Ами баща ми се страхуваше дълго след 1990 година. Според него ДС продължаваше да дебне. А той беше човека който ще разкаже или няма да разкаже. И избра да не разказва. Пак питам - защо аз да разкавам като ще получа именно това което получавам от теб? И нима ще променя нещо? Страданията на баща ми са нищо в сравнение със страданията на хората в Гулаг, изнасилените и избитите момичета от Берия, милионите измряли от голодомора и в СССР и от врабчената афера на Китай.
Но ти не вярваш на кадрите, не вярваш на свидетелствата, не вярваш на филмите. Та на мен ли ще повярваш?
Каквито и доказателства да ти покажат, ти все ще искаш още, все ще обясняваш че интерпретацията не била правилна.
Добре де - може да не са били родителите ти, те са били само облагодетелствани, независимо дали са ползвали привилегии или не. Те са имали привилегии. Може да са били техните родители. Ама трябва да има някаква сериозна причина за да отричаш извращенията. Трябва да има някаква много сериозна причина когато някой ти обяснява че е бил свидетел, ти да му обясняваш че грешно интерпретирал събитията.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите