|
Хайде още един научен кадър по въпроса на демокрацията в Русия. Хем тоя е и местен:
Руският президент Владимир Путин досега неведнъж е подчертавал, че няма да се кандидатира за трети мандат. Анализаторите обаче смятат, че той няма да се оттегли от сцената. Какво би станало с президентската власт, ако Путин заеме друг пост извън Кремъл?
- Путин си постави извънредно сложна задача: да спази конституцията (като се оттегли от президентския пост след изтичането на втория си мандат), като същевременно запази изградената от него политическа система и продължи набелязания курс в икономическата, политическата и международната сфера.
Това обаче не е повторение на операцията "Приемник" на предишния президент Борис Елцин. За успеха на путинската операция "Приемственост" просто е необходимо отиващият си държавен глава да запази статута си на политически играч от най-високо ниво. И това не е просто желание на Путин, колкото неизбежно следствие от създалата се ситуация.
За да бъде устойчива властта, е необходим арбитър, който да дърпа конците в рамките на самата система. По принцип това е функция на президента. Но приемникът на Путин известно време няма да притежава авторитета, знанията и опита, необходими за подобен пост. И затова настоящият държавен глава ще трябва да му помага.
А за тази цел той се нуждае от някаква официална позиция. Национален лидер не е длъжност, а в Русия без длъжност човек няма и тежест. Дън Сяопин не беше само легендарна личност и морален авторитет в Китай. В продължение на няколко години той оглавяваше военната комисия, като на практика бе върховен главнокомандващ. Путин няма да е върховен.
Какъв сценарий предвиждате тогава?
- Той може например да оглави прокремълската партия "Единна Русия", която ще победи на изборите и ще получи мнозинство в Държавната дума, след което да предложи свой кандидат за президент. Подобно развитие на събитията има и положителни аспекти. Наред с царуващият днес държавен глава може да възникне и втора реална институция на властта - доминираща партия. При това положение правителството ще се опира не само на волята на президента, но и на парламентарното мнозинство, което от своя страна може да му позволи да придобие собствен облик и дори автономия в известна степен.
По такъв начин в Русия отново могат да се появят елементи на публичната политика. Засега това са само предположения и догадки, но не може да се отрече съществуването на подобна възможност.
Доколко Путин е заложник на създадената и подкрепяна от него каста от т. нар. силовики, новите политико-икономически олигарси на Русия? Дали в избора си за нов свой наследник той е независим от тях?
- Путин, разбира се, е тясно свързан с обкръжението си, но то не е еднородно. Дори в рамките на самите силови структури съществуват остри противоречия и съперничество.
Обективно управляващата върхушка като цяло се нуждае от арбитраж. Засега Путин се справя добре с тази функция. Когато напусне президентския пост обаче, той ще трябва за известно време да подсигурява новия държавен глава.
Що се отнася до избора на кандидата за този пост, Путин до голяма степен остава единственият избирател.
Прогнозите са, че новата Дума ще е от само 3 партии, тотално доминирана от Путиновата плюс две за симулиране на плурализъм. Бихте ли употребили термина демокрация за това?
- Силно се надявам, че демокрацията е бъдещето на Русия. Страната днес разполага с напълно демократична конституция, но по характер съществуващият политически режим е мек авторитаризъм.
Затова най-важната задача пред руските власти в близко бъдеще трябва да е формирането на правова държава и най-вече осигуряването на права на собственост и граждански права. Демокрацията е следващата спирка по пътя след правовата държава, тя изисква наличието на демос, т.е. свободни собственици, които осъзнават своите интереси и са готови да ги защитават.
Как така един бивш офицер от КГБ успя да влезе под кожата на голяма част от руската интелигенция?
- Руската интелигенция не е еднородна. В сегашния си вид тя е наследила интелигенцията от съветски времена. Още от епохата на Сталин нейната върхушка по традиция винаги е поддържала тесни връзки с властите и е имала немалко привилегии. Тази част от интелигентите горещо приветстваха Горбачов, след което не по-малко радушно приеха и Елцин, а сега - и Путин.
Друга доста по-малка част от тях бяха дисиденти в годините на управлението на КПСС и останаха такива и досега.
И накрая най-многобройната - учители, лекари, технически специалисти - е пряко зависима от държавното финансиране. Те много тежко преживяха годините на Горбачовата перестройка и Елциновия преход към пазара и затова се виждат като основните губещи от промените през последните 20 години. Путин не само обещава да им обърне повече внимание, но и предприема конкретни мерки - повишава заплатите, предоставя пари за развитието на всевъзможни университети, лаборатории и т.н.
Освен това немалка част от интелигенцията в страната е патриотично настроена и вижда в лицето на президента защитник на интересите на Русия.
Опозицията в Русия е силно маргинализирана, поддръжниците им са малко и преследвани. Къде се крие слабостта й?
- Основната опозиционна сила в Русия днес е Комунистическата партия (КПРФ). Но тя сътрудничи на властите, това е опозиция в рамките на системата. Извън системата съществуват националистически, необолшевишки и либерални групи.
Проблемът на либералната опозиция е в това, че за разлика от обществото и страната тя до голяма степен е останала непроменена още от 90-те години. Само че лозунгите в подкрепа на демокрацията и защитата на човешките права вече не събират 500-хилядни тълпи, а в най-добрия случай 2-4 хиляди. Либералите - особено "Яблоко" и "Съюзът на десните сили", не можаха или не поискаха да се обединят и предпочетоха да загиват сами по единично. За да останат в играта на настоящите избори, те отчасти излизат с откровено популистки позиции. Посланието им обаче не достига до масовия избирател.
Това се дължи донякъде на изолирането им от медиите, отчасти на сериозния натиск на Москва и властите в регионите, а отчасти и на прагматизма на избирателите, които не желаят да обръщат внимание на подобни маргинализирани неудачници.
Периодът на 90-те, макар и смятан от мнозина за време на хаос, постави и началото на здрави демократични процеси в страната. Каква щеше да е Русия, ако беше продължил реформисткият курс на Елцин, макар и с друг президент?
- Ако цените на нефта през 1992 г. бяха такива, каквито са днес, реформите щяха да бъдат по-последователни и успешни. От друга страна, ако не бяха паднали през 1986-1991 г., Съветският съюз може би щеше да издържи по-дълго. Подобни спекулации са много интересни, но са далеч от реалността. Същевременно трябва да признаем, че финансовата криза през 1998 г. издуха младите реформатори от политическата сцена. Самото правителство взе много активно участие в създаването на условия за тази криза. След това Елцин поиска генерал, който да го смени, и накрая избра подполковник.
Заемайки президентското кресло, Путин веднага се захвана с провеждането на всевъзможни реформи - аграрна, данъчна, административна. Що се отнася до демокрацията, то, както показва опитът, тя може или да настъпи бързо чрез външна интеграция (в ЕС и НАТО) или посредством бавната поява на подходящите условия (капитализъм - собственост - средна класа и т.н.). Първият вариант практически не съществува за Русия, докато вторият е реален, но няма гаранция за успех.
На какво се дължи благосклонното отношение към Кремъл сред широки политически кръгове на Запад - само на страха от енергийна зависимост ли?
- Енергийната зависимост между Русия и Европа е взаимна. Според мен Русия е далеч по-зависима от приходите от продажбата на своите енергоносители на Европа, отколкото европейските държави зависят от руските газ и петрол. Отношението на Запада към Русия пък се определя от цяла редица фактори - тук влияят както историята и географията, така и търговията и културата.
Затова благосклонността на Германия и Италия не се основава на страха от спирането на газовото кранче.
Обаче 18 години след разпада на СССР Москва продължава да гледа на много от страните от бившия Съветски съюз и Източения блок като на зони на свое влияние. Кога ще свърши това имперско високомерие и непризнаване на реалността?
- Москва разглежда редица региони и най-вече страните от ОНД като своя сфера на интереси. А съществуването на подобни интереси предполага и наличието на съответния стремеж към влияние.
В същото време е изключително важно да се подчертае, че Русия е излязла от имперския си период. Затова въпросите за анексирането на други страни или обединението с близки народи практически са свалени от дневния ред. Вместо да бъде империя, днес Русия се стреми да играе ролята на велика държава - да оказва влияние върху другите, а не да ги контролира като във времената на СССР.
Руското ръководство обаче не може да не взима предвид и факта, че бившите провинции са успели да се превърнат във самостоятелни държави. Днес нито една бивша съветска република не е сателит на Москва. Не само Украйна и Грузия, но и такива привидно напълно лоялни страни като Казахстан и Беларус ефективно защитават националните си интереси.
Що се отнася до високомерието, може да се каже, че то все още не е изчезнало напълно. Дипломатическите структури са консервативни в по-голямата си част, както и военните. Но то е присъщо за представителите на която и да било велика или развита държава.
Напоследък руснаците до голяма степен от собствен опит са станали прагматични с лек намек на цинизъм. Те оценяват партньорите си по тяхната тежест и собствения интерес към тях.
Да очакваме ли възраждане на двуполюсния модел на света?
- Двуполюсният модел със сигурност вече е сред експонатите в музея на международните отношения. САЩ днес доминират в света самостоятелно, въпреки че доминирането им не е пълноценно. Кремъл смята за особена своя заслуга факта, че през последните няколко години Русия успя да се измъкне от подчиненото си положение спрямо Америка. Китай, от друга страна, се превръща във все по-независим и влиятелен световен играч. Индия също започва да се оформя като една от световните сили.
Дмитрий Тренин е сред водещите руски специалисти по международни отношения. Работил е като научен сътрудник във Военния колеж на НАТО в Рим, както и в Европейския институт на Руската академия на науките. В момента е зам.-директор и председател на научния съвет на московския център "Карнеги".
Редактирано от HoщнaCтpaжa на 18.12.07 17:13.
|
Re: Русия никога не е била толкова демократична [re: фaмyлyc]
