...от уважавания от вас Божидар Димитров относно Косово:

И сърби, и албанци лъжат за Косово

Там живеят и десетки хиляди българи мохамедани

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

И най-повърхностният преглед на излаганите от двете страни исторически аргументи показва, че по-голямата част от тях са фалшиви. Или, меко казано, силно деформират историческата истина. Такава, каквато историците са установили по изобилна историческа документация. Нека започнем с фалшификациите на историята с най-невралгичната точка. Белград настоява да задържи Косово, тъй като провинцията била люлка на сръбската държавност и пантеон на Сръбската църква. Албанците твърдят, че древните илири, чиито потомци били те, населявали областта още в антични времена, но били изтласкани от славянските нашественици в планините и след многовековна борба се върнали в родното си огнище. И че заслужавали да имат самостоятелен държавен живот или да се обединят с Албания. Къде е истината? Дали албанците са потомци на древните илири, е твърде съмнително и си е все още твърде дискусионен въпрос в науката. А и не е толкова важно. Каквото и да е било населението на Косово в античността вярно е, че то е било унищожено или изтласкано далече на юг при варварските нашествия. Но те съвсем не започват със славянските походи в VI-VII в. Преди тях са нашествията на готи, хуни, авари и т. н., които променят етническия характер на Балканите. Но не са прави и сърбите, като твърдят, че Косово е люлка на сръбската държавност. За разлика от унитарната българска държава сръбската в IХ-Х в. се реализира чрез множество малки държавички (княжества), васални на Византия или България. Но територията на Косово не влиза в пределите им. Разкопките на средновековните крепости в Косово, извършени от сръбски археолози и публикувани почтено в последните 20-ина години, показват, че културните паметници в тях са от "плисковско-преславски" тип, както се изразяват срамежливо колегите от Белград. Че Липлян, Призрен и Прищина са български градове и крепости в IХ-ХI в., има и изобилни писмени доказателства във византийски и сръбски хроники. Впрочем има и едно живо доказателство - населението от етнографската група горани. Гораните живеят в 46 села в югозападния ъгъл на Косово и в десетки други в прилежащата част на Северна Албания. Те изповядват мюсюлманска вяра, наложена им в края на ХVII в., и говорят чист български език. При това според езиковедите - на севернобългарско наречие. Гораните в Албания се смятат за българи а интелектуалците им са обединени в дружество "Иван Вазов". Както се вижда, българското национално съзнание започва да се възражда и в този отдалечен край. Който впрочем през 1878 г. е бил включен в границите на Санстефанска България. Косово е заето от сърбите едва в ХII в., когато вече са се родили и загинали поне пет сръбски държави. Едни унищожени от цар Симеон Велики, други от цар Самуил, трети от Византия. В Косово действително има много православни църкви и манастири. Но както сполучливо отбелязва македонският колега Живко Аджия, "повечето от тях са строени от българите в Х-ХI век, на които сърбите в ХIII в. удрят една бяла варна боя във вътрешността и върху нея нарисуват своите крале и кралици". Етническото прочистване на Косово от сърби не започва в най-новото време, а от 1688 г. Тогава, когато сръбският патриарх Арсений Черноевич приема предложението на Австрия да пресели православното население на областта във Войводина (тогава и до 1918 г. австрийска провинция). Призивът на патриарха е последван от две трети от сърбите и българите в Косово. В опразнените равнини се преселват албанци от планините и още тогава албанците получават демографски превес над сърбите. В докладните на нашите военни разузнавачи от 1916 г. се съобщава, че албанците в областта са 75-80% от населението. Това съотношение се запазва и след Първата и Втората световна война, въпреки че албанците са подложени на масови репресии и след едната, и след другата война, тъй като са на страната на сръбските противници. Албанското население в Косово расте с главоломни темпове не само поради по-високата раждаемост, резултат от по-високия жизнен стандарт в сравнение с Албания, и от политиката за демографска инвазия. Родовата организация на албанското общество даваше възможност да се съсредоточават крупни суми в старейшините. С цени до три пъти по-високи от пазарните те купуваха от косовски сърби къщи, апартаменти и имоти. Доволни, сърбите се изселиха в Белград или Ниш, купувайки с парите за един апартамент три, устройвайки по този начин децата си. "Ние не загубихме Косово - пишат обективните сръбски публицисти - ние го продадохме." Аналогичен процес се развиваше по същото време и в Македония, и в долината Прешово. И когато през 1989 г. комунизмът рухна в Източна Европа и започна разпадът на Югославия, албанците в Косово вече бяха 2 милиона, а сърбите - 200 000, т. е. само 10% от населението. Останалото е известно на всички.

Когато на хубав човек му е кофти-това е блус. Когато на кофти човек му е хубаво-това вече е чалга!

Редактирано от Peaлиcт на 10.12.07 15:34.