Как смяташ - на какво се дължи циганофилията в България
дали се заработват разни грантове от чужбина или е нещо увреждане в психиката...

"Грантовете" идват от хАмериканските чифути които са закарали и сливенският циганин Тулсяк/охлювоподобни в хАмерика. За какво мислиш е тук на всяка манджа мерудя, освен за да оправдае мангизите от соросовите фондации.

На европейските държави мотивите са съвсем различни.
Те след като до преди 100 години са издавали закони разрешаващи отстрел на всеки срещнат из пътищата циганин като реден дивеч, бяха склонни да плащат скъпо и прескъпо за да ги задържат далече от изчистените си от мангали общества.

Е видяха, че тези им мераци са обречени на неуспех и започнаха да сменят тактиката в отношението си към циганската напаст.

Ето ти малко материал, да видиш как "демократична" и "циганолюбива" Европа си е решила "циганският проблем".

Циганите, ромите и чергарите са се утвърдили на европейския континент като различаващо се по историческите си корени население, привързано към несъвместима с християнската цивилизация ценностна система и придобило на тази основа специфични нравствено-психически черти, своеобразен начин на живот и проявяващо неприязнено отношение към заобикалящата го чужда нему социална и културна среда. Те носят от своята прародина - северозападна Индия, нейната съсловно -кастова структура и присъщата й културна и езикова диференциация.

Идвайки през ХІІІ в циганите се появяват в днешна Гърция и Италия. През Балканите те преминават ведно с пълчищата на османските турци. Бидейки съставна част от военната и стопанската система на нашествениците, те са ползвали присъщите на ислямската религиозна доктрина възможности за насилия и грабежи над поробените християнски народи. Проникването им продължава на вълни през XIV в. във Влахия, Бохемия, а след 1407г. а цяла западна Европа - Австрия, Саксония, Бавария, Дания, Франция, Испания. Макар и малобройни, циганските табуни достигат Португалия, Уелс, Шотландия, Скадинавските страни. Още по онова време те се превръщат в постоянна грижа и заплаха за установения обществен ред. От непрестанните набези на нямащите дом и отечество пришълци страдат не само феодалните владетели, но и крепостните селяни и градски еснафи. Всички те търсели и намирали какви ли не средства за да ги прогонят или унищожат. Спонтанно възникналите изстъпления станали повсеместни, като в тях се включила и католическата църква. През цялата си история циганите от всички възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогавашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г. Лун ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Кристиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед за изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създаденото в Мюнхен през 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейски контрол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите