С правото на мечката, която играе според тоягата. А когато тоягата не играе, мечката прави каквото си ще. Представи си какво ще стане, ако американски посланик в дуржава ката Франция, Германия, Русия... си позволи подобно поведение? Веднага подсказвам - при първи подобен случай ще бъде много сериозно предупреден от съответното външно министерство, при втори - настоятелно помолен екстрено да напусна страната чрез отнемане на акредитацията, известно още като процедура за обявяване на "персона нон грата". С всичките последици за това, както за самия посланик и екипа му (най-вероятно край на дипломатическата кариера), така и за страната, която представлява.

Обаче нашето правителство не смее и да си помисли за подобни неща. През последните 20 г. ние се чудим как да угодим на американците и как да им се подмажем. То не беше предаване на списъци с агенти, не беше рязане на ракети, не беше доброволно изтегляне от пазари за оръжия, приемане за посланник на изгонения от Македония г-н Пръдлю...т.е. Пардю.
Нищо ново под слънцето - до ноември 89-та по подобен начин се подмазвахме на руснаците. Е, предвид това, че руската (съветската) дипломатическа школа е доста по-шлифована от американската, тов. Леонид Греков не си позволяваше подобни изцепки в прав текст. Което обаче не променя принципно нещата.
Това е нашата действителност, уви. Докато начело на страната стоят мижитурки с ярко изразен комплекс за малоценност, които се подмокрят от овча радост, когато някой чужденец ги потупа по рамото и с насълзени от умиление и робска покорност кравешки очи го гледат, когато той менторства ще е така. За съжаление.

В конкретния случай единствено Президентът се е опитал да скастри самозабравилия се кравар и то доста плахо.

Както се казва, "ех, бедни ми Македонски..."

Криво да седим, право да съдим