Франция има малцинство, драги. Поне по закон.
Друг е въпросът как го третира. Не се кефи толкова, щото и българите биха искали да са малцинство (10% по международните конвенции), но не става, не са достатъчни....
Понеже всички сме европейци, бих ти препоръчала, както и на себе си, да се научим да живеем в общество изградено от различни етноси, култури и т.н.
Между другото: наскоро моя приятелка ( с висше образование и докторат, безспорна хубавица, със семейни връзки в обществото) се омъжи за ... циганин! Никой не знаеше преди брачната церемония. Падна като бомба. И за мен, включая....
После, след като имах възможност да помисля, си дадох сметка за следното: мъжът и е един прекрасен човек, който всички ние уважаваме и обичаме (без да сме били наясно с неговия етнически произход), тя е един успешен професионалист, който знае да отчита социалните и икономическите нагласи.
Какъв е всъщност нашият проблем, на нейните приятели? Че е взела за съпруг циганин?! Ами, нейна си работа - тя ще живее с него!
Тази логика би трябвало да се прилага към всички отношения в ЕС. Всичко друго е расизъм. Не си ли съгласен?