Клакьори на Анкара се гаврят с историческата ни памет
Димитър В. Аврамов


Националната чувствителност на управляващите у нас (доколкото са я имали) години наред мутира в отблъскващ слугинаж на запад и на югоизток и в пълно ибрикчийско примирение спрямо всяка, дори най-нагла гавра с българската историческа памет и достойнство. Страхливците в правителствените и президентските коридори пак запазиха срамно мълчание,след като на българския книжен пазар преди дни се появи нов арогантен фалшификат, озаглавен "Батак като място за памет. "Авторите му са небезизвестният измислен германски професор (а всъщност асистент за технически и политически поръчки) Улф Блумбауер и новоизлюпеният Кириак Стефчов в рокля - Мартина Балева. В книгата, обявена за "каталог", има и няколко други персони, незнайно защо представили себе си за българи.
Преди няколко месеца нашето общество реагира твърде рязко срещу поредната антибългарска провокация, когато Балева и Блумбауер тиражираха инфантилния си, грубо не научен сурогат под името "Митът Батак". Така бе предотвратено и организирането на специална изложба, която трябваше да разсее "заблужденията" ни за турските зверства, а варварското иго да представи като щастлива идилия между поробители и поробени.
Циничното съчинение на авторите е изпъстрено със смайващи антибългарски "бисери" и внушения, за да бъде обезличена нашата историческа и народностна памет. Драстичното преиначаване на фактите в книгата се бори за надмощие с безочливи лъжи и неприкрита враждебност към водачите на Априлското въстание от 1876 година. Неговите Апостоли са поставени в кавички, по същия начин е поднесено и понятието турско робство - навярно, за да бъде заменено в съзнанието ни с не по-малко циничното "присъствие".

Ето до какви прозрения стигат в скудоумните си словесно-мисловни упражнения бащите на въпросното издание - подкрепени и от неколцина доморасли туркофили, според които интерпретацията на фактите била "свещено право на авторите." Изглежда гаврата с българските мъченици от Батак и преиначаването на историята ни също е "свещено право" на добре платени от Анкара нейни клакьори с твърде съмнителна научна подготовка. Според тях "снимките от 1886- 1888 г. ( с костите от Баташката църква - б. Д. А.) са инсценировка. Имало "християнски изстъпления срещу мюсюлманите" и турските зверства били ответна реакция. И още: "Съществува митологична представа за свободолюбивите планинци", каквато била и "идеята за съпротивата срещу турците". Въстанието от април 1876 г. и неговото потушаване легитимирало "една сама по себе си спорна териториална претенция на България за Родопите". По-нататък злополучните "изследователи" твърдят, че "Човеколюбива Европа допуснала руската военна намеса през 1877 ( 78 г." - може би, за да ни внушат, че тогавашните европейски монархии едва ли не са се молели на колене пред Москва да прати войските си в помощ на българите. Които пък по-късно се оказали твърде агресивни и трябвало "особено въображение, за да се представи като освобождение завладяването на области ( в Родопите - б. Д. А.), населени с мюсюлмани през 1912 1913 година", по време на Балканската война.
Последният текст дава ясно да се разбере чии пари стоят зад този антибългарски пасквил. Защото смехотворното съчинение на Блумбауер и компания се покрива напълно с официалната теза на Анкара, че освобождението на Родопите през 1912 г. е "българска окупация на чужда територия". Това твърдят без смущение и дипломатически предразсъдъци високопоставени представители на турски държавни институции и на тамошната Дирекция по религиозните въпроси.
Един от тях е учредителят на ислямистката партия "Фазилет", главен експерт по турската политика на Балканите и един от вдъхновитгелите и автори на т.нар. "Ислямска дъга" - Хюсеин Кансу. В случая той е пределно откровен и се придържа към стила на тяхната великодържавна доктрина:" Нацията, казва Кансу, която е създала Велика световна държава( Османската), има естествено право да влияе върху процесите в региони, извън нашите граници. Имаме право на свой културен Хинтерланд, простиращ се на Балканите, Близкият изток и Кавказ. С особен приоритет е Балканският полуостров, който завладяхме преди Инстанбул (Константинопол). Ето защо е нужен "Зеленият (ислямски) пояс", в който живеят наши кръвни и религиозни братя. Основни звена в него са Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Западна и Източна Тракия. Всеки, който не се съобразява с това, посяга върху целостта на нашата стратегия в региона"... По-нататък авторът на тези редове прави "откритието", че Кърджали е окупиран от българите през 1912 година и че "справедливостта" трябва да се възстанови, като градът се присъедини към територията на Турция.

Разработката на Кансу е официален документ, който стои в трезорите на Меджлиса, турското външно министерство и разузнавателната централа МИТ. Подобен документ,който отразява експанзионистичната политика на Анкара срещу нашата страна, е и сборникът "Ако Дунав можеше да говори". Той е плод на ислямска разузнавателна експедиция у нас, която уж проучвала турските исторически паметници в региона. Авторите му твърдят, че населението в България и някои други балкански държави си спомняли с "благодарност за османското владичество". Не е случайно, че имената на нашите градове и местности в изданието са от времето на султаните и тогавашния Дунавски вилает.
Както не е случайно, че сегашната нагла провокация на Балева, Блумбауер и псевдонаучният им антураж срещу историческата ни памет съвпада с нова акция срещу страната ни. По същото време антибългарският фалшификат - филмът на Нериман Терзиева "Откраднати очи", заминава на международен кинофестивал в Брюксел. За да обругае за пореден път България и българите, служейки си с антихудожествени похвати, откровени лъжи и грубо преиначаване на истината. И разбира се, отново с мълчаливото поощрение на продажните ни политици в коридорите на властта.