|
Ето субтитрите на този филм /има го в Замунда/. Могат и само да се четат.
Zeitgeist addendum
Остарелите призиви към расов, полов и религиозен шовинизъм,
към бесен национализъм, вече не работят.
"Кой съм аз, добър ли съм или лош, успял или не?",
всичко това се учи постепенно.
Изминат път
който можем да променим, когато пожелаем.
Въпрос на избор. Без усилия, без работа, без спестяване на пари.
Осъзнах, че не разбирам правилно "играта".
Играта беше да разбера какво съм аз всъщност.
Ще видим
колко е важно
да постигнем, в човешкото съзнание,
радикална революция.
Кризата е криза на съзнанието.
Криза, която вече не може
да приема остарелите норми,
остарелите модели,
древните традиции.
С оглед на днешния свят
с всичкото страдание,
конфликти,
унищожителна бруталност,
агресия,
и т. н. ...
Човек
не се е променил.
Все така брутален,
груб,
агресивен,
присвояващ,
състезаващ се.
И си е изградил общество
по тези правила.
"Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве"
- Дж. Кришнамурти -
Обществото днес,
е съставено от ред институции.
От политически институции,
правни институции,
религиозни институции.
До институциите на социалната класа,
познатите ценности,
и професионалната специализация.
Очевидно е задълбоченото влияние на тези традиционализирани структури
за оформянето на нашие разбирания и перспективи.
И все пак, от всички социални институции, в които сме родени
насочвани, и са ни втълпявани...
няма друга система, така приемана
и неосъзната,
като монетарната система.
Приемаща почти религиозни размери,
установената монетарна институция представлява една от най-неуспорвание форми на доверие.
Как се създават парите,
правилата, по които се управляват,
и как те влияят на обществото,
са незабелязани интереси на мнозинството от населението.
В свят, където 1% от населението притежава 40% от богатствата.
Където 34 000 деца умират всеки ден
от бедност и предотвратими болести,
и където 50% от световното население живее с по-малко от 2$ на ден...
Едно е ясно.
Нещо не е наред.
Без значение дали го осъзнаваме, кръвта на всички наши установени институции,
и следователно на самото общество,
са парите.
Следователно разбирането на тази институция за монетарна политика
е жизненоважно за разбирането на начина ни на живот.
За жалост на икономиката често се гледа със скука и объркване.
Безкрайни потоци финансов жаргон, заедно с плашеща математика,
бързо отблъскват опитите да бъдат разбрани.
Но фактите са:
Сложността на финансовата система е просто маска.
Създадена да прикрие една от най-социално парализиращите сруктури,
създавани от човечеството.
Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват че са свободни
- Йохан Волфганг фон Гьоте -
1749-1832
Преди години централната банка на САЩ, Федералният Резерв,
публикува документ озаглавен "Механика на модерните пари".
Този документ описва институционализираната практика на създаването на пари
използвана от федералния резерв и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа.
На първа страница документът описва своята цел.
Целта на тази книжка е да опише процеса на създаването на пари
в банкова система с частичен резерв.
След това се описва този процес на частичен резерв
чрез различна банкова терминология.
В превод тя гласи нещо такова:
Правителството на САЩ решава, че има нужда от пари.
Обажда се на Федералния Резерв и изисква например 10 милиарда долара.
ФР отговаря: "разбира се, ще купим 10 млрд. в държавни бонове от вас."
Правителството взима някакви хартийки,
печата на тях определени официално изглеждащи символи, и ги нарича касови бонове.
След това определя цена на тези бонове на стойност 10 млрд. долара
и ги изпраща на Федералния Резерв.
ФР на свой ред рисува някакви добре изглеждащи парчета хартия.
Но този път ги нарича банкноти на федералния резерв.
И също им определя цена от 10 млрд. долара
След това ФР разменя тези банкноти за боновете.
Щом трансфера приключи,
правителството взима тези 10 млрд. във федерални банкноти,
и ги депозира в банкова сметка.
При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в пари.
и добавят 10 млрд. към паричния фонд на САЩ.
И това е! 10 млрд. нови пари са създадени.
Разбира се, този пример е обобщение.
В действителност транзакцията би станала по електронен път. Без никаква хартия.
Всъщност само 3% от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута.
Останалите 97% съществуват само в компютрите.
Правителствените бонове, по дизайн, са инструмент на дълг.
И когато ФР изкупува тези бонове
с пари, реално взети от въздуха,
правителството, в действителност, обещава да изплати обратно
тези пари на ФР. С други думи парите се създават на базата на дълг.
Умопомрачителният парадокс, как пари или стойност
могат да се създават на базата на дълг,
или задължение, ще се изясни като продължим нашето упражнение.
И така размяната е направена, и сега $10 млрд. седят на влог в търговска банка.
Тук става наистина интересно. Базирано на практиката за частичния резерв,
този $10 млрд. депозит
автоматично става част от резерва на банката.
Както всички останали депозити.
И съгласно изискванията за резервите, публикувани в "Механика на модерните пари":
"Банката трябва да съхранява правно изискван резерв
равен на предписан процент от своите депозити."
След това се изразява количествено това изискване:
"Съгласно текущите регулации,
изисквания резерв при болшинството транзакции е 10 процента."
Тоест при $10 млрд. депозит,
10 процента, или 1 милиард,
се съханява като изисквания резерв.
Останалите 9 млрд. се считат за допълнителен резерв,
и могат да бъдат използвани като база
за нови заеми.
Логично е да предположим, че тези 9 млрд.
буквално се взимат от съществуващия $10 млрд. депозит.
Но всъщност не става така. Това което наистина става е, че тези $9 млрд.
просто се създават "от въздуха"
върху вече съществуващите $10 млрд. депозит.
Ето как се разширява паричния фонд.
Както е публикувано в "Механика на модерните пари":
"Разбира се, те" банките, "не изплащат в действителност заеми срещу парите, получени като депозит."
Ако това се правеше, няма как да се създават допълнителни пари.
Това, което правят при заеми
е да приемат "обещателни ноти"
- договори за заем -
в замяна на кредити - пари - към влоговете на кредитополучателите.
С други думи деветте милиарда могат да се създадат от нищото.
Само поради това, че има търсене за такъв заем,
и че има $10 млрд. депозит, за да задоволи изискванията за резерв.
Сега да приемем, че някой влезе в тази банка и
заеме новопредлаганите 9 милиарда долара.
Най-вероятно този някой ще депозира парите
в своя собствен банков влог.
И процесът се повтаря.
Защото новия депозит става част от резерва на банката.
10% се заделят, и на свой ред 90% от новите 9 милиарда,
или 8.1 милиарда са вече налични новосъздадени пари за още заеми.
И, разбира се, тези 8.1 млрд. могат да бъдат заети и предепозирани, създавайки допълнителни 7.2 млрд.
към 6.5 млрд., ... към 5.9 млрд., ... и т. н.
Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически да продължава вечно.
Средният математически резултат е, че около $90 млрд. могат да бъдат създадени върху първоначалните $10 млрд.
С други думи: За всеки депозит, който се случва някога в банковата система, около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени "от въздуха".
Мъни-Джитърс. Попитайте в Американската банка за буркан с
укрепяващи бързи пари.
П-А-Р-И под формата на удобен личен заем.
След като разбрахме как се създават пари посредством тази система за частичен банков резерв.
Логичен, но убягващ въпрос ни идва на ум:
какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари?
Отговор: парите, които вече съществуват.
Новите пари на практика крадат стойност от съществуващия паричен фонд.
Тъй като общото количество пари се увеличава, без оглед на търсенето на стоки и услуги.
И тъй като търсенето и предлагането определят равенството,
цените се вдигат, намалявайки покупателната способност на всеки отделен долар.
Това обикновено се нарича инфлация.
А инфлацията в действителност е скрит данък върху населението.
Какъв съвет получавате обикновено? Той е - увеличете валутата.
Не казват: обезстойностете валутата.
Не казват: излъжете хората които са стабилни.
Казват: намалете лихвите.
Истинската измама е когато изкривим стойността на парите.
Когато създаваме пари от въздуха, нямаме спестявания. И все пак го има тъй наречения "капитал".
Въпроса ми се свежда до това: как очакваме да решим проблема с инфлацията?
Тоест: увеличено предлагане на пари, с още повече инфлация.
Разбира се, че не могат
Системата с частичен резерв на монетарна експанзия е по рождение инфлационна.
Защото увеличаването на парите в обращение, без да има
пропорционално увеличение в предлагането на стоки и услуги,
винаги ще обезстойностява валутата.
Бърз поглед върху историческата стойност на US долара към количеството пари,
илюстрира това категорично.
Обратната зависимост е очевидна.
Един долар през 1913 отговаря по стойност на $21.60 през 2007.
Това са 96% обезстойностяване откакто е създаден Федералния Резерв.
Може би тази реалност на наследствена, вечна инфлация ви иглежда абсурдна и икономически необоснована?
Задръжте така. Начина на работа на финансовата ни система е меко казано абсурд.
Защото в нашата финансова система парите са дълг,
и дълга е пари.
Ето графика на US парите в обращение от 1950 до 2006.
Ето и графика на националния дълг на САЩ за същия период.
Колко интересно, че графиките са почти същите.
Колкото повече пари има, толкова повече задължения.
Колкото повече задължения - толкова повече пари.
Казано по друг начин, всеки долар в портфейла ви се дължи от някой на някого.
Помнете: единствения начин парите да бъдат създадени са заемите.
Следователно ако всички в страната можеха да си платят дълговете, включително правителството,
няма да остане нито един долар в обращение.
"Ако нямаше дългове в паричната ни система, нямаше да има никакви пари".
- Маринър Екълс -
Губернатор на Федералния Резерв
30ти Септември, 1941
Всъщност последния случай в американската история, когато националния дълг е бил напълно изплатен
е бил през 1835 след като президента Андрю Джаксън закрил централната банка предшестваща ФР.
Всъщност цялата политическа платформа на Джаксън
се базирала на желанието му да закрие централната банка.
В нея се казва: "Смелите усилия на настоящата банка да контролира правителството... са знак какво очаква американския народ"
ако той бъде заблуден да запази тази институция
или създаде друга подобна". За съжаление това послание не е било чуто.
И международните банкери успели да създадат нова централна банка през 1913,
Федералният Резерв. И докато тази институция съществува
вечният дълг ни е гарантиран.
Досега разглеждахме факта, че парите се създават от дълг посредством заемите.
Тези заеми се базират на банкови резерви,
а резервите се взимат от депозитите. Чрез тази система на частичен резерв,
всеки депозит може да създаде до 9 пъти собствената си стойност.
На свой ред обезстойностявайки съществуващите пари и вдигайки цените.
Тъй като всички тези пари се създават от дълг,
и циркулират свободно чрез търговията,
хората се отдалечават от първоначалния си дълг.
И се създава неравенство, при което хората са принудени да се състезават за работни места,
за да изтеглят достатъчно пари от тези в циркулация
за покриване на разходите си за живот.
Колкото и нефункционално и обърнато наопаки да изглежда,
все още има едно нещо, което не сме включили в равенството.
А точно този елемент на структурата
разкрива наистина измамната природа на самата система.
Лихвите.
Когато правителството заема пари от ФР, или човек заема пари от банката,
почти винаги сумата трябва да се изплати с лихва.
С други думи, почти всеки съществуващ долар
рано или късно трябва да бъде върнат в банката, заедно с лихвите.
Но,
ако всички пари се заемат от Централната банка, и се увеличават от търговските банки чрез заеми,
само това, което се нарича "главница"
се създава като пари в обращение.
Тогава къде са парите за покриване на начислените лихви?
Никъде.
Не съществуват.
Последствията от това са умопомрачителни.
Сумата на парите дължими на банките винаги ще надхвърля сумата на парите в обращение.
Ето защо инфлацията е константа в икономиката.
Винаги има нужда от нови пари, за да се покрие вечния дефицит вграден в системата.
Причинен от нуждата да се изплаща лихва.
Това също означава, че математически банкрутите
са буквално вградени в системата.
И винаги ще има бедни прослойки на обществото, които са "на топа на устата"
Може да се направи аналогия с играта на "музикален стол":
Щом музиката спре да свири, някой остава на сухо.
И това е целта.
Това винаги прехвърля истинското богатство от индивидите към банките.
Ако не можеш да си изплатиш ипотеката, ще ти вземат имота.
И не стига че такъв фалит е неизбежен
поради практиката на частичния резерв, но също и поради факта,
че парите които банката ви заема
дори не са законно съществували в самото начало.
През 1969 г. в Минесота се води делото на Джером Дейли,
който оспорва изземването на имота си от банката, дала заема за закупуването му.
Той пледира, че договора за ипотека изисква и двете страни,
той и банката, да предоставят легитимна форма на собственост при размяната.
На правен език това се нарича
гаранция [всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга]
Г-н Дейли обяснил, че парите всъщност не са били собственост на банката.
Защото са създадени от нищо в момента на подписването на договора.
Помните ли какво казва "Механика на модерните пари" за заемите?
Когато се дават заеми, се приемат "обещателни ноти" в замяна на кредити.
Резервите не се променят от транзакциите по заема.
Но депозираните кредити представляват нови попълнения към цялата сума на депозитите в банковата система.
С други думи, парите не идват от съществуващите банкови активи. Банката просто ги измисля, без да покрива някаква собственост,
с изключение на теоретично задължение на хартия.
С развитието на делото, президента на банката, Г-н Морган, свидетелствал.
И според личния меморандум на съдията, ищецът - президентът на банката - признал, че в комбина с Федералния Резерв е създал парите
и кредитите в своите счетоводни книги.
Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им. Г-н Морган признал, че
не съществувал щатски закон или постановление, което да му дава право да направи това.
Законово постановление трябва да съществува и да бъде спазвано, за да е валиден договора.
Съдията заключил, че законова основа на делото не съществува, и аз съм съгласен с това.
Той също поетично допълнил "Само Бог може да създава нещо ценно от нищото".
И с това откровение съдът отхвърлил искането на банката за секвестиране, и Дейли запазил дома си.
Значението на това съдебно решение е огромно.
Всеки път, когато заемете пари от банка, независимо ипотечен заем или кредитна карта,
парите, които ви се дават не са просто фалшификат, те са нелегитимна форма на гаранция.
Следователно договора за задължението е невалиден. Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало.
За жалост такива правни осмисляния са потискани и игнорирани.
И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава...
И така стигаме до истинския въпрос:
Защо?
По време на американската Гражданска война президента Линкълн заобиколил заемите с висока лихва,
предлагани от европейските банки и решил да изпълни желанието на бащите на нацията.
Да създаде независима валута без заложен в нея дълг.
Била наречена "Грийнбак"
Малко след тази мярка, документ за вътрешно ползване
циркулиращ между частни Британски и Американски банкови интереси, заявявал:
"... робството се изразява в притежаването на работна сила, и съдържа в себе си грижата за работниците,
докато Европейския план... е, че капитала трябва да контролира работната сила, чрез контрол на надниците.
Това може да се осъществи чрез контрол на парите.
Не може да позволим Грийнбак... защото не можем да го контролираме."
Политиката на частичния резерв,
провеждана от Федералния Резерв
която, на практика, е разпространена в болшинството от банките по света,
е, всъщност, система на модерно робство.
Помислете, парите се създават от дълг.
Какво правят хората, когато задлъжнеят?
Започват работа, за да се издължат.
Но ако парите могат да се създават само чрез заеми,
как може обществото да изплати всички дългове?
Не може, и това е идеята.
Страхът от загуба на активи, заедно с усилието да наваксаш
вечно увеличаващият се дълг и инфлация, заложени в системата,
сумирани с неизбежния недостиг на самия паричен фонд
създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят,
това държи робите на надницата покорни,
въртят колелото на хамстера, като милиони други,
захранвайки една империя,
която облагодетелства само елита на върха на пирамидата.
Защото в края на деня,
за кого всъщност работите?
За банките!
Парите се създават в банката, и неизбежно се връщат в банката.
Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата които подкрепят.
Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени.
Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си.
Това е една от най-изобретателние измами за социална манипулация, създавани някога.
И по своята същност,
представлява невидима война срещу населението.
Дългът е оръжието за завладяване и поробване на обществата,
а лихвите са неговите амуниции.
И докато мнозинството не осъзнава тази действителност,
банките, заедно с правителствата и корпорациите
продължават да усъвършенстват тактиката си за икономическа война,
изграждайки нови бази, като Световната Банка
и Международния Валутен Фонд [МВФ],
както и създавайки нов тип войник.
Раждането на икономическия убиец.
Има два начина да завладееш и поробиш една нация. Единия е чрез меч. Другия е дълг.
- Джон Адамс -
1735-1826
Ние, икономическите убийци, сме виновниците за създаването на първата истинска световна империя
и действаме по много различни начини.
Но вероятно най-честия е набелязване на дадена страна, която има ресурси, желани от нашите корпорации, като петрол,
и след това организираме голям заем за тази страна от Световната Банка или от нейни дъщерни организации.
Но парите никога не стигат до държавата.
Вместо това отиват у големи корпорации, за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна.
Енергореактори, заводи, пристанища...
Неща, облагодетелстващи малцина богати в тази страна.
Заедно с нашите корпорации.
Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо. Обаче тези хора,
цялата държава остава с огромен външен дълг.
Толкова голям дълг, че да не могат да го изплатят, и това е част от плана...
Не могат да го изплатят.
И тогава ние, икономическите убийци, се връщаме и казваме, "Вижте,"
"Дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така че, продайте си петрола"
"много евтино на нашите петролни компании,"
"позволете ни да построим военна база в страната ви,"
"или да изпратим войници в помощ на някое място като Ирак, или гласувайте като нас на следващото гласуване на ООН,"
да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания
и техните водоснабдителни и канализационни системи, и да ги продадат на US корпорации или други
многонационални корпорации."
Получава се цяла пирамида, и е съвсем типично, начина по който работят МВФ и Световната банка.
Поставят една страна в дълг, и то толкова голям, че да не може да го изплати,
и тогава предлагаш да рефинансираш този дълг, и да платят още повече лихви.
И изискваш
тези "quid pro quo", както се казва, "условности" или "добро управление",
което всъщност означава, че трябва да си продадат ресурсите,
включително много от социалните служби, компании за битови нужди, училищните системи понякога,
наказателните системи,
застрахователните системи, на чужди корпорации.
Това е довйна - тройна - четворна примка!
Прецедентът на икономическите убийци започна реално в началото на 50-те години,
когато демократично избраният Мусадех
беше избран в Иран... Смяташе се за надеждата за демокрация
в Близкия Изток и по света. Беше "Мъж на годината" на сп. "Тайм"
Но... една от идеите, които издигна и започна да прилага беше, че
чужди петролни компании трябва да плащат на иранския народ много повече за петрола, който експортираха от Иран
и иранците трябва да печелят от собствения си петрол. Странна политика.
На нас не ни хареса, естествено. Но се страхувахме да направим каквото обикновено правехме, да изпратим военните.
Затова изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на Теди Рузвелт. (Президент на САЩ)
И Кърмит отиде с няколко милиона долара, и беше много много влиятелен и ефективен, и за кратко време
успя да свали Мусадех
и издигна за заместник шахът на Иран, който винаги е бил благосклонен към петрола. Изключително ефективно.
"Тълпи от хора в Техеран.
Военни офицери заявяват, че Мусадех се е предал, и режимът му на диктатор в Иран е приключил.
Портрети на шаха се разнасят по улиците докато симпатиите се променят.
Шахът е посрещнат вкъщи.
Обратно в САЩ, във Вашингтон, някои хора се огледаха и казаха "уау, това излезе много евтино".
Така се създаде изцяло нов начин за манипулация на държави, за създаване на империи.
Единствения проблем с Рузвелт, бе че той носеше карта на агент на ЦРУ
и ако бъдеше заловен, последиците можеха да са доста сериозни.
Много бързо, в този момент, се взе решение да се ползват частни консултанти
да се изпратят парите през Световната банка или МВФ или някоя друга такава агенция,
да се наемат хора като мен, работещи за частни компании.
Така че ако ни хванат, няма да има връзки с правителството.
Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната беше до голяма степен в ръцете на Юнайтед Фрут Къмпани
и големите многонационални корпорации. И Арбенц използваше този лозунг: "знаете ли, искаме да върнем земята на хората".
И щом взе властта, провеждаше политика точно в тази насока,
даваше земята отново на хората. "Юнайтед Фрут" не хареса това особено.
И затова наеха фирма за връзки с обществеността, направиха голяма кампания в САЩ,
за да убедят народа на САЩ, гражданите на САЩ,
пресата на САЩ и конгреса на САЩ,
че Арбенц е Съветска марионетка
и че ако му позволим да остане на власт, Съветите ще имат база в това полукълбо.
А по това време цареше голям страх, у всички, от червения терор, комунистическия терор.
Така че, накратко, от тази PR кампания
произлезе ангажимент от страна на ЦРУ и военните да елиминират този човек.
И всъщност го направихме. Изпратихме самолети, войници, изпратихме "чакали",
изпратихме всичко, за да го елиминираме. И го елиминирахме.
Веднага щом падна от власт,
следващия, който пое властта на практика върна всичко в ръцете на големите международни корпорации,
включително Юнайтед Фрут.
Еквадор, от много много години се управлявше от про-американски диктатори, често сравнително брутални.
Тогава се реши, че ще се проведат наистина демократични избори.
Хайме Ролдос се кандидатира, и основната му цел, според него, щеше да бъде
да се увери, че ресурсите на Еквадор се използват за благото на народа.
И спечели. Съкрушителна победа.
С повече гласове, отколкото който и да е друг на които и да е избори в Еквадор.
И започна да прилага тази политика.
Да се увери, че печалбите от петрол отиваха в помощ на народа.
Е... Това не ни хареса, тук в САЩ.
Аз бях изпратен като един от няколко Икономически Убийци, да разубедим Ролдос.
Да го корумпираме. Да обърнем позициите му. Да му намекнем... нали знаете.
"ОК, нали знаеш, можеш да станеш много богат, ти и семейството ти, ако ни играеш по свирката."
"Но ако продължаваш с тази политика, ще си отидеш".
Не ни послуша...
Беше убит...
Веднага щом се разби самолета, цялата зона беше отцепена.
Единствените допуснати там бяха US военни от близката база.
и част от еквадорските военни.
Когато започна разследване,
двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи
преди да имат шанса да свидетелстват.
Много, много странни неща се случиха
покрай убийството на Хайме Ролдос.
Аз, като повечето хора, наистина следящи случая,
нямам абсолютно никакви съмнения, че беше атентат.
И, разбира се, на моята позиция като икономически убиец,
аз винаги съм очаквал нещо да се случи с Хайме,
дали ще бъде заговор или атентат, не бях сигурен, но че щеше бъде елиминиран, защото
не се корумпира. Той не позволи да го корумпираме, както искахме.
Омар Торихос, президента на Панама,
беше един от любимите ми хора. Наистина, наистина го харесвах.
Беше много чаровен. Наистина искаше да помогне на страната си.
И когато опитах да го подкупя, ми каза "Виж, Джон"...
- викаше ми Хуанито -
Каза: "Виж Хуанито, не ми трябват парите. Това от което се нуждая е страната ми
да бъде третирана справедливо.
Искам САЩ да изплати дълговете, които дължите на народа ми, за цялото разрушение което направихте тук.
Искам да съм в позиция да помагам на други латиноамерикански страни
да спечелят независимостта си, да се освободят от това,
това ужасно присъствие от Севера.
Вие ни експлоатирате толкова лошо.
Искам Панамския канал да е обратно в ръцете на панамския народ.
Това искам.
Така че, остави ме на мира, нали, не се опитвай да ме подкупваш".
Беше 1981, и през май Хайме Ролдос беше убит.
И Омар разбираше това много добре.
Торихос събра семейството си и каза:
"Аз сигурно съм следващия, но всичко е наред,
защото изпълних това, за което дойдох
Предоговорих Канала.
Канала ще бъде вече в наши ръце, тъкмо приключихме преговорите с Джими Картър.
През юни същата година, само няколко месеца по-късно,
той също загина при самолетна катастрофа,
която, несъмнено, бе изпълнена от "чакали", на заплата на ЦРУ.
Огромен обем доказателства, че
един от охранителите на Торихос му е предал в последния момент,
като се качвал на самолета, диктофон.
Малък диктофон, в който е имало бомба.
Интересно ми е как тази
система продължава почти по същия начин
с години, години, години, само че икономическите убийци са станали все по-добри и по-добри.
След това, съвсем наскоро, се примирихме със събитията във Венецуела.
През 1998, Уго Чавес бива избран за президент,
следвайки дълга линия на президенти
които бяха много корумпирани и разрушиха икономиката на страната.
И Чавес бе избран сред всичко това.
Чавес се изправи срещу САЩ
и го направи главно като изиска венецуелския петрол
да се използва в помощ на венецуелския народ.
Е... това не ни хареса, тук в САЩ.
Така, през 2002,
имаше заговор, което беше без съмнение според мен, според
повечето хора, че ЦРУ стои зад този заговор.
Начинът, по който беше изпълнен заговора
беше много подобен на това, което Кърмит Рузвелт направи в Иран.
От манипулирането на хората да излезат на улиците,
до бунтовете, проетстите, да кажат че Чавес е непопулярен.
Ако може да намерите няколко хиляди души
да направят това, телевизията може да го направи да изглежда
сякаш е цялата страна, и нещата започват да се размножават.
Само че, в случая с Чавес,
той беше достатъчно умен, и хората стояха силно зад него,
и го преодоляха.
Това беше феноменален момент в историята на Латинска Америка.
Ирак, въсщност, е идеален пример за начина
на работа на цялата система. Ние, икономическите убийци, сме първата линия на защита.
Ние отиваме, опитваме се да корумпираме правителствата
и да ги убедим да вземат големите заеми,
които после използваме като лост, за да ги управляваме.
Ако ние се провалим, както аз се провалих в Панама с Омар Торихос и Еквадор с Хайме Ролдос,
хора, отказващи подкупите,
тогава втората линия на защитата е да пратим "чакалите".
И чакалите или свалят правителството, или извършват атентат.
Щом това се случи, и дойде ново правителство,
нещата се променят коренно
защото новия президент знае какво може да му се случи.
В случая с Ирак, и двата метода се провалиха.
Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин.
Опитахме много упорито, да го убедим да приеме договор подобен на този на династията Сауд,
в Саудитска Арабия, но той не го прие.
И чакалите отидоха да го елиминират.
Не успяха. Охраната му беше много добра.
Все пак, той по едно време беше работил за ЦРУ.
Беше нает да убие един бивш президент на Ирак, и се провали,
но познаваше системата.
И през 1991 изпратихме военните
и унищожихме иракската армия.
На този етап решихме, че
Саддам Хюсеин ще се поддаде.
Можехме да го ликвидираме в този момент, разбира се,
но не искахме. Той е типа силен мъж, който харесваме.
Той контролира хората си. Мислехме, че може да контролира кюрдите,
и да държи иранците на границата си, и да добива петрол за нас. И щом ликвидирахме войската му,
мислехме, че ще се поддаде.
И икономическите убийци се върнаха през '90-те
без успех.
Ако бяха успели
той още щеше да управлява. Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска
и всичко, което поиска, но не можаха, не постигнаха успех.
Чакалите пак не успяха да го елиминират, и пак изпратихме военните
и този път довършихме работата
и го ликвидирахме. И по време на това подписахме някои
много-много изгодни строителни
договори да изградим наново страната, която
всъщност разрушихме. Което е доста добра сделка, ако притежаваш
строителни компании, големи компании.
Ирак е пример за трите етапа.
Икономическите убийци се провалиха там.
Чакалите се провалиха. И като крайна мярка военните влязоха.
И по този начин ние наистина създадохме империя,
но го направихме много много деликатно. Това беше тайна.
Всички империи в миналото са били построени от военните,
и всички са знаели, че се изграждат.
Британците са знаели че създават империя, Французите, Германците, Римляните, Гърците...
и са били горди с това. Винаги са имали извинение, като
разпространение на цивилизацията, на религията, нещо такова,
но са знаели че го правят.
Ние не осъзнаваме.
Мнозинството от хората, в САЩ,
си нямат представа, че живеем от благата на нашата тайна империя.
Че днес има повече робство по света, от когато и да било.
И следва да се запитате... ако това е империя, кой е императорът?
Явно президентите на САЩ не са императори.
Императорът не бива избиран, не служи определен мандат,
и не отговаря пред никой, всъщност.
Така че, не може да категоризираме президентите така.
Но имаме това, което смятам за еквивалент на император, това което наричам Корпоратокрация.
"Корпоратокрацията е тази група индивиди,
които управляват най-големите ни корпорации.
И те наистина действат като императорите на тази империя.
Те контролират медиите,
или чрез директна собственост, или чрез реклами.
Те контролират повечето политици
защото им финансират кампаниите,
или чрез корпорациите
или чрез лични дарения,
които идват от корпорациите.
Никой не ги избира,
не служат ограничен мандат,
не отговарят пред никой,
и на самия връх на корпоратокрацията наистина не можеш да кажеш
дали този човек работи за частна корпорация
или за правителството, защото постоянно се местят ту насам, ту натам.
Имаме човек, който в един момент е президент на
голяма строителна компания като Халибъртън,
а в следващия е вицепрезидент на САЩ.
Или президента, който е бил в петролния бизнес.
И това е независимо дали има демократи или републиканци на власт.
Получава се движение напред-назад през въртяща се врата.
И в определен смисъл, правителството ни е в сянка в голяма част от времето,
и политиката се провежда от корпорациите
на едно ниво или друго. На практика,
постановленията на правителството
се правят от Корпоратокрацията,
и се представят на правителството
и така стават държавна политика.
Това е изключително уютно партньорство.
Това не е "теория на конспирацията" в никакъв случай.
Тези хора не е необходимо да се събират
и да плетат интриги. Те всички
просто работят под една обща директива,
и тя е максимални печалби,
без оглед на последствията за обществото или околната среда."
Този процес на манипулация от Корпоратокрацията
чрез използването на дълга, подкупите и политическите преврати се нарича:
Глобализация
Точно както Федералния резерв държи американския народ в позицията
на крепостни селяни, посредством вечен дълг, инфлация и лихва
Световната банка и МВФ изпълняват тази роля в глобален мащаб.
Основната измама е проста:
Поставяш една страна в дълг, или чрез собствената й недалновидност,
- или като корумпираш лидерите й -
и след това налагаш "условия" или "политика на изменение на инфраструктурата"
често свеждащи се до следното:
обезценяване на валутата
Когато цената на валутата пада, с нея пада и цената на всички стоки които тя замества.
Това прави местните ресурси достъпни за хищнически държави
на части от реалната им пазарна цена.
Големи финансови съкращения за социални програми,
тези обикновено включват образованието и здравеопазването,
компрометирайки добруването и интегритета на обществото, оставяйки населението податливо
на експлоатация.
Приватизация на държавни фирми.
Това означава, че важни за обществото системи могат да бъдат купени и управлявани
от чужди корпорации, с цел печалба.
Например през 1999 Световната банка настоява боливийското правителство да продаде
гражданското водоснабдяване на 3-тия си по големина град, на US компанията "Бехтел".
Веднага сметките за вода на и без това бедното население
скачат до небето.
Едва след цялостен бунт на местните жители договора с Бехтел е анулиран.
Следва либерализация на търговията
или отварянето на икономиката чрез премахване на ограниченията за външна търговия.
Това дава почва за набор от издевателски икономически изяви,
като например транснационални корпорации вносители на масово произвеждани стоки,
подбиващи цените на местните производители и съсипващи местната икономика.
Такъв пример е Ямайка,
която след приемане на заем и условия от Световната банка
загуби най-ценните си пазари на земеделски култури в конкуренция със западни стоки.
В наши дни безброй фермери са без работа, неспособни да се конкурират
с големите корпорации.
Друг вариант е създаването на голям брой, привидно незабелязани, нерегулирани,
фабрики при нечовешки условия, които се възползват от наложените икономически трудности.
В допълнение, поради дерегулация на производството, разрушаването на околната среда е постоянно
докато ресурсите на страната се експлоатират от безразличните корпорации,
умишлено изхвърляйки големи количества замърсители.
Най-големия процес за замърсяване на околната среда в световната история, се води от името на 30 000 еквадорци и жители на Амазонка, срещу
Тексако, която сега е притежавана от Шеврон, тоест срещу Шеврон за действията на Тексако.
Замърсяването е оценено на повече от 18 пъти това, което Ексксон Валдез изхвърли на брега на Аляска.
В случая с Еквадор това не беше нещастен случай. Петролните компании са го направили умишлено; те са знаели че го правят, за да спестят пари от разходи по изхвърлянето.
Освен това, повърхностен поглед върху представянето на Световната банка показва, че тази институция, публично претендираща
да помага за развитието на бедни страни, и борба с бедността, не е направила нищо освен да я увеличи
и да увеличи разликата в богатството, докато корпоративните печалби хвърчат.
През 1960 разликата в доходите на една пета от населението в най-богатите страни, срещу една пета от населението в най-бедните е било 30:1
До 1998 разликата става 74:1.
Докато световния БВП се е повишил с 40% между 1970 и 1985, живеещите в бедност всъщност са се увеличили с 17%.
За периода 1985 - 2000 живеещите с по-малко от долар на ден са се увеличили с 18%.
Дори Обединения Икономически Комитет на САЩ признава, че едва 40% от всички проекти на Световната банка са успешни.
В края на '60-те години Световната банка се намесва в Еквадор с огромни заеми. През следващите 30 години бедността там се е увеличила от 50% на 70%.
Безработицата и частичната заетост са се увеличили от 15 на 70%. Гражданския дълг - от 240 млн. на 16 млрд.,
дела от ресурси в ръцете на бедните от 20% става 6%.
През 2000 г. 50% от националния бюджет на Еквадор отива за изплащане на дългове.
Важно е да се разбере: Светованта Банка е всъщност US банка, защитаваща US интереси.
Защото САЩ притежават правото на вето над нейните решения, като най-големия доставчик на капитал.
И откъде банката е взела тези пари? Познахте: взела ги е "от въздуха" чрез банковата система за частичен резерв.
От 100-те най-силни световни икономики, на базата на годишен БВП, 51 са корпорации. А 47 от тези 51 са US-базирани.
Walmart, General Motors и Exxon са по-силни икономически от Саудитска Арабия, Полша, Норвегия, Южна Африка, Финландия, Индонезия и много други.
И докато защитни търговски бариери биват разбити, валути обединявани и манипулирани на пазара и държавни икономики биват преобръщани
в полза на отворената конкуренция и глобалния капитализъм, империята се разширява.
Изправяте се пред 21"-ия си екран и виете за Америка и демокрацията.
Няма Америка, няма демокрация.
Има само IBM и ITT, и AT&T, и DuPont, Dow, Union Carbine, и Exxon.
Това са нациите на света днес.
За какво мислите че си говорят руснаците на техните държавни конгреси - Карл Маркс?
Изваждат своите линейни програмни графики, статистически решения,
теории, мин-макс решения, и изчисляват вероятността цена-разходи на своите транзакции и инвестиции, точно като нас.
Вече не живеем в свят на нации и идеологии, г-н Бийл.
Светът е сборище от корпорации, неуморно направлявани от незаглушимите
закони на бизнеса.
Светът е бизнес, г-н Бийл.
Сам по себе си, светът, интегриран като едно цяло
и в частност под формата на икономическа глобализация
с митичните качества на капитализма на "свободния пазар",
представлява една истинска "империя"...
Малцина са се изплъзнали от "структурните промени" и "условностите"
на Световната банка, Международния Валутен Фонд,
или Световната Търговска Организация, тези международни финансови институции, които
колкото и неадекватно, все още определят какво означава икономическа глобализация...
Силата на глобализацията е такава, че в рамките на нашия живот вероятно ще видим интеграцията,
макар и неравномерна, на всички национални икономики на света, в една световна система на свободния пазар.
Светът се превзема от една шепа сили на бизнеса, които доминират природните ресурси, необходими за живот,
и контролират парите, с които достигаме до тези ресурси.
Крайният резултат ще бъде световен монопол, базиран не на човешкия живот, а на финансова и корпоративна мощ.
И с нарастването на неравенството, естествено все повече хора се отчайват.
Тогава организацията е принудена да намери нов начин за борба
с всеки, който се противопоставя на системата. Така се родиха "Терористите".
Термина "терорист" е празна квалификация, запазена за всяка личност или група, която дръзне да предизвика установения ред.
Не трябва да се бърка с измислената "Ал Кайда", която е всъщност името на компютърна база данни за поддържаните от САЩ Муджахидини
през '80-те години.
"Истината е, че няма Ислямска армия, или терористична група, наречена Ал Кайда. И всеки осведомен офицер от разузнаването знае това.
Но има пропагандна кампания, да се накара обществеността да повярва в съществуването на такъв обект...
Държавата зад тази пропаганда е САЩ"
- Робин Кук -
Бивш секретар по външните работи на Великобритания
През 2007 Министерството на отбраната на САЩ получи 161.8 млрд. долара за така наречената световна война с тероризма.
Според националния център по анти-тероризъм, през 2004 грубо около 2000 души са били убити в цял свят в следствие на терористични атентати.
В това число 70 американци.
Използвайки това число като средна статистика, което е изключително щедро, е интересно да отбележим, че
два пъти повече хора годишно умират от алергия към фъстъците отколкото от терористични актове.
Същевременно, водещата причина за смъртност в Америка са сърдечно-съдовите заболявания, взимащи средно 450 000 жертви годишно.
И през 2007 правителствените субсидии в тази обалст са били около 3 млрд. долара.
Това значи, че правителството на САЩ, през 2007, е похарчило 54 пъти повече средства за борба с тероризма,
отколкото за превенция на заболяването, което убива 6600 пъти повече хора годишно.
И тъй като етикета тероризъм и Ал Кайда
са неизменно лепени на всяка новина, за всяко действие срещу интересите на САЩ,
митът се разраства.
В средата на 2008 Щатският Главен прокурор
предложи US конгреса официално
да обяви война на тази фантазия,
да не говорим, че до юли 2008 има официално повече от 1 млн. души
в Щатския списък на предполагаемите терористи.
Тези тъй наречени "Антитерористични мерки" разбира се нямат нищо общо с гражданска безопасност
- и всичко общо със запазване на установения ред
сред нарастващите анти-американски чувства
едновременно по света и у нас,
които с право са основани на омразата към алчната корпоративна имперска експанзия,
която експлоатира света.
Истинските терористи на нашия свят не се срещат в тъмна доба
или викат "Аллах акбар" преди някоя жестока проява.
Истинските терористи на нашия свят носят костюми за 5000 долара
и работят по най-високите позиции в сферата на финансите, политиката и бизнеса.
Така че, какво да правим?
Как да спрем една система на алчност и корупция, която има такава сила и инерция
Как да спрем това отвратително групово поведение, което не чувства състрадание
за, например, милионите избити в Ирак и Афганистан,
за да може корпоратокрацията от Уол Стрийт да контролира енергийни ресурси и продукцията на опиум.
Преди 1980 Афганистан е произвеждал 0% от световния опиум.
След като поддържаните от САЩ/ ЦРУ Муджахидини спечелиха съветско-афганската война, до 1986 страната произвежда 40% от световното предлагане на хероин.
До 1999 те вече произвеждат 80% от световното предлагане.
Но тогава се случва нещо неочаквано.
Талибаните се издигат на власт, и до 2000 г. унищожават по-голямата част от опиумните полета. Производството пада от 3000+ тона, на 185 тона - 94% намаление.
На 9-ти септември 2001, плановете за нахлуване в Афганистан са на бюрото на президента Буш.
Два дни по късно те получиха своето извинение.
Днес производството на опиум в контролирания от САЩ Афганистан,
вече достига 90% от предлагания в света хероин, рекордни добиви се постигат всяка година.
Как да спрем една система на алчност и корупция,
която обрича бедното население на робство във фабриките за печалбата на Мадисън авеню?
Или организира фалшифицирани терористични атаки с цел манипулация?
Или създава вградени модели за социална манипулация, експлоатационни по рождение?
Или систематично редуцира обществени свободи и нарушава човешки права,
за да пердпази себе си от собствените си недостатъци.
Как да се справим с множеството скрити институции,
като Консулството за Чуждестранни отношения, Трилатералната комисия и Билдерберг групата и останалите недемократично избрани групировки,
които, зад затворени врати заговорничат за контрола над политически, финансови, социални и екологични елементи от нашия живот?
За да намерим отговора, първо трябва да намерим истинската причина.
Себичните, корумпирани групировки, опиращи се на печалби и икономическа сила не са причината за проблема.
Те са симптоми.
"Алчността и конкуренцията не са резултат от незаглушим човешки темперамент...
...алчността и страхът от оскъдност всъщност биват създавани, и умножавани...
пряко следствие от което е, че трябва да се избиваме помежду си за да оцелеем.
- Бернард Лиертаер -
Основател на валутната система на Европейския съюз
Името ми е Жак Фреско.
Аз съм индустриален дизайнер и социален инженер.
Много съм заинтересован от обществото и създаването на стабилна система за всички хора.
Преди всичко, думата "корупция" е монетарно изобретение, отклонение в поведението, поведение вредно за добруването на хората.
Обаче говорим за човешко поведение, а човешкото поведение изглежда се определя от околната среда.
Тоест, ако бяхте отгледани от индианците Семиноли, и никога не сте виждали нищо друго
щяхте да се придържате към тяхната ценностна система.
И това се отнася за нациите, за индивидите, за семействата. Те се опитват да внушат на децата си
своята вяра, своята родина и да ги накарат да се почувстват като част от това.
И са установили общество, което те наричат изградено.
Изградили са работеща гледна точка и се опитват да я запазят.
Макар че всички общества са всъщност израстнали, а не изградени.
Те се борят срещу новите идеи, които биха нарушили установения ред.
Правителствата се опитват да продължат това, което ги държи на власт. Хората не са избирани на политически позиции за да променят нещата.
Те са поставени там да запазят нещата каквито са.
Виждате че основата за корупция съществува в самото ни общество.
Нека се изясня. Всички нации са на практика корумпирани, защото въздигат на пиадестал съществуващи институции.
Не искам да омаловажавам или надценявам никоя нация, но комунизма, социализма, фашизма, свободното предприемачество и всички други суб-култури са еднакви.
Те всички са корумпирани.
Най-фундаменталната характеристика на нашите социални институции
е необходимостта от самосъхранение.
Дали имаме работа с корпорация, религия или правителство,
главния интерес е да се запази самата институция.
Например, последното нещо, което една петролна компания би искала е използването на енергия извън нейния контрол.
Това би направило компанията по-маловажна за обществото.
По същия начин студената война и разпада на Съветския съюз беше, в действителност,
начин да се запази и продължи установената икономическа и световна хегемония на САЩ.
Така и религиите внушават на хората чувство за вина от естествените си наклонности,
всяка претендираща да предлага единствения път към прошка и спасение.
В сърцето на това институционално самосъхранение лежи монетарната система.
Парите осигуряват средствата за контрол и оцеляване.
Така както един бедняк е принуден да краде, за да оцелее
за институциите е естествено да правят всичко възможно да продължат да печелят.
Затова поначало е трудно за институции базирани на печалбата да се променят,
промяната заплашва не само оцеляването на големи групи хора,
а също и така желания материалистичен начин на живот свързан с влиянието и силата.
Следователно, парализиращата необходимост да се съхрани дадена институция,
независимо от социалното й значение, е дълбоко залегнала в нуждата от пари, от печалба.
Начина на мислене е, "Какво ще спечеля аз от това?"
Ако човек печели от продажбата на даден продукт,
то той ще се бори срещу сществуването на друг продукт, заплашващ неговата институция.
Слдователно, хората не могат да бъдат честни, и хората не се доверяват един на друг.
Ако някой ви каже, "Имам точно къщата която търсите",
той е брокер.
Ако доктора каже "Мисля, че трябва да ви извадим бъбрека",
аз не знам дали се опитва да си изплати яхтата или наистина имам проблем с бъбрека.
В една монетарна система е трудно да се доверяваш на хората.
Ако влезете в магазина ми и ви кажа,
"Моите лампи са добри, но тези отсреща са по-добри",
Няма да остана на пазара много дълго. Няма да стане.
Ако съм етичен, ще загубя.
Когато казваме, че индустрията се грижи за хората... това не е вярно.
Те не могат да си позволят да бъдат етични.
Значи вашата система не е създадена да служи на добруването на хората.
Ако още не схващате - нямаше да има аутсорсинг на работа
ако се интересуваха от хората.
На индустрията не й пука.
Наемат хора, само защото работата още не е автоматизирана.
Не ми говорете за благоприличие и етика, не можем да си го позволим и да останем в бизнеса.
Важно е да се подчертае, че независимо от социалната система;
дали ще е фашизъм, социализъм, капитализъм или комунизъм;
фундаменталния механизъм винаги са парите, труда и конкуренцията.
В комунистически Китай няма по-малко капитализъм, отколкото в САЩ.
Единствената разлика е степента на намеса на правителството в предприятията.
Действителността е, че "Монетаризма", така да се каже, е истинския механизъм,
който движи интересите на всички държави на планетата.
Най-агресивният и следователно доминиращ вариант на монетаризма
е системата на свободно предприемачество.
Фундаменталната позиция, изложена от ранните икономисти на свободния пазар,
като Адам Смит,
е, че личния интерес и конкуренцията водят до обществен просперитет,
тъй като конкуренцията създава мотивация за хората да продължават напред.
Това, за което не се говори е, как икономика базирана на конкуренцията
неизбежно води до стратегическа корупция, консолидация на властта и богатството,
социлно разделение, технологична парализа, експлоатация на труда
и в крайна сметка скрита форма на държавна диктатура
от богатия елит.
Думата "корупция" често се дефинира като - морална перверзия -
Ако една компания изхвърля токсични отпадъци в океана, за да спести пари,
повечето хора смятат това за "корумпирано поведение".
По-деликатен пример,
когато Уолмарт отваря врати в малък град и изтиква малките предприятия от бизнеса чрез конкуренция,
засягаме една сива зона.
Какво точно прави Уолмарт неправилно?
Защо трябва да им пука за кварталните магазинчета, които унищожават?
Друг деликатен пример,
когато някой бъде уволнен, защото нова машина може да го замени,
и да върши същата работа с по-малко разходи,
хората обикновено приемат това като
"начина по който стават нещата",
без да виждат заложената изопачена нехуманност на това дейсвие.
Факт е, че
дали ще изхвърлят токсични отпадъци, монополизират пазара или съкращават работна ръка,
мотивът е един и същ :
печалба.
Това са различни степени на един и същ механизъм за самосъхранение,
който винаги поставя добруването на хората на второ място пред печалбата.
Следователно корупцията не е някакъв страничен продукт на монетаризма,
тя е неговата основа.
Повечето хора осъзнават тази тенденция в една или друга степен,
но мнозинството остават наивни за широките последствия,
да имаме такъв егоистичен механизъм за водещ манталитет на обществото.
Вътрешни документи доказват, че след като тази компания категорично е знаела, че
имат медикаменти заразени със СПИН,
са ги изтеглили от пазара в САЩ,
и са ги продали във Франция, Европа, Азия и Латинска Америка.
Правителството на САЩ е позволило това да се случи.
FDA е позволило това да се случи, а сега правителството си затваря очите.
Хиляди невинни болни от хемофилия са загинали от вируса на СПИН.
Компанията е знаела категорично, че медикамента е заразен със СПИН,
продали са го, защото са искали да превърнат тази катастрофа в печалба.
Както виждате, корупцията е вградена в системата.
Всички се лъжем един-друг,
и не може да очаквате благоприличие в това.
... чувство, че не знаят кого да изберат.
Те мислят в контекста на демокрацията,
която не е възможна в една икономика на монетаризма.
Ако имаш повече пари да рекламираш своята позиция,
позицията, която искаш във властта,
това не е демокрация.
Това облагодетелства хората на високите етажи.
И винаги е диктатура на елита,
на финансово заможните.
"Можем или да имаме демокрация в тази страна, или
да имаме голямо богатство, концентрирано в ръцете на малцина,
но не можем да имаме и двете."
- Louis Brandeis -
Съдия от Върховния съд
Интересно е да забележим как привидно непознати личности
се издигат за кандидат-президенти, като с магическа пръчка.
И преди да се усетим,
някак си сме оставени да избиаме измежду малка група изключително заможни хора,
които подозрително имат една и съща широка социална гледна точка.
Очевидно това е фарс.
Хората от изборната листа са там,
защото предварително са избрани като приемливи
от установените финансови сили които в действителност командват парада.
Много хора разбират тази илюзия за демокрация, но си мислят
"Само ако можехме да издгнем нашите честни, етични политици на власт,"
всичко щеше да бъде наред.
Тази идея, разбира се изглежда логична
за нашия установен мироглед,
но за нещастие е още една заблуда.
Защото когато наистина се стигне до най-важното,
политическата институция и следователно самите политици,
нямат абсолютно никакво реално значение за начина, по който функционират нашия свят и общество.
Не политиците могат да решават проблемите.
Те нямат технически способности.
Те не знаят как да разрешават проблеми.
Даже и да бяха честни, те не знаят как да разрешават проблеми.
Техниците са тези, които изграждат морските солници.
Техниците ви дават електричество.
Те ви дават моторни превозни средства.
Те ви отопляват къщата и ви охлаждат през лятото.
Технологиите разрешават проблемите, а не политиката.
Политиците не могат да решават проблеми, защото не са обучени да го правят.
Малцина в наши дни се замислят
какво в действителност прави живота им по-добър.
Парите? Очевидно не.
Парите не стават за ядене, не могат да се пъхнат в резервоара на колата.
Политиката?
Политиците могат само да създават закони,
определят бюджети и обявяват война.
Религията?
Естествено че не, религията не дава друго освен
неуловим емоционален комфорт на тези които се нуждаят.
Истинсият дар, който ние, като човешки същества притежаваме,
който единствен е виновен за всяко подобрение в нашия живот,
са технологиите.
Какво представлява технологията?
Технологията е молива,
позволяващ идеи да се материализират на хартия.
Технологията е автомобила, позволяващ ни да пътуваме по-бързо.
Технологията е чифт очила, връщащи зрението на нуждаещите се.
Приложената технология е просто продължение на човешките атрибути,
което намалява човешките усилия, освобождава хората от даден досаден проблем.
Какво би бил живота ви днес без телефон,
или ел. печка,
или компютър,
или самолет.
Всичко във вашия дом, което приемате за даденост; от звънеца,
до масата,
до миялната машина,
е технология, създадена от градивната научна изобретателност на техниците.
Не парите, политиката или религията.
Това са лъжливи институции.
... а да пишеш до твоя конгресмен е фантастично.
Казват ви, "пишете до вашия конгресмен, ако искате нещо да бъде направено".
Хората във Вашингтон би трябвало да са авангарда на технологиите.
Авангарда на човешкото познание,
на борбата с престъпността.
Всички фактори, оформящи човешкото поведение.
Не трябва да пишете на вашия конгресмен.
Що за хора избират за тази работа?
Бъдещето ще е изпълнено с големи трудности...
а въпроса, който политиците си задават е:
Колко ще струва проекта?
Въпросът не е "колко ще струва".
Имаме ли ресурсите?
А ние имаме ресурсите днес да подслоним всички,
да построим болници по целия свят,
да построим училища по целия свят,
най-доброто оборудване в лабораториите за обучение и медицински изследвания.
Виждате ли, ние имаме всичко това, но живеем в монетарна система,
а в монетарната система има печалба.
И кой е фундаменталния механизъм, направляващ печалбата
освен личния инерес?
Какво съдържа в себе си върха на конкуренцията?
Висока ефективност и издръжливост?
Не. Това не е част от дизайна.
Нищо произведено в нашето печалбарско общество не е издръжливо или ефикасно.
Иначе нямаше да съществува многомилионна индустрия за поддръжка на автомобили.
Нито пък щеше да бъде по-малко от три месеца средния живот на повечето електроника.
преди да остарее морално.
Дали е изобилието?
Абсолютно не.
Изобилието, според законите за търсене и предлагане,
е всъщност нещо негативно.
Ако компания за диаманти намери 10 пъти нормалното количество диаманти по време на сондиране,
означава че предлагането на диаманти се е увеличило,
а цената и печалбата за диамант пада.
Фактите са, че ефикасността, издръжливостта и изобилието
са врагове на печалбата.
С една дума,
недостига увеличава продажбите.
Какво е недостиг?
Основава се на поддържането на висока цена на продукцията.
Забавянето на добива на петрол повишава цената.
Липсата на диаманти поддържа цената висока.
Диаманти се изгарят в диамантената мина Кимбърли. Те са направени от въглерод.
Това поддържа цената висока.
Тогава какво означава за обществото, ако недостига,
бил той естествен или манипулиран изкуствено
е положително условие за идустрията?
Това означава, че дълготрайност и изобилие абсолютно никога няма да съществуват в такова общество.
Това е против самата природа на такава структура.
Следователно е невъзможно да имаме свят без война или бедност.
Невъзможно е постоянно да усъвършенстваме технологиите
до най-ефикасните и продуктивни нива.
И което е най-страшното,
невъзможно е да се очаква човешките същества
да се държат
по наистина етичен или приличен начин.
Хората използват думата инстинкт, защото не могат да отчетат собственото си поведение.
Преценяват всичко със своята липса на познания, нали разбирате,
и казват неща като
"хората са устроени по определен начин", "алчността е нещо естествено",
като че ли с години са размишлявали по въпроса.
А това не е по-естествено от носенето на дрехи.
Това което искаме да постигнем е, да елиминираме
причините за проблемите.
Да елиминираме процесите, които
създават алчност, тесногръдие, предразсъдъци,
експлоатацията на хора от хора, елитизъм.
Да елиминираме нуждата от затвори и помощи.
Винаги сме имали тези проблеми, защото винаги сме живели в недостиг,
и бартер, и монетарни системи, произвеждащи недостиг.
Ако изкореним причините, създаващи
така нареченото социално неприемливо поведение,
то не съществува.
Някой пита: "Те не са ли вродени?"
Не, не са!
Няма човешка природа, има човешко поведение,
и то винаго се е променяло в историята.
Не се раждате с тесногръдие, и алчност, корупция и омраза.
Попивате това от обществото.
Война, бедност, корупция, глад, мизерия, страдание
няма да се променят в една монетарна система.
Тоест, ще има съвсем незначителна промяна.
Необходимо е реорганизирането на нашата култура,
нашите ценности,
и трябва да е свързано с капацитета на ресурсите на Земята,
не нечие мнение или вижданията на някой политик
за това какъв трябва да бъде света.
Или някое религиозно схващане за човешките дела.
За това става дума в проекта "Венера".
Обществото, за което ще говорим,
е свободно от старите суеверия,
задържане, затвори, полицейско насилие и закони.
Всички закони ще изчезнат
и професиите ще изчезнат, които вече не са валидни,
като стокови брокери, банкери, рекламни агенти.
Изчезват! Завинаги!
Защото вече не са необходими.
Когато осъзнаем, че технологиите
създадени от човешката изобретателност
освобождават човечеството и повишават стандарта ни на живот,
ще разберем, че най-важния приоритет, който може да имаме
е интелигентното управление на земните ресурси.
От естествените ресурси черпим материалите, с които да продължим просперитета си.
Щом разберем това, ще видим
че парите съществуват като бариера към тези ресурси,
защото на практика всичко има финансова причина.
А защо са ни нужни пари да добиваме тези ресурси?
Заради реален или предполагаем недостиг.
Обикновено не плащаме за въздух и дъждовна вода,
защото те са в такова изобилие,
че да ги продаваме е безсмислено.
Тогава е логично да предположим,
че ако ресурсите и технлогиите, за създаването на всичко в нашите общества,
като къщи, градове и транспорт, бяха в достатъчно изобилие,
нямаше да има нужда да се продава нищо.
Също така, ако автоматизацията и машините са достатъчно напреднали,
за да освободят хората от физическия труд,
няма да има причина да работите.
И с изчезването на тези социални аспекти,
не би имало нужда от пари въобще.
И остава най-важния въпрос:
Имаме ли достатъчно ресурси на Земята
и технологичен напредък,
да създадем общество с такова изобилие,
че всичко което имаме сега, да бъде достъпно без етикет с цена
и без нуждата от подлагане на работа?
Да, имаме.
Имаме ресурсите и технологията
да изпълним това като минимум
заедно с възможността да вдигнем стандарта на живот толкова много,
че хората от бъдещето ще гледат назад на цивилизацията ни сега
и ще се надсмиват колко примитивно и незряло е било обществото.
Проектът Венера предлага
съобразена с познанията на днешния ден.
Никога не сме поставяли пред учените проблема
как да създадем общество, което да елиминира скучния и монотонен труд,
което да елиминира транспортните катастрофи,
което ще осигури на хората висок стандарт на живот,
което ще премахне отровите в храната ни,
ще ни даде нови източници на енергия, които да са чисти и ефикасни.
Можем да направим това.
Икономика базирана на ресурсите.
Главната разлика между икономика на ресурсите и монетарна система е,
че икономиката на ресурсите наистина е загрижена за хората
и тяхното добруване
докато монетарната система е толкова изкривена, че проблемите на хората са на второ място, ако са засегнати изобщо.
Произвежданите продукти са с цел:
колко пари можем да изкараме.
Ако има обществен проблем, и не могат да се спечелят пари от решението му, значи няма да бъде решен.
Икономиката на ресурсите дори не се доближава до нищо опитвано досега.
И с всичките технологии днес можем да създадем изобилие. Да подобрим начина на живот на всички.
Изобилие по целия свят, ако използваме технологиите разумно
и пазим околната среда.
Това е много различна система
и е много трудно да се обсъжда
защото обществото не е достатъчно добре информирано
за състоянието на технологиите.
Енергия
В момента, не е необходимо да горим фосилни горива.
Не е нужно да ползваме нищо, замърсяващо околната среда.
Съществуват много налични източници на енергия.
Алтернативните енергийни решения, прокарвани от властите, като
водород, биомаса и дори ядрена енергия, са силно неефективни, опасни
и съществуват само за да продължат печелившите структури на индустрията
Ако погледнем отвъд пропагандата и самозадоволителните решения
предлагани от енергийните компании
ще открием привидно безкраен поток
от чиста, изобилна и подновяема енергия за генериране на електричество.
Слънчевата и вятърната енергия са добре познати на обществото. Но потенциалът им остава неизразен.
Слънчевата енергия, получавана от Слънцето,
е толкова изобилна, че един час светлина по пладне
съдържа повече енергия от консумацията на целия свя
|
Zeitgeist -2 - филмът
