Друг вариант е този (кучешки) проблем да се реши, като по някакъв начин приютяването се превърне в бизнес с конкуренция и всичко, ама не виждам как може да стане това.

Оказва се че има начин, вече отдавна прилаган по нашенско. Малко миризлив ама...функционира. Факт - в централен Израел почти няма бездомни кучета. По перифериите нещата са различни, ама там всичко е различно. Преди 1/2 час разговарях с едно маце "в нещата" която ми го обясни. Работи така:

1. Основава се "дружество/фондация без цел за печалба" (или както се нарича там). Трика е да убедиш министерството на правосъдието (регистриращия и контролиращия орган) и данъчните че целта ти е да правиш нещо полезно, не само пари. Утвърдят ли те като такова юридическо лице всички дарения (до разумна граница) са признати като "бизнес' разходи". При прогресивен данък с максимум 45% това е съществено. А, и държавата субсидира подобни фондации, след проверка на книгите.

2. Тази фундация прави много шум за да влезе в СМИ и в съзнанието на хората, и поддържа приюти за бездомни животни, първоначално на негова сметка, демек лични капитали.

3. Събират се разни доброволци, истински идеалисти, които се занимават БЕЗПЛАТНО с функционирането на подобна фундация

4. Почва гонка за меценати/дарители. И паралелно събиране на дребни хонорари за ваксинация и регистрация на осиновените гадинки, които покриват до към 20-30% над реалните разноски, без заплатите на шефовете.

5. След няколко години, с подходящ ПиАр и без гафове, системата почва да е печеливша. До нивото на МНОГО свестна заплата на няколко функционера, свестни коли и удобни офиси барабар с чиновници които се занимават И С ДРУГИ НЕЩА, 2-3 задокеански пътувания годишно за функционерите (фунд' рейзинг) и всички останали неща които средно' печеливш бизнесмен си позволява.

Всичко това обаче при резултати от работата и без прекалени финансови/данъчни золуми.

THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.