|
Съдебен архив разкрива фалитите на комунизма
От понеделник "Дневник" ще публикува поредица за прекратеното дело за икономическата катастрофа
През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г. За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г.
Това разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. дело №4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.
През самата 1990 г. политическите наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата, като тогавашният премиер Андрей Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.
Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения. Документите са близо 1200 тома. Те разкриват причините, заради които България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки.
На практика социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв. Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от съветския ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.
За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. Още през октомври 1987 Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.
Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. За първи път архивите разкриват как управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.
Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години.
По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.
Разследването на "Дневник" е осъществено по Закона за достъп до обществена информация и с разрешението на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.
Бог пише право дори когато изкривява редоветеРедактирано от Aнтиkoмyниcт на 01.11.07 23:02.
|
Фалитът на комунизма: 20 тона злато за СССР
