Бонусът е възнаграждение за работа отвъд очакваната и надминала критерийте за успех.

Кои диреци на финансовите фирми, спасени от федерални подаяния, заслужават бонуси? Къде им е успехът? Къде е извънредно-качествената работа?

Редно ли е простак от управлението на финансова фирма, издънил фирмата до нужда от федерално подаяние, да получава пари надвишаващи заплатата на водача на федералното правителство - което спасява фирмата на простака?

Некадърните простаци не само не са доволни, че федералното правителство не е повело съдебно дело срещу тях, но и искат да получават подаяния от федералното правителство, пък и на всичко отгоре да получават повече от Президента?! Това е безочие, наглост, и всичките му там библейски падения вкупом!

А как "те", членовете на директорските съвети, си гласуват едни на други заплатите, и си нагласят сравнителното ниво на "конкурентно заплащане" - това е легендарно силно положение от американското корпорационно управление. Започваме с простичкия въпрос: кой член на директорски съвет е член на един-единствен съвет и на никой друг? Щото другият въпрос, кой едновременно членува на няколко съвета, ще ни вземе безкрай за да изпишем списъка от хиляди паразити. И всичко останало е плъзгаво нанадолнище.

За диреците на корпораций, НЕ искащи федерални подаяния, не съм чувал някой даже да е загатвал за ограничение в заплатите им или в бонусите им. Но който е насран да не се прави на аслан!

Редактирано от Cв.Ckpoмни на 03.02.09 00:06.