Картинката, която си описал за съжаление е истинска. Но защо пропускаш други картинки? Като например една такава от моето детство. Краят на май. На централна улица пред "свободния" магазин, (за незнаещите пояснявам, че тези свободни магазини бяха "плод-зеленчуци", в които се продаваха някои по-дефицитни селскостопански продукти, съответно на по-високи, от обичайните цени. В тях например по нова година се появяваха цитруси и банани) се е извила огромна опашка. Ягоди. Семейството прекъсва разходката и се нарежда. След повече от час, заветната цел е достигната - килограм ягоди, повече не дават. И аз, дете на 7-8 години почвам да смятам, как да ги разпределя, за да ги има за по-дълго. Решавам че на вечер ще ядем по 100 грама и така ягоди ще има за 10 дни... Обясняват ми, че ягодите са нетрайни, и ще се яде по повече...
Хайде за лимони, портокали, мандарини и банани, които бяха вносни, валута нямаше (ама за Мерцедеси за Политбюро имаше), но ягодите растяха у нас... но пак нямаше? Защо??? Луканката също си беше наша, но я нямаше по магазините... и т.н.

Още нещо... казваш сега, на мястото на някогашните градини е пустош, а задаваш ли си въпроса защо? Защо халетата на някога работели фабрики и заводи пустеят и ни гледат страшно с мрачните кухини на някогашните прозорци? Ами защото се оказа, че нашето стопанство, изградено през социализма е неефективно и потавено в условията на един реален пазар не може да произвежда конкурентноспособна продукция. И такова са го направили ненормалните икономически условия на социалистическото централизирано стопанство.
Естествено е, по онова време нашите ягоди, домати, сирене, кашкавал, вина, цигари, машини да са се изнасяли... или в страните от тогавашния СИВ и най-вече в СССР, чиито купувачи и стопанство приемаха буквално всичко, едно поради непретенциозността на купувачите, но най вече по задължение - договори за кооперирани доставки.
Част от продукцията, най-качествената се изнасяше и на Запад, но на дъмпингови цени. А дъмпингът беше възможен, защото огромната част от суровините, и най-вече енергоносителите ги получавахме най вече от СССР на ненормално ниски цени. Например по време на петролната криза през седемдесетте, западна Европа плащаше за тон петрол над $100, а ние го купувахме за 20 рубли. Е как, при това условие камионите на "Тексим" - СО "МАТ", корабите на "БМФ" и самолетите на БГА "Балкан" да не печелят каргата. Как същите твои малини и ягоди да не се продават на западния пазар, когато цената им е в пъти по-ниска от конкурентната, поради евтиния транспорт и най-вече евтиния труд на българските селски стопани, а и работници, които работеха за жълти стотинки в сравнение със западняците.

Използването на практически безплатния бригадирски труд на ученици и войници, а понякога и работници от промишлеността, също развращаваше селското ни стопанство.

В един момент обаче авантата свърши и нашето стопанство, разглезено от парниковите условия на социализма и СИВ рухна, защото се оказа непригодно за една реална конкурентна среда.
Е, помогнаха му... на селското стопанство ликвидационните съвети, на Фил с нежните китки, на заводите и фабриките Костов и Вълчев с безумния див монетаризъм в началото на 90-те, корумпирани ръководители от всички нива и т.н. Но основната причина беше неконкурентноспособността и деформираността на икономиката ни, породена от социалистическия модел.

Криво да седим, право да съдим