Лозунгът "Свобода, равенство, братство!" е открит доста отдавна. През комунизма ни втълпяваха, как са ни освободили веднъж за винаги. Но ето, че дойде "демокрацията". И "свободният пазар" взе че ни освободи. Сега вече всички сме "равни" пред пазара и закона. И очакваме с нетърпение накой да ни освободи от" свободния пазар". Защото тиранията му е по-тежка от тая на комунизма. Тогава кръвта на България не се източваше така зверски в полза на запада. А кръвта си е кръв. Тя не е нито демократическа, нито комунистическа. Е да - червена е. Но това е от време "оно". А комунизмът е червен от вчера.

И така, насочваме се вече към филосовското понятие за свободата.А тя е като въздуха и водата - никоя власт не може да претендира, че държи патента й.От къде почва и докъде свършва свободата на отделния човек? Еднакво свободен ли е всеки един по отношение на останалите? Къде е баланса?
А дисбаланса на днешното време е очевиден. И в това е проблема. Но кой да го реши? Защото днешният човек е зомбиран от днешната идеология. А тя е издигнала в култ потребителското мислене. Алчността. Пиячката и кльопачката. Бира! Моор бира!

Децата на България днес ги учат на нещо и те започват да мечтаят, как да напуснат българия. Това властта е, о човече, това е все властта! Ето как битието е притиснало и определило съзнанието. И съзнанието няма как да е свободно, ако не вземе да се съпротивлява. Времето нас ни обръща, но дали ние него обръщаме? Ако ли не:



Тежко, тежко! Бира дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!



Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!



Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят по модерен начин,