Потъпкването на езика ни е духовен геноцид


Настанали са трудни времена за българина. Той бива тъпкан както политически и социално, така и духовно. Един от най-светите символи на българщината, безценният ни роден език, сега също е обект на потъпкване от антибългарски агенти и организации. Всички българи трябва да се обединят около тази светиня на националното ни достойнство, в противен случай ще загубим своята същност и дух. Не ни ли стига, че по време на петвековното робство в езика ни са внедрени много турцизми? Сега от западната култура се инвазират огромен брой думи, неразбираеми за народа ни. Защо вместо да се радваме и да почитаме своя език, ние го потъпкваме и унижаваме?
Наскоро видях в български вестник заглавие: "Наши рейнджъри заминават за Ирак". Нима сме толкова бедни лексикално, че трябва да използваме американска терминология? Скоро можем да чуем и военен марш, който да се пее: " Велик е нашият рейнджър..." Какво биха казали титаните на българското писмо, като Вазов, Ботев, Славейков и т.н. Нима те биха одобрили с лека ръка да се захвърли един език, който стотици хиляди българи са защитавали с цената на своята кръв?
Другата гавра с българската култура е изместването на традиционните родни имена за сметка на навлизащите от чужбина имена, които звучат странно. Нима малките българчета могат да усвоят националните ни идеали и да оценят привилегията да си българин, ако носят имена като Ричард, Ромео или Дейвид? В опита си да копираме модерната култура ще се окажем на границата между Изтока и Запада, в една ничия земя. Там, където отиват погубените народи, лишени от национални идеали.
Българи! Чуйте моя зов! На историческия ни небосклон има два черни облака: политическо-икономическият и демографският. Не допускайте да има и трети - над нашия език и култура. От нас зависи бъдещето на България.

Д-р Христо Хаджийски,
село Душево,
Габровска област