|
И това ли ще отречеш, че се е случило в Босна, както междувпрочем други тук вече го направиха. Хайде сега пак намери оправдание за сърбите:
Ген. Радислав Кръстич
Радислав Кръстич е първият от обвиняемите на Трибунала, осъден за геноцид. Той има и най-голямата присъда до този момент- 46 години затвор.
Сребреница е място на първия геноцид в Европа, извършен след края на Втората световна война.
Биография
Радислав Кръстич е роден на 15 февруари 1948 в село Неделище, община Власеница, Източна Босна. Кадрови офицер. Преди войната достига до звание подполковник на Югославската армия. Женен, има дъщеря.
Няколко месеца след началото на войната федералното командване прехвърля хиляди свои офицери в армията на самообявилата се Република Сръбска в Босна. Условието е да са родени на нейна територия. Така през юли 1992 Радислав Кръстич става командир на Втора моторизирана бригада "Романия" на армията на босненските сърби. Под ръководството на Караджич и Младич тази армия отвоюва територии от Босна, убивайки или прогонвайки от тях мюсюлманите и хърватите. В нейната йерархия Кръстич през октомври 1992 получава звание полковник, а през август 1994 става генерал.
На 8 август 1994 Радислав Кръстич е назначен за заместник-командир на основното стратегическо звено в армията - Корпуса "Дрина". Неговата оперативна зона е Източна Босна, граничеща със Сърбия. В нея трябва да се осигури сръбски контрол и етническа монолитност. Стратегическата цел е формулирана през 1992 от председателя на босненския сръбски парламент Момчило Краишник: изграждане на /сръбски/ коридор по долината на Дрина и обединение на сърбите в Сърбия със сърбите в Босна.
Генералните проблеми в тази задача са два и Корпусът "Дрина" трябва да ги решава. Първо, даже в Източна Босна няма етнически чисти общини. Второ, има няколко района, в които мюсюлманите са мнозинство. Един от тях е района на Сребреница- град, разположен на 20 километра от родното село на Кръстич. И на 15 километра от сръбската граница.
Както казва един от свидетелите по делото, без контрола над Източна Босна изобщо не би имало Република Сръбска, а в същото време босненските сърби е трябвало "да приемат /мюсюлмански/ анклав на своите етнически територии".
През декември 1994 ген. Кръстич попада върху противопехотна мина и се лекува във военната медицинска академия в Белград. Лечението продължава до май 1995. Лекарите ампутират част от единия крак на Кръстич.
На 28 юни 1995 той получава званието генерал-майор.
На втория ден от превземането на анклава Сребреница Радислав Кръстич става командир на Корпуса "Дрина".
В първата седмица на неговото командване за избити повече от 7 000 мъже мюсюлмани.
Съдията Алмиро Родригес осъди Кръстич за геноцид с тези финални думи:
"Вие сте били там, генерал Кръстич, /…/ и сте поел командването. Именно Вас са попитали какво да правят с "3 500-те пакета". И Вие много добре сте знаел какво значи "пакет", генерал Кръстич - босненски мюсюлмани, които трябва да бъдат убити. /…/ А после, генерал Кръстич, сте били поздравен за акцията Ви в Сребреница. /…/
Аз съм тук, за да съдя обвиняеми. Аз не съдя народи. … Аз смятам, че да се свърже това зло със сръбската идентичност би било обида за сръбския народ и би опорочило понятието за гражданско общество. Но също толкова чудовищно би било да не се даде име на злото, защото това би било престъпление спрямо сърбите.
През юли 1995, генерал Кръстич, вие прегърнахте злото.
Ето защо Съдът днес Ви обявява за виновен и Ви осъжда на 46 години затвор."
Сребреница
От март 1993 до юли 1995 армията на Република Сръбска /АРС/ държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 от Корпуса "Дрина". В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия.
Друга част от около 20-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на двудневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически.
В Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път".
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма.
На 14 юли 1995 холандските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин".
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После три дни търсят място, което да побере всичките арестувани - по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8000 мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 години.
История на обвинителния акт и арест:
Обвинението е повдигнато на 2 ноември 1998. То включва геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Точно месец по-късно Радислав Кръстич е арестуван от силите на ЕСФОР в Босна. На 7 декември той пледира "невинен" по всички пунктове на обвинението.
Актът е допълнен с пунктовете "депортиране" и "нечовешко третиране" на 27 октомври 1999. На 25 ноември 1999 Кръстич пледира "невинен" и по новите обвинения.
Ход на делото:
Процесът започва на 13 март 2000. По него свидетелства първият осъден от Трибунала, Дражен Ердемович, който е пряк участник в една от най-масовите екзекуции на мъже от Сребреница /"стреляхме докато ни заболи пръста, с който натискахме спусъка"/. Сред свидетелите са и командирът на холандския батальон в ЮНПРОФОР Робърт Франкен, американският военен експерт Ричард Бътлър, петима оцелели мъже и множество жени, загубили едновременно бащите, синовете и мъжете си.
В хода на делото прокуратурата представя около 30 000 страници документи на босненската сръбска армия, получени от архивите на Република Сръбска в Босна.
Други основни доказателства на прокуратурата са свидетелите, сателитни снимки и прихванати телефонни разговори между босненските сърби.
Защитата не оспорва резултатите от ексхумациите, нито оспорва факта и мащаба на убийствата. Сред основните тези на адвоката са следните твърдения - че Кръстич е започнал да командва Корпуса "Дрина" едва след масовите екзекуции, което бива опровергано в хода на делото и че главнокомандващия на армията Ратко Младич е бил истинският началник на всяка военизирана структура. Последното е прието като факт от съда, но не и като аргумент в защита на Кръстич.
Делото продължава 98 дни. Прокурорите представят 65 свидетели и 910 доказателства. Защитата представя 12 свидетели и 183 доказателства.
Текстът на присъдата е 255 страници. С нея генерал Кръстич се обявява за първия извършител на геноцид в Европа след края на Втората световна война.
Присъдата е произнесена на 2 август 2001 г. и е приветствана от Амнести Интернешънъл. Организацията припомня, че нито едно дело за Сребреница не е гледано в босненски съдилища, а оцелелите все така не могат да се приберат в домовете си. Говорителят на Трибунала Джим Ландейл посочва, че тази присъда показва на жертвите от Сребреница, че международната общност не ги е забравила.
На 15 август 2001 защитата на Кръстич обжалва решението пред Апелативната камера на Трибунала. Очаква се съдията Дейвид Хънт да произнесе окончателната присъда на Кръстич през лятото на 2003.
Съдебен състав, гледал делото:
Алмиро Родригес /Португалия/, председател
Фуад Риад /Египет/
Патриша Уолд /САЩ/
Ръководител на екипа следователи по случая "Сребреница":
Жан Рене Руез
Прокурори по делото:
Марк Хармон, Питър Макклоски, Ендрю Кели
Адвокати на Радислав Кръстич:
Ненад Петрушич и Томислав Вишнич
Из съдебното решение:
"Арестуваните хиляди мъже от Сребреница са изтребени почти до крак. … повечето са избити в прецизно ръководени масови екзекуции, започнали на 13 юли 1995 на север от Сребреница. … Повечето от масовите екзекуции са следвали добре изработен модел. Първо мъжете са държани в опразнени училища и складове. След като са държани там по няколко часа, са били натоварвани на рейсове или камиони и отвеждани до места за екзекуции. Най-често тези места са били изолирани. … Освен, че е израз на неописуемо човешко зло, решението за екзекутиране на тези мъже - босненски мюсюлмани, е неописуемо и от военна гледна точка."
"Когато са взимали решението да убият всички мъже, босненските сръбски сили не може да не са знаели, че това селективно унищожаване на една група ще нанесе дълготраен удар върху цялата /етническа/ група. Тяхната смърт е предотвратявала ефикасността на всякакъв опит на босненските мюсюлмани да си възвърнат територията. Освен това, босненските сръбски сили трябва да са били наясно, че смъртта на две или три поколения мъже би имало катастрофален ефект върху традиционното патриархално общество /…/ Босненските сръбски сили са знаели /…/, че комбинацията на тези убийства с насилственото изселване на жените, децата и възрастните неизбежно би довело до физическо изчезване на босненското мюсюлманско население от Сребреница. Намерението на босненските сърби да вземат на прицел босненските мюсюлмани от Сребреница като група се доказва по-нататък от това, че скоро след атаките те разрушават къщите на босненските мюсюлмани /…/, както и главната джамия в Сребреница.
/…/
Съдът заключава, че намерението да се убият всички босненски мъже мюсюлмани от Сребреница, които са били във военна възраст, представлява намерение да се унищожи частично босненската мюсюлманска група в рамките на схващането на член 4 и оттук нататък следва да се определя като геноцид."
Когато на хубав човек му е кофти-това е блус. Когато на кофти човек му е хубаво-това вече е чалга!
|
Re: Ей, посрания...я виж това тук: [re: Heidrich]
