май. На централна улица пред "свободния" магазин, (за незнаещите пояснявам, че тези свободни магазини бяха "плод-зеленчуци", в които се продаваха някои по-дефицитни селскостопански продукти, съответно на по-високи, от обичайните цени. В тях например по нова година се появяваха цитруси и банани) се е извила огромна опашка. Ягоди. Семейството прекъсва разходката и се нарежда. След повече от час, заветната цел е достигната - килограм ягоди, повече не дават. И аз, дете на 7-8 години почвам да смятам, как да ги разпределя, за да ги има за по-дълго. Решавам че на вечер ще ядем по 100 грама и така ягоди ще има за 10 дни... Обясняват ми, че ягодите са нетрайни, и ще се яде по повече."

Картинката която си описал е почти реалистична с известни забележки. Тези магазини, заедно с недостига на българска сел-стоп продукция, ги имаше мисля, най-вече в София. В София обаче нищо не липсваше - и бананите и портокалите дори бяха по-често явление. Ягоди? Да, точно така е както казваш, с една забележка - става въпрос за ранните ягоди и череши. Десетте дена за които говориш, донасяха прелом и започваше да ги има все повече. Да не говорим, че по столовете на училища и учреждения имаше всичко. И ако все пак в София, точно ягодите са били дефицитни, това не се ли компенсира от останалите софииски екстри?

Аз да ти припомня една друга картинка, за да стане ясно, за какво става въпрос. В кварталния магазин на всяко провинциално населено място, малко преди обяд се заформяше опашка от чакащи за хляб. Хлябът идваше на обяд и за час два свършваше. Е да, ама това не пречеше на хората от провинцията масово да хранят кокошките и другите си животни с хляб, вместо с жито. Щеше ли да го има това разхищение, ако хляб нямаше? През комунизма никой не е бил гладен, това е категорично. Повсеместните, редовни и изобилни откъм храна и хора сборове по селата, са само едно от доказателствата.
А иначе по магазините много неща бързо свършваха - имаше лек недостиг, нищо повече. Покупателната способност на населението обаче беше такава, че то взимаше всичко от магазините. И все пак имаше и по-централни магазини в които дефицитните стоки можеха да се намерят по всяко време.

цитат:"Хайде за лимони, портокали, мандарини и банани, които бяха вносни, валута нямаше (ама за Мерцедеси за Политбюро имаше), но ягодите растяха у нас... но пак нямаше? Защо??? Луканката също си беше наша, но я нямаше по магазините... и т.н.'

Зщото всичко се изнасяше. За да има паралелен растеж на другите сектори, който си беше сериозен растеж, за да има строителство на жилища и заводи, естествено, че трябваше да има износ. С тва за политбюро съм съгласен, но аз не съм твърдял, че тогава всичко е било идеално. Все пак тогавашните чорбаджии, се поприкриваха, сегашните парадират със своето невиждано през времето на комунизма разточителство.


цитат:"Още нещо... казваш сега, на мястото на някогашните градини е пустош, а задаваш ли си въпроса защо? Защо халетата на някога работели фабрики и заводи пустеят и ни гледат страшно с мрачните кухини на някогашните прозорци? Ами защото се оказа, че нашето стопанство, изградено през социализма е неефективно и потавено в условията на един реален пазар не може да произвежда конкурентноспособна продукция. И такова са го направили ненормалните икономически условия на социалистическото централизирано стопанство."

Млъкни! Не всичко беше неконкурентноспособно. Особено пък селското стопанство. Аз си спомням, че заводът за пластмаси в Берковица 85та година направи цех за производство на пластмасова дограма.Дойдоха австрийци да ни монтират австрийска техника. След падането на комунизма това се батиса умишлено. Преточиха се средства и заводът умишлено не работеше за да не пречи на частни интереси. многобройните специалисти в тоя сектор започнаха да си произвеждат дограмата в гаражите си. Зводът произвеждаше много качествени бидони, туби и маркучи. Това задоволяваше поне вътрешния пазар. Сега ввсичко това го внасяме и е боклук.

цитат:"Част от продукцията, най-качествената се изнасяше и на Запад, но на дъмпингови цени."

Това за дъмпинговите цени е вярно. Но точно там, струва ми се е момента, при който именно западът е тоя, който е доил България, дори през времето на комунизма. И постановката, която ти си разказал, крайният печеливш е именно западът. Но и българина. Доколкото знам Тодор Живков пред руснаците е повдигал въпроса за това, че българската продукция се изкупува от запада по занижени цени. На вътрешния западен пазар обаче хич не е била на занижени цени - няма как да е на занижени цени, след като е най-качествена - говоря за селскостопанската продукция. Аз съм си купувал плодове в германия не струват. Ще ти кажа колко е била не качествена нашата селскостопанска продукция на западния пазар.
Имам един познат, който е син на шофьор на българския посланник в Австрия и Унгария през комунизма. Той разказва за цените на сирената в тия държави по комунистическо време. Много сирена, казва, наредени едно след друго според цените. И разликите за всяко следващо по цена сирене са малки. Последно, като най-скъпо е българското саламурено, като разликата между него и прдишното е голяма.

цитат:"Как същите твои малини и ягоди да не се продават на западния пазар, когато цената им е в пъти по-ниска от конкурентната, поради евтиния транспорт и най-вече евтиния труд на българските селски стопани, а и работници, които работеха за жълти стотинки в сравнение със западняците."

Е да ама в реално изражение тогава покупателната способност на българите бе много по-висока от сегашната. Прочее, по онова време, когато нямаше свобода на словото, не ни шашавеха сразни парични, инфлационни и пр. показатели на икономиката, а ни говореха за реални показатели - колко жилища на глава от населението , ко0лкостомана, колко болници са построени.