Чак пък толкова да абсолютизираме "социализма" не е редно. И в други страни е имало такъв режим и въпреки това нещата там вървят. А в редица други държави никога не е имало социализъм от съветски тип, и въпреки това се намират почти в робовладелският строй.
Наследството на "онази държава" отдавна е изконсумирано, в пряк и преносен смисъл.
Предпоставка за гражданското съзнание е относителната сигурност и материално благополучие, както и високото ниво на образование. Първото дава възможности за реализация, второто акъл как да се използват възможностите. Раята сама няма да почне да мисли, докато не и се създадат условия, докато не бъде подтикната към това. Поне да види, че нещата отиват на добре. Затова народите тачат своите лидери, които със своите действия са дали тласък на някакви положителни процеси. За какво някои да мисли за държавата, да има отговорност към нея, след като няма усещането, че нещо за него се подобрява, дори напротив?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите