...............преди да коментирате двете оръжия Stg.44 и АК-47 най-настоятелно Ви препоръчвам да се запознаете принципно с устройството на двете оръжия.
Ако може да кажем че има прилика между двете оръжия , то тя е във външният вид до някъде и в принципа на отвода на барутните газове към буталото на затворната рама. Също да не забравяме и дъгообразният пълнител , който е дъгообразен не за красота , а за да събира повече патрони при по-малка височина на магазина.
И до тук свършват приликите.
Между другото , принципа на отвода на газовете към буталото Калашников не го е взел от Шмайзер , а от прословутата карабина СКС , която се разработва още от 1939-40 г. и когато през 1943 г. е приет помеждутъчния патрон 7.62х39 мм. е приета на въоръжение под този патрон.
Затворния механизъм и подаването на патроните на Stg.44 са съвсем различени от този на АК-47. Гилзите се изхвърлят в ЛЯВО от долната част на затворната кутия под рамата. Самият затворен блок и рамата са едно цяло , само иглата е подвижна и е с пружина която я прибира в блока за да няма самоволни изстрели при вкарването на новия патрон в цевта. Процепа за изхвърляне на гилзите е покрит с капаче , което е синхронизирано със затворната рама и се отваря при крайно-задно положение и от там изхвърля гилзата , като съответно се затваря при придвижване на рамата напред. Този принцип на затвора всъщност е прекопиран почти едно към едно при американската М-16 и всички последващи модификации М-16А1 и А2. (хе хе хе също и от ПК 7.62х54R що се отнася до синхронизацията на капачето и рамата)
Най-странното при Stg.44 е местото на което са поставили шомпола , а именно се намъква в газовата тръба. Лично аз досега не съм намерил в техническата литература разумно обяснение на това разположение. Да не споменаваме калибъра 7.92х33 мм. който е нито риба - нито рак , демек нито пистолетен , нито винтовъчен. От това оръжие са произведени не повече от 200 000 бройки , от които до армията са стигнали по-малко от половината и не защото не са имали възможност , а защото не е оправдало предназначението си на мощно автоматично оръжие на пехотата. За това има ред причини - ниска скорострелност , слаб патрон (независимо от амбициозната мерна линия разграфена до 1000 м. може да се води прицелна стрелба на не повече от 300) , големи габарити и тежест , почти е невъзможно да се води прицелна стрелба нощно време поради лошия дулен компенсатор и практическо ослепяване на стрелеца от дулния огън.
Сега няма да обяснявам работата на механизмите на АК-47 , повечето сме служили в армията и поне на разглобяване и сглобяване сме го докарали за да може да се схване разликата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите