Re: По-спокойно... / Политика, Свят / Политика

Думите на екипа им не съм ги слушала, а буквите на законите им не съм ги чела, за да знам със сигурност колко голямо е разминаването между думи и дела; в случая поне делата са ясни. Тяхна си работа, имат си НПО-та, да си действат в защита на ограничените породи... Че всяко силно лаещо може дая бъде добър пазач, дори и булонка в апартамент, е вярно, следователно избор на породи винаги има и на тая база никой не е лишен от възможността да притежава куче-пазач, въпросът е какво. Овчарките са страхотни кучета за повече пространство :)

Обикновено създаването и развитието на законите следва във времето възникването и развитието на процесите, които регулират. Така в случая с питбулите и близките им породи, първо са били боевете и специалната селекция, после забраната на тези боеве... След това - ясно, че хората понякога са изроди и искат да гледат кървави спортове. От своя страна множество кучета (както и множество хора) при подходящата подготовка могат да бъдат превърнати в машини за измъчване и/или убиване на себеподобни; при кучетата - и за нападение на хора, но тук размерът има значение за последиците, освен ако няма насреща си дете.

Така идва въпросът за контрола: кое е по-лесно, възможно и евтино - да се опитаме да обхванем в надзор колкото се може повече екземпляри от всякакви породи или най-напред да се ограничи/елиминира риска от селектираните за това породи, а после евентуално по някакъв начин - и на други породи, които биха могли да представляват опасност за хора или др.кучета по дадена причина - едро телосложение или нрав примерно, и чак след това може и да обърнем внимание да озлобено вкопчените пинчери на мексиканците.

От друга страна, ако разчитаме на доброто обучение за намаляването на инцидентите с кучета, би следвал въпросът - как съответните власти да образоват достатъчно добре мнозинството стопани на кучета (така че да създават добри послушни кучета, които хапят само натрапниците, а не дребното хлапе на съседа, което го е дръпнало за опашката, щото мама в тоя момент е събирала прането и не е гледала, макар че в Америка могат и мамата да я накажат за липса на надзор, знам ли...) или как да накарат убедително мнозинството собственици да се образоват и да приложат наученото? С какъв морков или с каква тояга може да се подходи ефективно, понеже моралното убеждение като метод да накараш някого да стори нещо действа доказано по-рядко от тези два и не стигаме ли пак близо до горното скъпо и трудно осъществимо положение за контрол на колкото се може кучета от всякакви породи от съответните власти? Щото, ако им ги отнемат за необученост, пак ще има пълни приюти, евтаназии, раздути щатове и кел файда...

Колкото до политиците, не познавам такива лично, нито съм психиатър, за да съдя за качествата им и да оценявам мнението им ad hominem, но доколкото част от тези закони са на места, където има развити граждански структури, съм склонна да мисля, че техните различни едно от друго общества така са си решили и са имали основания за това, по-добри от следобедната пленарна скука.