ХАРОЛД ПИНТЪР ЗА УПОТРЕБАТА НА ДУМИТЕ / Политика, Свят / Политика

Радвам се, че съм в България. За мен е голяма чест да получа докторат от Софийския университет.

Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че думите са най-важното нещо в живота ми. Сьздавайки произведенията си, винаги сьзнавам, че героите ми обикновено използват думите не за да изразят мислите или чувствата си, а за да прикрият сьщинските си намерения. Тъй че думите служат като прикритие, було, завеса, или като подривно или терористично оръжие. Но този начин на използване на думите е характерен не само за драматургичните герои. В света, в който живем, думите се използват, сьщо така често, не само за да предадат сьщинско или пряко значение, а за да подвеждат, мамят, манипулират. Тьй че в известно отношение нашият език е в основата си силно порочен. Той е станал език на льжата. А лъжата може да стигне тьй далече и да стане тъй всепроникваща и всеобхватна, та лъжецът да смята, че говори истината.

А многобройни са случаите, в които думите са били изричани безстрашно и прямо, с истинското им значение и това е водило до преследвания, мъчения, смьрт.

От няколко години разнишлявам вьрху думите "свобода" и "демокрация". Как се използват те и какво означават?

В България, разбира се, сега има демократични структури и процедури и несьмнено думата "демокрация" има своето действено и точно значение. В моята страна обаче думата "демокрация" според мен е станала абстракция, балон, който лесно може да се пукне и който плува според вьздушните течения, без установена, точна или конкретна врьзка със земята под него. Като не знаят как да обяснят или оправдаят ерозията в нашата култура и в основни граждански свободи, нашите политици обикновено казват: "Вижте какво, всъщност всичко си е наред. Живеете в демократична страна. Свободни сте. Не го забравяйте". А фактите говорят, че британското правителство на думи "разхлабва" дьржавната власт, а на дело я консолидира; говори за демократични свободи, а прокарва закони, които задушават тези свободи, които ограничават например правото на демонстрации, протести и несъгласие и в много случаи прибягват до направо престъпни действия. В момента положението във Великобритания е такова, че милиони са лишени от право на глас, право на собственост, право на надежда. Общественото здравеопазване, система, създадена от едно социалистическо правителство през 1945 г., която облекчи значително живота на бедните, даде на гражданите непознато до тогава чувство на социално и политическо самосьзнание и накара страната да се гордее, сега се проваля, тъй като единственото съображение, прилагано спрямо него, е дали е достатъчно нкономически изгодно.

Що се отнася до Съединените щати, думата "демокрация" не слиза от устата на американските политици, но истината е, че по-малко от половината от избирателите упражняват правото си на глас, между 40 и 50 милиона души на практика са лишени от него и живеят на ръба на мизерията, а съвсем неотдавна бившнят вицепрезидент Куейл отпадна от листата на Републиканската партия, тъй като не успя да сьбере ценза от 20 милиона долара (!), необходими му, за да се кандидатира отново за същия пост.

Интересно е също да се отбележи, че САЩ остават единствената държава в системата, която, предполагам, все още се нарича "западни демокрации", която прилага смъртната присъда. Но методите на екзекуция са различни, според това в кой щат имате щастието или нещастието да живеете. В осемнадесет щата ще ви инжектират смъртоносно. В единадесет ще ви качат на електрическия стол. В четири ще ви вкарат в газовата камера. В два ще ви обесят. В два ще ви разстрелят. И в почти всички щати екзекуцнята ще се изпълни с презумпцията, че сте непълнолетен или умствено недоразвит, което поставя САЩ в един кюп с Пакистан, Йемен и Саудитска Арабия.

На това място бих нскал да поясня, че критиката по адрес на Съединените щати не бива да се тълкува като апология на Съветския съюз или потисническите структури и системното потъпкване на основни човешки права, които сьществуваха и в съветската, и в останалите комунистически системи. Една истина не подкопава значението на друга истина. Както Съветският сьюз, така и Съединените щати имат една много специална обща черта: и в двете системи езикът се използваше с една и съща цел - да прикрие истината.

През петдесетте години, през моята младост, живеейки в англо-американската култура, често чувах да се говори как трябва да се "защити свободният свят" или как светът трябва да се "опази чист за демокрацията".

През периода на студената война в моята страна и, разбира се, в Съединените щати, на хората се внушаваше, че са единствените носители на морална цялостност, морално достойнство и морално превъзходство. Поставянето на този постулат под съмнение влечеше тежки последици: спомнете си макартизма, който според мен съществува и до ден днешен.

Ако разгледаме действията на Съединените щати през последните петдесет години и се позаинтересуваме от използвания през този период речник, означаващ тези действия, става ясно какви тревожни и недостойни химически процеси са протичали под повърхността.

Позволете ми да дам пример с Никарагуа. Бруталната диктатура на Сомоса се задържа на власт в Никарагуа в продължение на повече от 40 години, изцяло благодарение на подкрепата на Съединените щати. Никарагуанският народ, воден от Фронта за освобождение "Сандино", свали режина в 1979 г. в потресаваща народна революция. Сандинисткото правителство наследи страна без организнрано здравеопазване, с висока детска смъртност и недохранване, с повсеместна неграмотност. Огромното мнозинство от населението мизеруваше. Сандинистите запретнаха ръкави да изровят забравените или по-скоро да ги възкресят от мъртвите и да им вдъхнат живот. Те сьзнаваха, че признаването и зачитането на човешкото достойнство са свещен дълг за едно цивилизовано общество. Приоритетите им бяха здравеопазването и повсеместната грамотност. Построени бяха повече от 2 000 училища. Неграмотността бе сведена до по-малко от една седма от населението. Намаляха наполовина случаите на заболяване от малария. Драматично бе ограничено разпространението на едрата шарка и тетануса. Детската смъртност намаля с една трета. Детският паралич бе изкоренен. Повече от 100 000 семейства получиха земя. Смъртното наказание бе отменено.

Съединеннте щати заклеимиха тези постижения като марксистко-ленински саботаж. Те незабавно възприеха като акт на агресия срещу американските интереси факта, че една дьржава в американския "заден двор" си позволява да се обяви за независима от американското влияние и започва да прилага концепция за нещо, което се нарича "социална справедливост". САЩ се заловиха да унищожат “престъпниците”. Организираха контрите, части, чиято задача бе не толкова да противостоят на сандинистката армия, колкото да внасят колкото е възможно повече хаос, да нападат здравни пунктове, ферми, болници, училища, да убиват и осакатяват всеки мьж, жена или дете, до които успеят да се докопат. С една дума, тяхната задача беше терорът. Умряха 30 000 души. Тактиката не беше нито случайна, нито произволна. Контрите действуваха съзнателно, системно, клинично точно. Съединените щати ги субсидираха и диктуваха действията им. САЩ стигнаха до там, че обявиха търговска блокада на Никарагуа. Те разпоредиха на Световната банка и на Международния валутен фонд да прекратят всякаква помощ за страната. Упражниха огромен натиск вьрху западноевропейските страни да сторят сьщото.

И каква им беше подбудата? Защо се опитваха да накарат оголялата и обосяла страна да падне на колене, да издъхне? Отговорът е, че сандинистите даваха много лош пример на района. Ако се допуснеше Никарагуа да прокара основните норми за социална и икономическа справедливост, ако и се позволеше да повдигне равнището на здравеопазването и образованието, да постигне социално единство и национално себеуважение, народите в съседните държави, които креят под небивало потисничество, щяха да придобият нова вяра в собствената си способност да променят положението си.

Поучително е да се анализира езикът, употребен за да се оправдае тази незаконна намеса вьв вътрешните работа на една суверенна държава. Съединените щати излизаха извън кожата си, за да представят Никарагуа като "тоталитарен затвор". Поради това една централноамериканска държава, която произведе демократични избори пет години, след като отхвърли диктатурата /изборите станаха в 1984 г./, бе обвинена в диктатура и бе сравнявана със съседни страни, в които на практика съшествуваше диктатура/ представяна като демокрация. Езикът обърна всичко надолу с главата.

Правителството на Рейгън особено обичаше да се произнася върху "ужасяващите нарушения на човешките права, извършвани от сандинистите". В подкрепа на това твьрдение нямаше нито един довод, но "ужасяващите нарушения на човешките права, извършвани от сандинистите" стана припев, литургична тема, чиято достоверност западните средства за масово осведомяване никога не поставиха под въпрос. А в интерес на истината, обвинението беше безпочвено. При управлението на сандинисткото правителство никой не изчезна безследно, нямаше наказателни взводове или мъчения. Никога никаквн доводи не опровергаха тези фактн. От друга страна в съседната държава, Ел Салвадор, за сьщия период бяха убити поне 75 000 души, в друга държава - Гватемала - бяха убити повече от 160 000. И в двата случая убийци бяха правителствените войски.

Единственото нещо, което непрекъснато объркваше американската администрация, бе присъствието на трима свещеници – двама езуити и един мисионер - в сандинисткото правителство. САЩ непрекъснато твърдяха, че защищават християнството от комунизма и не можеха да обяснят присъствието на трима духовници в сандинисткото правителство. Нали Никарагуа била "марксистко-ленински тоталитарен затвор"? Тогава правителството на Никарагуа би трябвало да се състои от атеисти. Освен това нямаше абсолютно никакво доказателство, че сандинистите някога са посегнали върху живота на свещеник. А в Ел Салвадор имаше такъв случай. Убийството на архиепископ Ромеро в 1980 г., жестокото убийство на шестимата езуитски свещеници в Централноамериканския университет в 1989 г., са само два от случаите на стотиците свешеници, измъчвани и убивани в Ел Салвадор през последннте двадесет години. САЩ даваха на армията в Ел Салвадор повече от един милион долара дневно, за да защищавали християнството срещу опасната пасмина от езуити, марксистко-ленински атеисти.

Накрая безмилостната кампания на льжи, заплахи, ембарго, блокада, шантаж, саботаж и терор дадоха искания резултат в Никарагуа. Никарагуанският народ не издържа на глада и убийствата. Волята на хората се преломи. Сандинистите загубиха изборите от 1990 г. Вече като че ли никой не се ннтересуваше особено от развоя на събитията. Централна Америка днес е запусната и изоставена.

След Втората световна война САЩ придобиха доста странна репутация в областта на международните отношения. Те дестабилизираха положението в страни като Гърция, Иран, Чили, Никарагуа и Гватемала. Те нахлуха в Доминиканската република, Гренада и Панама, нехайно нарушавайки международните закони, когато намереха за добре, демонстрираха открито незачитане на Международния съд и ООН, субсидираха, подкрепяха и дори, много често, създаваха военни диктатури в Турция, Ел Салвадор, Индонезия, Гватемала, Хаити, Чили, Уругвай, Парагвай, Гърция, Бразилия - и всичко това, с цената на стотици хиляди жертви и всичко това - в името на "свободата и демокрацията". Подпомагана от съучастниците - средствата за масово осведомяване, стратегията се оказа невероятно успешна. Но несъответствието между езика и действията на американското правителство си остава потресаещо. Най-силната държава в света манипулира властта в световен мащаб постоянно, систематично, безмилостно и точно, прикривайки това с фрази за доброжелателство и морални норми в името на общото благо.
В международен контекст, разбира се, има и още една стратегия, която винаги е била извънредно важна съставка при поддържането на властта - икономическият контрол. Бих искал да цитирам ръководителя на Бразилската работническа партия, Луис Игнасио да Силва, известен като "Лула". През 1989 г. - странно, това беше годината, в която в Източна Европа всичко се промени, той заяви: "Казвам ви, че Третата световна война е вече започнала: война мълчалива, но толкова по-зловеща. Тази война унищожава Бразилия, Латинска Америка и практически целия Трети свят. Свидетели сме не на загинали войници, а на загинали деца, не на милиони ранени, а на милиони безработни, не на взривени мостове, а на взривени фабрики, училища, болници и национални икономики. Тази война се води от Съединените щати срещу Латиноамериканския континент и Третия свят. Това е война за външния дълг. Нейно единствено оръжие е лихвата".

Сьзнавам, че говоря в страна сьс сложна и в много отношения горчива история. Но тъй като любезно ме поканихте да произнеса слово, реших че може би ще ви бъде интересно да видите и обратната страна на медала и да анализирате начина, по който езикът бива използван в онова, което се нарича "свободен свят". Да размислите върху срама, който лежи в основата му.