Хроника на събитията по катинското дело

И така, на 16 септември 1939 година правителството на Полша, хвърля на произвола на съдбата народа и сражаващата се армия, избягало в Румъния. На 17 септември Съветския Съюз чрез Червената Армия заема тази част от нейната територия която му била отнета от Полша през 1920 година. На тази територия се намирали полски войски, които се оказват интернирани на територията на СССР. Това е правилният за времето си термин. Интернирани са разоръжени и задържани до края на войната военнослужещи от воюващите страни. Воювали са Германия и Полша, а СССР - не. Той е въвеждал ред в своята територия. Колко полски военнослужещи са били задържани и разоръжени от частите на Киевския и Белоруския военни окръзи, никой смислено не може да каже. Типелскирх смята, че са 217 хиляди, други 250, даже 300 хиляди. До тази безпътица се стига, понеже самата армия започнала да пуска полските войници по домовете им, като предала в набързо създадените от НКВД лагери за военнопленници всичко 130 242 човека. В това, че армията е предавала интернираните на наркома на вътрешните работи, няма нищо странно. Задържането на пленниците и интернирането им - не била тяхна работа. В много страни, да кажем Англия или Италия, именно министерството на вътрешните работи разрешава такива задачи. Разбира се и НКВД се възползвало от случая да залови в Полша всички онези, които са участвали в банди, деистващи против СССР, в шпионаж против него, отличилите се с особена жестокост по време на войната през 1920 година. Трябва да кажем, че по време на тази война Червената Армия губи хиляди червеноармейци, които по съществуващите данни се смятали за зверски убити в полски плен. Тоест на територията на завладяната Полша имало много хора, представляващи интерес за военните трибунали и извънредните тройки. Съдейки по всичко, арестите и наказанията на тези хора са започнали незабавно. Като пример полската страна съобщава, без особено възмущение, че генерал Я.Олшин-Вилгински бил разстрелян още през септември 1939 година. Но трябва да обърнем внимание, че тези, които извършиха престъпления против СССР, бяха интернирани, а углавните престъпници, след това ги настанявали в затвори, и не ги завеждали в делата за военнопленници, а веднага им организирали наказателни дела. Но намиращите се в лагерите за военнопленници поляци фактически са били интернирани, макар и да ги наричали военнопленници. Но скоро те станали военнопленници. Полският управляващ елит, избягал от Полша, накрая си разопаковал куфарите във Френския град Анжер, където на 30 септември 1939 година си създал полско емигрантско правителство, начело с генерал Сикорски, който взел на въоръжение политиката на Пилсудски и Бек. Това правителство подчинило на себе си тази част от полската армия и флота, на която успяла да избяга от Полша, а в самата Полша то започнало да организира партизански войскови подразделения - Армия Крайова. Да се отклоним за малко. Върху Полша в това време, като че ли висял някакъв грях, доколкото по това време тя нямала сериозно правителство,което се съревновавало във високомерната си подлост, тъпотия и пълно пренебрежение към полския народ. Сикорски сменил Миколайчик, Миколайчик - Арцишевски, но проблясък на мисълта нямал никой от тях. Само високомерие. През юни 1940 година полското правителство се добрало до Лондон. Знаем, че Чърчил, меко казано, не е обичал болшевиките и държал това правителство за политически игри със Сталин и света да не забравя,че има такава държава - Полша. Но високомерните кретени започнали да досаждат дори и на Чърчил. На 7 януари 1944 година той пише записка в МВнР."1. Аз не смятам, че е необходимо да каня поляците, но аз ви съобщавам за това в продължение на две денонощия. 2. Аз бих се замислил дълбоко, преди да съобщя на света , че ние обявяваме война заради Полша и че е по добре полската нация да е достойна да има своя територия, още повече, че ние никога не сме взимали върху себе си задължението да защитавме съществуващите полски граници и че живота на 20 - 30 милиона руснаци дава право на гарантирана безопастност на западните граници на Полша. 3. Освен това, без руските армии Полша би била унищожена или би била доведена в положение на робство, а самата полска нация би била изтрита от лицето на земята. Но доблестните руски армии освобождават Полша и никакви други сили в света не биха могли да го направят. Сега Полша е отстранена от качеството и на велика независима нация в сърцето на Европа, с прекрасни морски брегове и хубави територии, която тя имаше преди. И ако тя не приеме това, Британия ще снеме от себе си всички свои задължения и нека поляците сами да се договарят със Съветите. 4. Аз не мисля, че ние можем да дадем каквито и да са аванси за по нататъшна помощ или признаване до тогава, докато те не изразят своята искрена подкрепа на решенията, до които ние дойдохме заедно с нашите съветски съюзници. Те трябва да са много глупави, ако си въобразяват, че ние се готвим за война с Русия заради полския източен фронт. Нациите, които се оказаха неспособни да се защитят, са длъжни да приемат указанията на тези, които ги спасяват и които им предоставят перспектива за истинска свобода и независимост". Ето това е отделеното от мен чърчиловско "толкова глупави",което се е вградило в манталитета на западния човек, иначе как да разберем, че в американските битови анекдоти поляк - това е задължително кретен? Но да се върнем към записката. Чърчил много не обича СССР. До неговата фултънска реч, където той обявява кръстоносен поход против комунизма и "студена война" остават почти три години. Но сега по фронтовете и моретата загиват британски войници, моряци, летци. За техният живот той носи отговорност и това се чувства. Съветските войници сега убиват немските и не позволяват на немците да убиват британските. Болката за живота на войниците си не дава на Чърчил нито на думи, нито с жестове да подкопава съюза с ненавистните му Съвети. Той лъже Сталин, предпазвайки англичаните. Той обещава втори фронт през 1942 година, след това през 1943, но немците са още силни и той не иска да рискува живота на английските войници. Сталин притежава по малко възможности да съхрани живота на съветските войници, но и той не пропуска шанса ако му се предостави такава възможност. Като пример. В средата на декември 1944 година немците удариха по съюзниците в Ардените и на 24 декември се придбижили до 90 км, в началото на януари Чърчил започва да сондира почвата - не трябва ли да настъпи на изток и да помогне на Айзенхауер на запад? Сталин бил готов с настъплението и то трябвало да започне на 8 януари. Но той отговорил на Чърчил, че настъплението е насрочено за 20, но ако съюзниците искат, то Сталин (макар и да му било тежко) го пренасочил за 12 януари. До тази дата съюзниците и сами са могли да се справят с немците, като по този начин облекчават съветските войски и намаляват загубите им. Можем да кажем, че и това е нечестно, и то не е честно, но никой не може да каже, че в основата на тази нечестност е стояло желанието на държавните дейци на двете държави да намали загубите на своите армии, загубите на държавата си. А поляците? За да посилят позициите си и претенциите към властта за освобождаването на Полша, емигранското правителство заповядва на Армия Крайова да вдигне въстание във Варшава на 1 август 1944 година. До този момент съветските войски при настъплението си вече 40 дни водели бой, изминали 600 до 700 км и в района на Варшава били контраатакувани набезите на големите сили на немците. Полското правителство дори не предупредило Москва, а е трябвало да съгласува своите действия с нея. Съзнавайки, че при боевете за Варшава, изтощените съветски войски напрягали последните си сили, завземайки десния бряг на Висла - предградието на Варшава, то частите на Войска Полска даже завладяват левия бряг, но Армия Крайова не им оказала помощ и немците хвърлят тези части във Висла. Немците давят това въстание в кръв, 200 хиляди варшавяни са убити, Варшава е разрушена. Ето задайте си въпроса - в името на какво направиха това? Ами ако Армия Крайова се беше договорила със съветското командване за съвместни действия и въстанието беше вдигнато на време, то едновременния удар по фронта и от към тила рязко биха се намалили загубите и в Армия Крайова и в Червената Армия, щяха да останат живи стотици хиляди поляци, загубите на съветските войски в жива сила на територията на Полша нямаше да достигне астрономическата цифра - 541 029 човека. В името на какво беше необходима тази авантюра? За да могат, след освобождението на Полша, да станат тези, а не други министри? Но нима войата се водела заради тези кучи синове? Нима те струват толкова, колкото народната кръв? Но да се върнем в 1939 година. Полските военнослужещи в СССР не останали интернирани дълго, през 1939 година полското правителство в емиграция обявило война на Съветския Съюз. Помислете само, в подкрепа на Финландия. Англия и Франция не ни обявиха война, а Полша я обяви! Ами това е, колко ум трябва да са имали полските управници за да оставят страната си и да се притекат на помощ на Финландия, която с нищо не би могла да помогне на Полша? Но да оставим риторичните въпроси. Обявената война от правителството на Полша не предизвикало никаква паника в Генщаба на Червената Армия, но превърнало всички полски военнослужещи на територията на СССР във военнопленници. При това положение вече Съветския Съюз не би могъл нито да ги разпусне, нито да ги освободи. Шегата на страна, полското правителство започнало да формира бригада от подбрани стрелци за война със СССР. За какво е мислело ? Помислило ли е то за съдбата на стоте и половина свои граждани в СССР? Нима ако това правителство беше установило неофициални дружески отношения със СССР (официално това не би могло да стане поради секретния протокол към пакта и договора за дружба между Германия и Съветския Съюз), то съдбата на пленените можеше да бъде съвсем друга. Ако СССР знаеше, че това са съюзници в бъдещата война с немците, би могла да изпрати пленниците в някоя своя далечна република, от типа на Туркмения и да им даде възможност да избягат в Иран, Турция, където си искат, без да предизвикат кой-знае какъв протест от немците. Но как да бъдат пуснати войниците и офицерите на воюваща с теб страна? С войниците е било по просто. Съгласно международната конвенция, е можело да бъдат принудени да работят и били изпратени по предприятия и стоежи, работнически ръце в страната катастрофално не достигали. Малък щрих в полза на това изиграла и легендата за всесилието на НКВД. Със силите на полските пленници се изграждал пътя Новоград-Волински-Лвов, този път бил заложен в производствения план на НКВД. След официалното включване на на Западна Украйна и Белорусия в състава на СССР поляците, живеещи в тези територии, автоматично станали негови граждани и те нямали никаква работа в лагерите за военнопленници. Но ако вече пленените поляци били пуснати, кой ще изпълнява плана за строителството на пътя. И НКВД незаконно задържал тази категория пленници по строежите. Пленниците започнали да бягат (избягали 1400 човека). Ако погледнем от позицията на историците "перестройчици", НКВД е трябвало да разстреля другите стотици пленени, да напълни с телата им "рововете на смъртта" и по такъв начин да бъде въведен ред. Ами днес постоянно ни внушават мисълта, че НКВД в годините на "сталинския терор" разстрелвало когото си поискало, където му било удобно. Но това не е така! Оказва се, че през тези години се действало съгласно действащите закони. НКВД се обръща към прокурора на град Луцк за наказване на избягалите, а прокурора преценил, че в тези бягства нама състав на престъпление. Това не са пленници, а свободни съветски граждани и могат да работят не където им налага НКВД, а където си пожелаят. Но с пленените полски офицери работата била по сложна. Съгласно тази конвенция, пленниците не трябвало да работят. А издръжката им била скъпа. Полският офицер от немски произход Р.Щилер, изпратен през 1941 година в Германия, пише в отчета си до гестапо за пребиваването си в съветските лагери за военнопленници в Козелск и Грязовец следното: "Храната от начало беше много хубава, наистина след като лагера се напълни с хора малко се влоши; по време на финландската кампания беше неудволетворителна и през пролетта отново се подобри." В Грязовец: "Настаняването и храната може да се каже, че бяха хубави. Храната- даже беше много хубава за тези, които доброволно изявиха желание да работят по изграждането на пътя, което ние немците, направихме всичките без изключение." Но изявиха желание за работа само немците, а поляците изискваха спазването на офицерските им привилегии. Тоест на ръцете на Съветския Съюз се появява тежко бреме под формата на 9 000 здрави и злобни мъже, от които нямало никаква полза, но които изисквали да бъдат хранени добре независимо колко време. По нататък по хронологическата последователност, примерно през март 1940 година с пленените полски офицери се губи всякаква връзка. От тях престават да пристигат писма, наркомата на външните работи на въпросите за тях отговаря неубедително. Къде са те и какво е станало с тях е било невъзможно да се изясни. През 1941 година започва войната. Полското правителство най-накрая се смилило и прекратява състоянието на война със СССР. На 30 юли 1941 година полското емигрантско правителство сключва договор за взаимопомощ със СССР, съгласно този договор в Съветския съюз започва изграждането на воински полски части от армията на Андерс. В началото на декември 1941 година в щаба на генерал Андерс се явяват четирима човека, с които се занимава лейтенант Шатковски. Те казват, че пристигат от Полша и принадлежат към нелегалната организация "Мускетари", които пуснали слуха, че изчезналите полски офицери са били убити от НКВД някъде около Смоленск. Тази четворка работила за гестапо в Полша. През март 1942 година поляци, служещи в немската армия, откриват гробовете на полските офицери в катинската гора, поставчт брезови кръстове и докладват на немското командване. Не последвала никаква реакция от доклада. На 18 февруари 1943 година гробовете на поляците са "открити" от немска секретна полева полиция, която докладва на генерал Йодъл и започват тяхното разкопаване. На 11 април, два месеца от както немците започват разкопаването на гробовете, в катинската гора пристига първата полска делегация, състояща се от лекари и един "творчески интелигент" - Ф.Гетел, когото наричат писател. Именно Гетел пръв предава по радиото съобщението, че полските офицери били убити от руснаците. На 13 април немците съобщават за това. На 17 април, без да съобщава нищо на своя съюзник - СССР - без да изисква от него никакви данни, въпреки искането на Англия и САЩ, полското емигрантско правителство подава нота в Женева в Международния Червен Кръст за разследване на "съветските злодейства", при това в същия ден и час заедно с германското правителство. На 25 април, след като съветското правителство разбира, че щом има такива приятели, то врагове не му трябват и прекратява отношенията си с полското емигрантско правителство. На 29-30 април, от 9-00 до 13-00часа към ръководещият разкопаването немски професор Г.Бутц се присъединява международна комисия от съдебно-медицински експерти от окупираните от немците страни и един швейцарец, общо 12 човека. Те изследват 9 трупа. Протоколът от името на "международната" комисия се пише от Г.Бутц на 1 май. След което комисията се отправя със самолет, не за Берлин, а за никому нейзвестно обособено военно летище. Тук разрешават на комисията "доброволно" да подпише акта и едва чак след това го откарват в Берлин. На 4 май "протокола" се публикува във "Фолкишер беобахтер". По едни данни от 15 април до 7 юни, а по други от 29април до 3 юни в Катинската гора е работила изпратената от немците във Варшава - Техническа комисия на Полския Червен Кръст, на който немците позволили да огледат 4 143 трупа. Техническата комисия в документите си потвърждава версията на немците. Но в написаните смъртни актове за семействата на загиналите, от Полския Червен Кръст, не се посочва датата на смъртта. Членовете на многочислените малки комисии и екскурзии в Катин в окупираната Полша се държат различно: едни потвърждават версията на немците, други негласно твърдят, че немците са убили пленниците, трети се прекланят пред версията на Гьобелс, като например, бившия премиер-министър на Полша Козловски. На 25 септември 1943 година е освободен Смоленск. От 5 ноември в Катин работи съветска комисия, наречена комисията на Бурденко, която започва следствени действия за изясняване на това, как са били убити поляците и кой ги е убил - разпитани са свидетели, събират се документи от окупационните власти. На 16 януари разкопават гробовете и изследват 925 трупа. В същото време се канят акредитирани журналисти. Комисията на Бурденко подготвя открито Съобщение и съвършенно секретна справка за ръководителите си. В двата документа се отбелязва за безусловната вина на немците за разстрелването на полските офицери. От 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година в Нюрнберг се провежда международен съд на 23 главни военнопрестъпници. По време на процеса защитата се осланя на протоколите от комисията на Гьобелс, отказвайки да признае вината на немците за злодействата в Катин. Западните съдии, в грубо нарушение на чл. 21 на Международния трибунал и смисълът на този съд, поискаха доказателства от съветската страна, имитирайки стремеж за запознаване с катинското дело. Но когато съветската страна представи свидетели, а немците като свидетели представиха хора, заподозрени в непосредственото извършване на разстрела, съдиите се ограничиха само с тяхното изслушване, без да разкрият подробно епизодите на престъпленията по катинското дело в присъдите на Трибунала. Нещо повече, всеки който е бил виновен, беше осъден на обесване и съветската страна нямаше основание да оспорва присъдите в различните им части. Протести бяха внесени за меката присъда срещу Хес, оправдаването на Шахт, Фриче и Папен, нямащи отношение към Катин. През 1951-1952 години, комисията при Конгреса на САЩ, хвърля керосин в огъня на студената война, като се занимава с "разследването" на катинското дело. През 1988 година, "Цивилизованият", прозападен слой дошъл на власт в Полша искат от Горбачов да потвърди, че пленените поляци са разстреляни от НКВД през 1940 година. През 1990 година Горбачов обяви, че са "намерени документи, които косвено, но убедително потвърждават, че хиляди полски граждани, загинали в смоленските гори точно преди половин век, са станали жертви на Берия и неговите подчинени". Едновременно с това следствена група от Военната прокуратура на СССР, под личната опека на Горбачов, с помощта на армейски части, разкопават останките на погребани престъпници, на умряли от раните си в лагерите немски пленници и умрялаи в болницата съветски войници в гробищата на Харков и Калинин, казвайки, че те "есхумират туповете на полските офицери". През 1991 - 1992 години те прекратяват спекулирането около катинското дело. В края на 1991 година унищожават СССР, архивите му стават достъпни за машинации. На 16 октомври 1992 година се появява сензационното съобщение, че е намерен "протокол на Политбюро", в който се дава заповед за разстрелването на полските офицери. Такава е била хронологията на събитията в това дело и ние трябва да я следваме. Заподозрените са двама - правителството на СССР и правителството на хитлеристка Германия. Абсолютно точно е установено времето на убийството - това или е пролетта на 1940 година, ако убийството е извършено от НКВД на СССР, или е есента на 1941 година, ако убийството е извършено от хитлеристка Германия. Ние не разполагаме с детективи, затова ще използваме фактите и уликите, които ни предоставят привържениците на Гьобелс и от привържениците на Сталин. Към привържениците на Гьобелс включваме, самият Гьобелс и неговите подчинени, привържениците на полското правителство в емиграция, редица днешни съратници на днешното полско правителство, Горбачов, Яковлев, Фалин, Генералния прокурор Трубин, работещите за тях следователи от Главна военна прокуратура на СССР, тълпите от различни съветски историци и журналисти. За по лесно ще ги наречем привържениците на Гьобелс - а версията им - версията на Гьобелс. От другата страна силите са по-малки, известен ни е само един официален ръководител, отговарящ за събиране на фактите - Бурденко, но той е много дребна фигура, за разлика от привържениците на Гьобелс. Освен това в неговата версия съществува един голям пропуск, за който неговите следователи по това време са предпочели да не отговарят - къде са отишли пленените и какво е станало през пролетта на 1940 година? Днес всичко е ясно, но по този повод едва ли можем да дадем името на Бурденко за тази група. Ще я наречем по аналогия привържениците на Сталин, а тяхната версия --версията на Сталин.