|
Когато някой марксист-материалист ме покаже материя, която е само материя и нищо друго, ще стана и аз марксист, но уви такова нещо е невъзможно да се случи защото материята е просто едно абстрактно и нищо не казващо понятие изсмукано от болният мозък на един гений, защото Маркс е гений, но на омразата.
Такъв е и Марксизмът, който обявява пазарът и частната собственост за източник на всички човешки беди. Ами тогава да изхвърлим огъня, защото на него могат да се горят вещици, ножът, защото може да се порежем и така нататък.
Впрочем по колко начини можем да накараме някой да свърши нещо, да речем хлапето да изхвърли боклука или да си научи уроците. Първият, капиталистическият е да му платим, вторият, комунистическият е да го накараме със сила, а третият е да го убедим, че морковът и тоягата са за цирка, а ние няма да се дресираме и ако е човек ще разбере , че всеки си има задължения. Това са трите власти в едно общество. Икономическата , политическата и духовната, властта над умовете на хората. Колкото тези власти в едно общество са по-сраснали, толкова свободата на индивида е по-малка, а колкото индивида е по несвободен, толкова е по-непродуктивен.
Феодално теократичното общество, което рухна като колос на глинени крака беше общество на не свободата и срастване на властите. Цялата икономическа, политическа и духовна, идеологическа власт бе в ръцете на политбюро. Така е било по време на турското робство, когато всичката земя и власт били на султана. Той раздавал ленните владения и служби за заслуги . Срастването на властите и доминирането на един елит над всички деморализира обществото и индивида и то става непродуктивно. Такова е положението в ислямските страни където икономическата , политическата и религиозната власт са сраснали.
Следователно само разделението на властите може да е продуктивно доколкото дава свобода на действие на по-вече хора. Капитализмът победи не защото е идеален, а защото свободата просто при него е по-голяма. Той победи едно религиозно феодално общество с деморализиран и разложен морално елит, елит който гледаш в паничката на западния елит и лицемерничеше, който и днес ни управлява превърнал политическата си власт в икономическа, наследствена власт. Днес лявото е неадекватно и лишено от въображение и визия за бъдещето и може да роди само крайно леви екстремистки движения или импотентни центриски идеи. Това е много жалко и дори опасно, защото победата на пазарният фундаментализъм ще бъде пирова победа. Системата е дебалансирана, а това е много опасно в условията на глобалната икономика.
След като изчетох де що намеря съм поразен от човешката простотия и умствена недостатъчност, особено на дядо ви Маркс. Проблемът с икономическата власт е като със останалите власти. Тя не трябва да се унаследява в големи размери, а трудът трябва да е защитен от закона и да е забранено покупката му под неговата себестойност, защото когато тази стока се продава под себестойността си фалира цялото общество и морално и материално. Но кой избира икономическите вождове. Отговорът е че ги избира случаят и пазарът. Ако някой е некадърен да бъде икономически вожд той фалира, а индианците му отиват при друг вожд. Ролята на вождовете е да натрупват общественият капитал, а не само да го харчат за свой кеф. Ако не го правят добре стават индианци. Звучи ми много справедливо, ако има яки синдикати, които да спазарят колко ще бъде изядено от общественото богатство. Вижте Китай там няма лява партия нито синдикати и трудът е евтин, което позволява да са конкурентоспособни на външните пазари и да капитализират икономиката си . Техните "комунисти" вече са милионери и милиардери. В САЩ практически няма лява партия, но има синдикати и висок стандарт. За съжаление там срастването на икономическата и политическа власт и военнопромишленият комплекс ги теглят в блатото на перманентна криза.
|
Марксизмът
