|
“Аферата Цачевски”: Как се дават дипломатически статут на “свои хора” на Доган
За да ме убеди, че трябва да се съглася да направя предложението, Феим Чаушев ми каза, че в противен случай „ще имам проблеми“ със Сабрие Сапунджиева, която е „много близка“ с Ахмед Доган. Намесата на втория човек в йерархията на ДПС и правителството обаче ми показа, че нещата бяха отишли твърде далеч.
Скандална изповед на бившия ни посланик във Финландия.
Тези дни на книжния пазар излиза книгата ”Зад фасадата на българската дипломация” от проф. Венелин Цачевски. Той разкрива финансови злоупотреби в мисията. Най-после става ясно как се е стигнало до прословутата „Афера Цачевски“, станала популярна у нас с лъжливите обвинения срещу автора, че като посланик е продавал алкохол във Финландия - по този повод се появяват 14 публикации във в. „Монитор“. В резултат на всичко това през м. август 2006 г. е отзован като посланик.
- Как станахте посланик от квотата на ДПС, след като не членувате в нито една партия от тройната коалиция?
- Предложението да бъде назначен за посланик бе направено от Ахмед Доган. Това стана през пролетта на 2003 г. в личен разговор между двамата. Още през първите няколко месеца от работата ми като посланик се убедих, че от мен се очакваше да спазвам неписаните правила на административно-бюрократичната машина и да бъда послушен и безличен чиновник,който си е осигурил престижна, спокойна и добре платена държавна длъжност в чужбина. Трябваше да приема и да стана безкритичен изпълнител и нищо повече. Обаче до мен започна да достига информация, че във външно министерство се разпространяват различни слухове по мой адрес. По повод на моя публикация в български вестник, посветена на Финландия, се появиха квалификации, че съм турчин, а съпругата ми е помакиня. Лъжите за турския ми произход бяха твърде елементарни, за да им обръщам някакво внимание. Но с учудване разбрах, че наред с тях във външно министерство и сред българите във Финландия усилено се разпространяваха слухове, че съм бил „слаб“ посланик, който само временно е назначен на този пост. С течение на времето основен участник в действията срещу мен стана Светлозара Костова – завеждаща финансово-административната служба в мисията.
- Имам информация за Костова, че тя е акушерка по професия. Мъжът й е бил на полицейска служба в Париж, благодарение на което по-късно тя попада в посолството във Варшава като финансистка. Сред живущите в Полша българи става известна с далаверите си. След Финландия за награда е преместена в Любляна. В момента се води следствие срещу нея и са я накарали да върне част от парите, с които е злоупотребила. Но да караме под ред...
- Необходимо ми бе известно време, за да разбера, че професионалната й подготовка не съответстваше на създаваната от нея представа. Виждах, че в работата й като финансист постоянно й помагаше нейният съпруг, което се коментираше с учудване и от служители в посолството. Не знаеше никакъв чужд език и не бе в състояние самостоятелно да контактува с финландските банкови и финансови институции. Не можеше да работи с компютър. Поисках да бъде сменена.
- Кога назначиха дъщерята на президентската съветничка Сабрие Сапунджиева, днес зам. - министър на правосъдието?
- През есента на 2004 г. последва ново назначение в посолството. Изпратена бе Анна Сапунджиева, която пое функцията на консул. Тя бе дъщеря на Сабрие Сапунджиева, която тогава бе секретар по юридическите въпроси на президента Георги Първанов. Запознах се с нея в София преди заминаването ми за посланик във Финландия. Това стана по нейна инициатива. Разбрах, че е член на ДПС. Сподели, че дъщеря й работи от няколко години в Министерството на външните работи и че желае да бъде изпратена на задгранична работа.Увери ме, че тя има необходимата професионална квалификация, а освен това е била изпращана на 9-месечен стаж в консулската служба в българското посолство в Мадрид.Този въпрос обаче отпадна, защото тогавашният директор на кадровата дирекция във външно министерство Максим Гайтанджиев категорично се противопостави на изпращането на дъщерята на Сабрие Сапунджиева. Получих дори писменото му становище, което бе много критично за работата й. Въпросът за назначаването на дъщерята на С. Сапунджиева стана отново актуален след отзоваването на консула през лятото на 2004 г. Тогава Сабрие Сапунджиева ме потърси по телефона и ми каза, че въпросът за назначаването на дъщеря й за консул в посолството е практически решен. Все пак тя ме помоли да дам съгласието си. Бях изненадан, тъй като преди по-малко от година тя искаше дъщеря й да бъде назначена за секретарка в посолството, а сега бе я фактически уредила на много по-висока, и при това дипломатическа длъжност. Нямах причина да не се съглася, след като във външно министерство бяха счели, че Анна Сапунджиева отговаря на необходимите изисквания. Оказа се, че назначаването й бе станало със заповед на министъра по предложение на ръководителя на кадровата дирекция. Предоставен й бе дипломатически статут като нотифициран консул, т.е. без да се използва нормалното изискване за полагане на изпити за получаване на дипломатически ранг. Това се прави в редки случаи – обикновено в случаи, при които няма подготвен дипломат, а трябва да се намери бързо решение за назначаване на съответен служител. Професионалните изисквания обаче бяха същите, включително необходимостта той да владее поне два чужди езика. На практика тази процедура често се използва за заобикаляне на тези изисквания с цел даване на дипломатически статут на „свои хора“.
Такова бе положението и при изпращането за консул в Хелзинки на дъщерята на Сабрие Сапунджиева. Тя практически не знаеше никакъв чужд език. Не бе завършила езикова гимназия, нито притежаваше документ от Министерството на външните работи, който да удостоверява, че е издържала езиков изпит. Но изглежда, че във външно министерство това бе незначителна подробност.
- Очевидно целта на майката бе да уреди на всяка цена изпращането на нейната дъщеря на дипломатическа работа в чужбина. И че посолството във Финландия бе съзнателно избрано.
- Да, замисълът бе, че след като съм изпратен за посланик от Ахмед Доган, щях да се примиря с назначението на Анна Сапунджиева за служител фигурант в посолството. Това бе своеобразен тест за мен – с поведението си трябваше да покажа дали и в каква степен съм лоялен не толкова към лидера на ДПС, колкото към кадрите на ръководената от него политическа партия.
- Но как консулът Сапунджиева работеше с финландските граждани, на какъв език, по десетопръстната система може би?
- Тя изпълняваше главно техническата работа в консулската служба. Незнанието на чужд език не й позволяваше да бъде използвана за други задачи, които изискваха да се контактува с финландски граждани, да се посещават или ползва информация на местните институции. С изненада установих, че дори подготовката й по български език бе слаба, тъй като допускаше елементарни правописни грешки.
- Имаше ли оплаквания от работата й?
- В посолството започнаха да пристигат критични отзиви за работата и поведението й като консул. Във в. „24 часа“ за нея се появи критичен материал по повод на оплакване във външно министерство от българин, на когото тя не бе оказала съдействие в трудна ситуация. Въпреки това дъщерята на Сабрие Сапунджиева демонстрираше неоправдано самочувствие и често изтъкваше високото служебно положение на майка й в президентската администрация. Професионалната й неподготвеност бе видна за всички в посолството.
- Кога научихте, че срещу вас има донос?
- През февруари 2005 г. финансистката бе за кратко в България.
След завръщането й още в началото на работния ден с престорено загрижен вид ми съобщи, че във външно министерство е разбрала за получено „изложение“ срещу мен, в което съм бил обвинен, че съм продавал алкохол на живеещи българи в Хелзинки.
- Откъде посолството закупуваше алкохол – известно е, че във Финландия има полусух режим...
- В тази страна е въведен специален режим на продажба на спиртни напитки, съгласно който, с изключение на бира и други слабоалкохолни продукти, тя се извършва от заемащата монополно положение на пазара държавна компания „Алко“. Законодателството предвижда строги наказания за нарушителите. Целта е държавата да може да контролира търговията със спиртни напитки, което се счита за необходимо, тъй като, следствие на специфичните климатични условия, традиции и други причини, консумацията на алкохол сред финландците е висока и представлява сериозен социален проблем. Така че обвинението, което според финансистката се съдържаше в „изложението“, имаше за цел да ме злепостави не само в България, но и във Финландия. Логично предполагах, че в такъв случай, тези, които го бяха написали, нямаше да се задоволят да го изпратят само в българското външно министерство, но и на финландските власти.
- Каква бе намесата на Феим Чаушев като зам.- министър на Външно?
- По време на престоя ми в София през октомври 2005 г., където бях по повод на срещата на ръководството на външно министерство с посланиците на България в страните членки на ЕС, получих обаждане от секретарката на Феим Чаушев, че той иска да разговаря с мен. Предполагах каква е причината, затова не бързах да се обаждам. Това направи обаче самият Феим Чаушев по време на коктейла, който се състоя същата вечер във външно министерство. Поканени бяха също посланиците в България на страните от ЕС. След разговор с финландския посланик Кауко Ямсен, чух, че някой ме извика. Беше Феим Чаушев, който стоеше изправен до една от масите. Виждах го за пръв път и веднага ми направи неприятно впечатление. Държеше се властно, високомерно и пренебрежително.
Въпреки че не се познавахме, започна краткия ни разговор на „ти“. Без никакви условности направо поиска от мен да направя предложение за повишаване в дипломатическия ранг на дъщерята на Сабрие Сапунджиева. Запитах го знае ли каква е подготовката й, как изпълнява служебните си задължения, както и какво е поведението на майка й към мен. Отговори ми, че Сабрие Сапунджиева е искала да бъда уволнен, но ме „успокои“ като каза, че това не е лесна работа. Безцеремонно повтори искането си по начин, който трябваше да ме убеди, че не трябва изобщо да го коментирам, а само да го изпълнявам. Спомням си думите, които ми каза: „Абе ти за някакви си 100-на евро ли поставяш на въпрос?“
- Какво е имал предвид?
- Че приблизително толкова щеше да бъде увеличението на заплатата на дъщерята на Сабрие Сапунджиева. За да ме убеди, че трябва да се съглася да направя предложението, Феим Чаушев ми каза, че в противен случай „ще имам проблеми“ със Сабрие Сапунджиева, която е „много близка“ с Ахмед Доган. Предпочетох да не се конфронтирам веднага с Чаушев. Казах му, че ще говоря по въпроса с Доган. Реакцията на Чаушев бе, че по този въпрос той не трябва да бъде занимаван. Отговорът ми бе, че въпреки това искам да говоря с Доган и тогава ще реша как да постъпя. Всъщност бях решил при никакви обстоятелства да не правя предложение за повишаването на дъщерята на Сабрие Сапунджиева. В противен случай щях да унижа самия себе си. Явно бе, че Феим Чаушев ми предлагаше своеобразна сделка – срещу „съответното поведение“ имах шанс да запазя поста на посланик. Искането на Чаушев вероятно бе последният тест за мен да покажа, че трябва да се съобразявам с „правилата на играта“.
- Как завърши конфликтът ви с Феим?
- Никак. Скоро след това, през ноември 2005 г., по телефона ми се обади съветникът на президента Георги Първанов по въпросите на националната сигурност Николай Слатински. Каза ми, че е разговарял с Емел Етем, вицепремиер и един от заместниците на Доган в ръководството на ДПС. Тя го е помолила да ми предаде, че от отношението ми към дъщерята на Сабрие Сапунджиева зависело дали ще бъде продължен мандатът ми като посланик. Намесата на втория човек в йерархията на ДПС и правителството обаче ми показа, че нещата бяха отишли твърде далеч. Колко и невероятно да изглежда, въпросът със служебното повишаване на дъщерята на Сапунджиева бе станал повод да се извиват по най-безцеремонен начин ръцете и бъде заплашван с уволнение един български посланик. Той бе станал толкова важен, че с него бе започнал да се занимава дори заместник-министър председателят на България и заместник-председателят на управляващата ДПС. Оказваният натиск преследваше друга цел – трябваше да бъда пречупен и унижен, да разбера „къде ми е мястото“, да приема без възражения, че фактически нямам никаква реална власт.
- В книгата разказвате, че се е стигнало до заплахи за физическа разправа...
- През пролетта на 2005 г. за пръв път получих и заплахи за физическа разправа. В началото на май на името на съпругата ми в резиденцията бе получено анонимно писмо, което съдържаше толкова вулгарни изрази и закани, че предпочетох да не й го показвам. Месец по-късно непознат мъж се обади по телефона в резиденцията и предупреди, че на посланика „ще му стане тясно в Хелзинки“. Потърсих съдействието на финландската полиция, която започна разследване на случая, който бе поет от финландската национална служба за сигурност (СУПО). Лично се срещнах с разследващия детектив. След няколко дни той ми съобщи, че телефонното обаждане е било от България и ми изпрати телефонния номер, от където е било направено. Каза ми, че по-нататък разследването трябва да продължи от българските служби за сигурност и помоли, след като то бъде завършено, да бъде информиран за резултатите.
- Какво сториха нашите служби?
- Обърнах се с молба към тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Цонко Киров, когото познавах от посещението му във Финландия, да бъде извършено разследване. Той се отзова с готовност, а по-късно бях информиран, че обаждането е било от уличен автомат в София. Намерена бе фонокартата, която е била използвана и за други обаждания във Финландия. За съжаление обаче по неизвестни за мен причини разследването не продължи или поне не знам за неговите резултати
- Как издържахте на този тотален психически натиск, вие кабинетен човек, а не политическа мутра...
- Това, което Външно министерство и лично Ивайло Калфин извършиха, бе престъпление. Действията им да бъда публично оклеветен по такъв брутален начин чрез използването на медиите фактически бе опит да бъда психологически смазан. За мен това бе равносилно на опит за убийство. Ето защо публично поисках Ивайло Калфин да си подаде оставката.
Отлично знаех, че искането е неосъществимо, но чрез него изразих отношението си към човек, който няма моралното право да бъде министър. Той и медийните клакьори на властта обаче подцениха моята издръжливост, воля и кураж. Бях убеден, че истината е на моя страна и виждах, че повечето хора разбираха и оценяваха причините за случилото се.
Интервю на Румен Леонидов
В. “Шоу”
|
Как се прави балгарска политика по роднински