Статията наистина е много ефектна. 20, а после и още 10 тона тона злато. Купища слитъци от свещенния резерв на страната продаден на безценица на "Империята на злото". Икономиката на страната била фалирала още 30 години преди да падне ТЖ. Изобщо "Апокалипсис сега", че и тогава...

Нека погледнем на нещта от гледна точка на цифрите. Цената на един грам на ОБРАБОТЕНО злато през 70-те години беше около 10 лева. Да предположим, че то е било не 14, а 12 каратово. В такъв случай цената на грам 24 каратово, каквото е златото в слитъците от резерва, няма как да е повече от 20 лева, килограм 20 хиляди, а тон 20 милиона. Тридесетте тона злато, злостно и тайно продадени от злият цар Тодор са стрували по цени от 70-те години не повече от 600 милиона лева. Всъщност доста по-малко, защото за база взехме цената на дребно на обработеното злато при това. Но нека са 600 милиона. В материала се споменава, че малко след пъклената продажба цената на златото е скочила десетократно, следователно към момента на продажбата цената е била не повече 60 милиона (нашите сметки бяха на база цени от 70-те, т.е. след покачването). Е, питам аз, какво е покрил ТЖ с тази "чудовищна сделка"? 2% от страховития 3 милиарден дълг, за който е бил притискан от злите руснаци. Би ли си правил труда, биха ли приели те такива трошици? Смешна работа, смешен плач на автора на сензацията.

20 или 30 тона злато може да звучи много ефектно, когато е написано на вестникарска страница, но всъщност не е кой-знае какво като пари, дори и при сегашните цени. С тях не може да се плати дори и един голям завод за микропроцесори на Интел.

Продължаваме нататък.
<<Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години.>>
Нека и тук погледнем на нещата с езика на цифрите. България, през 80-те получаваше от бившия СССР между 12 и 15 милиона тона суров петрол годишно. По цени на СИВ тон петрол струваше около 100 рубли, на международните пазари, цената на нефта беше около 200 долара за тон. Собствената ни консумция не надвишаваше 5, максимум 6 милиона тона годишно, цялото останало количество се реекспортираше за "валута второ направление" в суров или преработен вид. 6 млн. тона х 200 долара за тон 1.2 млрд. долара годишен приход, срещу 12 млн. х 100 рубли - 1.2 млрд. рубли. Схващате ли разликата долар - рубла, а жизнь - лайф? И освен това 6 млн. тона си ни остават да си ги горим ние, в москвичите, жигулите, нафтовите печки и котлите на тогавашните топлофикации. Пластмасите и всичко останало, което се произвежда от нефта отделно.
Това обаче не е всичко. Какво се случваше с тези 1.2 млрд. долара, постъпващи у нас. Покриваха вноските по външния дълг, купуваха мерцедеси за ЦК, строяха и обзавеждаха резиденции, ще кажете вие. Да, част от доларите безспорно правеха и това, само вмятам, че тогава мерцедесите и резиденциите на властимащите се брояха на пръсти, за разлика от сега. Не го приемайте за носталгия, по онова време, просто е факт. Но с друга част от доларите се купуваха електронни компоненти. Най-често ембаргови, чували сте за КОКОМ. България, чрез външнотърговските си дружества заобикаляше ембаргото и по заобиколни пътища си доставяше такива компоненти. При това сериозни количества. Какво ги правеше ли? Реекспортираше ги... в същия СССР. Директно или във вид на сглобени машини. Правци, ИЗОТ-и и куп други изделия и марки на родната електронна промишленост. С около 300% процента надценка. Да, да, правилно четете. Купуваните за 100 долара чипове се продаваха на руснаците за по 300 рубли.
И така 200% норма на печалбата от врътката с нефта в едната посока, 300% от врътката с електроника в другата. За едно завъртане на парите 600% норма на печалбата. Невероятно...но факт.
По-подробно за това може да се прочете в излязлата в началото на 90-те статия на инж. Димитър Вавов, който се интересува да я потърси, там се цитират и други интересни факти по повод бизнеса нефт-електроника-нефт-електроника...
Подобни врътки правеше и Кинтекс, с пряк или непряк реекспорт на оръжия, защото да продаваш калашници, пък и не само калашници, които си произвел, без да си платил ноу-хау-то си е всъщност вид реекспорт, нали?
Доматите, краставиците, прасковите и гроздето също ги продавахме на руснаците. И то доста изгодно, уверявам ви. В пряк или преработен вид.
Идеята е, че стопанството ни не е било чак толкова неефективно, в сянката на тогавашния голям брат, напротив.
Защо икономиката ни рухна, откъде дойде 10 милиардния дълг, защо руснаците са ни позволявали да ги експлоатираме така? Това са теми на друг постинг. Пък и не мисля, че бих могъл да кажа нещо ново. Истината по тези въпроси отдавна е казана, както и истините за свръхефективния реекспорт, който въртяхме немалко време.

Пиша това не с цел да оправдавам злините, които нанесе комунизма на страната и народа ни, те са безспорни и неизброими. Пиша това, за да се противопоставя на глупашкия маниер н някои наши съвременици с нескопосани тези и съждения, да се включват в демократичния, антикомунистически хор. Господа, със смехотворната си неграмотност вие всъщност играете на страната на комунистите.

Редактирано от Yon на 03.11.07 09:15.