|
Исках да съм известен с декора на "Стани богат", а каква стана
И преди съм давал рушвети, но такава наглост не съм срещал, казва арх. Георги Янев
Срещаме се с арх. Георги Янев в столично заведение. Видимо притеснен е. Ръцете му треперят. Пуши цигара след цигара. Той подаде сигнала за корупция на висши чиновници - двамата шефове на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", които му поискаха 50 бона рушвет. После сам участва в спецоперацията по разкриването на престъпната схема. Заради скандала от ЕС заплашват да отрежат България с 1 млрд. евро. Напук на конюнктурата Янев е решил да говори, защото се страхува за живота си. След малко пристига майка му Надежда Янева. Жената работи в техническата служба на район "Оборище". Споделя, че заедно с покойния си съпруг винаги са били от другата страна на барикадата, но никога не са искали рушвет.
- Архитект Янев, благодарение на вас бе разплетена корупционна схема във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Не се ли страхувате да говорите публично?
- Голям шок за мен бе, когато видях името си във всички новини. Подписал съм декларация, която, ако наруша, могат да ме подведат под съдебна отговорност. Направил съм декора на "Стани богат". С това исках да бъда известен и с моите проекти. Полицаите си свършиха работата. Но прокуратурата ме издъни. Изрично бях споменал, че ще помогна за разкриването на схемата, ако опазят моята анонимност. Защо, след като те не си спазиха уговорката, трябва да мълча и да се крия, все едно че аз съм престъпникът. В момента ходя с два ножа, страхувам се за живота си. Ще ме гръмнат.
- Как започна всичко?
- През февруари миналата година подписах договор с инвеститор за изготвяне на ПУП (Подробен устройствен план). Той предвиждаше промяна на собственост от 200 дка земеделска земя в смесена многофункционална зона. За да избегна земеделското министерство, разделих земята на парцели между 20 и 30 дка. След което започнах процедурата с молба за разделяне до община Велико Търново. Така извадихме 9 нови нотариални акта - 9 скици в общината. РИОС, ОВОС, "Енергоснабдяване", КАТ - всичко минах. Накрая общината ми даде предписание да мина за съгласуване с пътната агенция. Проектът беше абсолютно изряден, със забавяща и отклоняваща линия, както беше изискването на КАТ. Така цъфнах при тези юнаци.
- Защо се насочихте към шефа на Дирекция "Усвояване на средства от ЕС" във фонда?
- Преди да внеса проекта, аз потърсих информация дотолкова, доколкото да съм наясно от кого зависят нещата в тази бюрократична джунгла. За съжаление моят човек обаче го бяха уволнили. За съжаление - защото той никога нищо не ми е искал. Тогава звъннах на една колежка, която има фирма за независим строителен надзор - Анелия Гайдарска се казва. Тя ме насочи към въпросния г-н Лилов.
- Кога се срещнахте с него?
- На 3 декември направихме първата среща. Отидох при него с проект, изряден във всяко отношение - не съм искал нищо незаконно. Имам всички документи - виза, съгласуване от различни служби и т. н. А той, както си седим с вас лице в лице, директно ми казва: "Ние тука си имаме една твърдо установена сума - 50 хил. лева." При което на мен ми се изправи косата Реално моят хонорар е 124 хил. лева. От него аз съм платил на геодезистите, Енергото, на ВИК и всички останали. И като платя данъците, какво остава за мен?
- Вие това ли му казахте?
- Какво да му кажа? Той беше толкова хладнокръвен. Приех офертата, но на думи. И започнахме пазарлъка като цигани. Попитах го дали може да платя тази сума на вноски.
- Значи тогава сте имали намерение да си платите?
- Не, просто си исках папките. Цялата документация по проекта беше поставена при него на трупчета. Изчакваше, докато му платя. Тогава му казах, че нямам възможност да дам такава крупна сума. Разбрахме се да плащам по 5 хил. лв. всеки месец. Излизайки от сградата на Фонд "Републиканска пътна мрежа", звъннах на моя съветник Анелия: "Абе зор заман, тия ми поискаха една торба пари. Дай някаква друга пътека, просто да мина." Тя се свърза с въпросния господин, който й е дал Лилов. Няма да му споменавам името - човек от колегията е. Той започна да тича наляво-надясно. В понеделник тя се обади и каза: "Жоре, до петък ще са ти оправени нещата." А мен вече ме хванаха лудите. Защото аз имам неустойки по договора, които вече бяха започнали да текат. Тогава изтрещях, хванах самолета и отидох в Барселона, за да си изчистя мислите. След четири дни се върнах. Във вторник в 11 часа ми се обади тя и пак ми казва - "Всичко ще ти е ОК". И точно след един час пак звъни с думите "Сумата от 50 хил. е потвърдена".
- От кого?
- И аз това я попитах - "Какво значи 50 хил. лева потвърдена сума?" Тогава, разтреперан, се обадих на полк. Каладинов. Викам му "Бате Стояне, моля те, просто ми писна". Той ме насочи към "Възраждане". Дотук мога да говоря.
- На срещата микрофони носехте ли?
- Взеха ми сакото, сложиха микрофони. И в 9 без една минута се явих при оня юнак и му дадох парите.
- Страх ли ви беше?
- Още ме е страх. Аз съм носил рушвети, но за отчитане при свършена работа. Бутилка водка или уиски, кутия бонбони. Повече от това не съм носил, не са ми и искали по този брутален начин.
- Тия пари, дето ги дадохте, къде според вас щяха да отидат?
- Схемата ли?! Нямам доказателства, защото там вече гърмят. Това са свински черва - навързани.
- Но мен ме озадачава фактът, че от човека, на когото сте платили - Любомир Лилов, не е зависело придвижването на вашия проект.
- Той ми беше препоръчан, че ще ми придвижи преписките безпроблемно в законноустановения срок. Защото се оказва, че дори и нещо законно не може да бъде свършено без тия хора.
- Без тях не можете да минете, така ли?
- Не мога. И сега ми е интересно какво ще се случи с моя проект. Надявам се във вторник да отида да си взема документите и да ги внеса в община Велико Търново. Там съм минал на първо гледане. Общинският експертен съвет, който е наредил преотреждането на земята, трябва да потвърди решението си и кметът да си сложи подписа. И хората вече спокойно да започнат бизнес. Много ви моля, следете случая! Защото аз вече работя на загуба.
- Какво ще се строи там?
- Смесена многофункционална зона. Това са складови халета, офиси, всичко каквото се сетите. Но земята е преопределена - няма земеделски статут. Когато накрая и кметът излезе с решение обаче, фондът трябва да плати 126 хил. лева държавна такса.
- Вярно ли е, че Лилов дори не е отворил папката с документацията ви? Поне да симулират някакъв казус?
- Така беше. Качиха проекта на трупчета без никакво обяснение, докато не внеса парите. Всъщност казаха ми нещо - "За теб ще направим отстъпка. Ще внесеш парите на два пъти".
- С какви пари платихте?
- Белязаните пари ги осигури МВР. Изтеглиха ги от БНБ.
- Вие не се ли свързахте с инвеститора, когато работите се закучиха?
- Аз имам пълно пълномощно от тях. Пък и собственикът на терена Петрушев ми е приятел, не исках да го замесвам. Той беше безкрайно коректен с мен. С други думи, до последно съм щадял инвеститора от простотиите. Майка ми ме натискаше да му се обадя, да го информирам човека. Аз й казах: Това е абсурд за едно съгласуване, един чиновник да си сложи подписа и печата да се иска такава сума. И то за законен проект. Как да ги платя тия пари? За какво? Защо? Хайде хиляда лева да бяха, казвам ви честно, щях да ги преглътна. Но всичко си има граници - и търпението ни. 50 бона е една гарсониера. Това за мен са много пари, за тях са нищо. Сега ще ги съдя за пропуснати ползи защото освен всичко ме бавят без причина.
- Някой може да ви обвини, че заради вашия случай ЕС може да ни отреже с 1 млрд. евро.
- Аз се боря за хляба си. Не може частната инициатива да се спъва от държавната администрация.
- Къде другаде знаете, че се плаща?
- Навсякъде. Няма да ни стигне денонощие, ако трябва да ви разказвам. Но в сравнение с това, което ми се случи, онова, което съм си мислил, че знам, е нищо.
- Каква е ролята на втория арестуван - Владимиров?
- Той трябваше всъщност да ми придвижи преписката. Аз с него не съм разговарял. Само се запознахме на 3 декември. Тогава Лилов го викна демонстративно в кабинета си. Бях под голямо напрежение, дори името му не запомних тогава. На последната ни среща Лилов му се обади по мобилния телефон: "Човекът е с парите, давай да действаме!"
- Друг път с фонда имали ли сте си работа?
- Да, но моя човек го уволниха. Защото той не вземаше, минаваше се при него с едно шише водка.
- Кажи му името, честните хора трябва да се знаят?
- Арх. Бойко Виденов.
- Какво следва, вече излезе името ви?
- Ще бягам или в Барселона, или при моя приятел Валката в Колумбия. Какво да правя тук? Да спя с два ножа под мишница и да треперим с майка ми ли?
- Заплаха получили ли сте?
- Не, засега. Директно обаче ми намекнаха да внимавам какво говоря. Те ме изпяха, а аз да съм внимавал какво говоря.
Любомир Старидолски
|
Спя с два ножа от страх - Стандарт