|
|
| Тема |
 Re: Не думай! А от коя гьостерица боли повече [re: OHЧO] |
|
| Автор |
Aнтиkoмyниcт (заклет) |
|
| Публикувано | 07.12.07 12:45 |
|
|
|
В отговор на:
А за Георги Бенковски и това дето казал, че "Русия - тя нека заповяда..." нещо не казва ли?
Цитатът от Бенковски се намира именно в книгата "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов. Една от най-великите български книги. Орязана и инкриминирана по време на комунизма именно заради русофобските идеи на Захари.
Думите са казани след като Бенковски разбира, че въстанието е потушено, въстаниците са напълно обезверени и няма никаква надежда.
Ето пълния цитат в констекста му:
Надвечер се разпръсна слух измежду четата, че няколко души панагюрци искали да убият войводата и неговите другари, защото били излъгали населението да въстане, като му обещавали всякакви помощи и успехи. Тия слухове се потвърдиха и от секретаря Георгева, който, като се завърна при четата, каза, че чул с ушите си това заканвание на съзаклетниците. Както и в първото съзаклятие от страна на еледжикските въстаници, така и сега, животът на войводата беше спасен от присъствието на далматинците, с които по-напред трябваше да се борят съзаклетниците, преди да дойдат до войводата. При всичко че аз не гарантирам за истинността на тоя факт, но твърде беше близо до здравия разум да се е породила подобна мисъл в главата на гладните и полуубитите хора, за които нищо свято не оставаше вече на тоя свят. Трябва да ви кажа и това, че Бенковски не беше виноват, загдето панагюрските въстаници заедно с фамилиите си умираха сега от глад. Помнят читателите, че преди ние да излезем последния път из Панагюрище, Бенковски предложи на военния съвет да се изнесе малко храна в гората за всеки случай, но това се не взе във внимание.
Тия слухове и още други неприятни известия произвеждаха своите действия между останалите и така малко верни другари. Бенковски от минута на минута ставаше по-замислен и несъобщителен.
Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село.
- Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия - нека тя заповяда!... - каза той и отиде да седне при корена на един бук.
-------
Схващаш ли смисъла на думите на Бенковски? Това ни най-малко не е зов към Русия да дойде на помощ.
Това просто е гласът на пълното отчаяние.
Бог пише право дори когато изкривява редовете
| |
| |
| 
|
|
