Убеден съм, че е рано да се отписва представителната демокрация.
Тя никога не е била приложена в пълен обем, за да се обвини в негодност.
Ако контролът върху представителите е налице, едва ли мераците за политическа дейност щяха да са толкова много.
Това щеше да е просто една много високо платена и престижна работа, но с ужасно много реални отговорности.
Това би отказало мнозина.
Та при една пълноценна представителна система твоите предложения имат смисъл. Суверенът има право на всякакви
хрумвания. Точки 1 и 2 не са хрумвания, а задължителни. Точка 4 е една разумна възможност и ако суверенът
прецени така - кой би го спрял?
Точки 3 и 5 са трудни за прилагане, понеже отнемат на суверена много време за управление и вземане на решения.
Задължително ще се появи някаква форма на представителство и проблемът за контрола идва отново.

Според незначителното ми мнение възможността да бъдат отзовавани (уволнявани) от народа по законов начин
представители избрани от същия този суверен, би имало изключителен дисциплиниращ ефект по цялата верига на държавната
и местната власт. ( Още едно преяло с думи изречение.) Не се ли реши въпросът за контрола, всички добри идеи са безполезни.
Практически казусът е как да се поставят юзди на политическите атове.
В конституцията пише - суверен е народът. Или съгласуваме живота с конституцията, или обратно.
Сегашната ситуация е двусмислена до шизофрения.