Християнска Европа се изправи срещу исляма
Димитър В. Аврамов


Информационните агенции разпространиха преди дни твърде знакова за процесите в Европа новина: парламентарните избори в Швейцария бяха спечелени от националистическата Народна партия, начело с Кристоф Блохер. В предизборната й платформа има два основни момента: ограничаване на имиграцията и забрана за изграждане на минарета върху джамиите.
Само преди три месеца националистическата партия Фламандска принадлежност в Белгия получи 20 на сто от гласовете на избирателите, което я направи втора политическа сила в страната. В редица западни страни (Франция, Австрия, Холандия, Италия и пр.) националистически формации и партии печелят все по-голямо обществено доверие. Това е ясен сигнал и за Европейския съюз, че народите отхвърлят идеята за глобална свръхдържава и настояват за Европа на нациите. На суверенните страни, опазили своята национална идентичност и физиономия, култури, традиции, ценностна система и християнската религия. Не случайно политически сили от различни страни, включително АТАКА, създадоха в Европарламента фракцията "Идентичност, традиция, суверенитет". Сигнал за тези процеси бе и отхвърлянето на конституцията на ЕС от някои държави - сега заменена с Договор, който явно цели да заобиколи или тушира невралгичните зони.

Все повече западни политици (за разлика от управляващите у нас) си дават ясна сметка какви опасности грозят християнска Европа от прииждащите имигрантски маси и несекващата експанзия на исляма във всички посоки. Поклонниците на Аллаха неотклонно преследват своята твърде отдавнашна цел: да променят драстично етно-религиозната характеристика на континента в името на своя блян - създаването на Уммата - Световен халифат, в който ще има място само за мюсюлмани.
Някои високоразвити западни страни и досега плащат висока цена за своето колониално минало и за късогледството на собствените си политици. Това пролича и при кървавите размирици във Франция, които едва не предизвикаха гражданска война. Т.нар. бунтове на съзнателно капсулиралите се емигрантски гета във френските градове всъщност бяха режисиран опит да се наложат други порядки в страната - встрани от западната култура и християнската цивилизация. Въпреки че безредиците, масовите сблъсъци с властите, пожарите и вандалщината бяха маскирани зад социални искания. Същата картина се повтори и преди няколко дни в Амстердам. Двама офицери застреляха имигрант от марокански произход, който се бе нахвърлил върху тях с нож. Законната самоотбрана на униформените бе достатъчен повод за вандалски акции на ислямистите от имигрантските гета по улиците на града.
Ето защо победилата Народна партия на Кристоф Блохер в Швейцария се обяви против строежа на минарета. Нещо повече: тя поиска референдум по въпроса и започна подписка в тази посока, в която само за няколко дни поставиха имената си над 10 хиляди човека. Ясни бяха и сигналите на видни общественици и политици в Холандия, Дания, Белгия, Германия и Австрия, които настояват за ефикасни мерки срещу нашествието на исляма, строежът на джамии и масовото нахлуване на имигранти от мюсюлмански държави. Добре известен е и шумният скандал в Италия, когато ислямистите поискаха да вдигнат огромен молитвен храм с минарета в центъра на Милано. Знакови фигури в италианската култура и журналистика като Ориана Фалачи, общественици и политици застанаха начело на мощно протестно движение, което блокира строежът на джамията. В Рим амбициите на мюсюлманите (в повечето случаи - пришълци) да променят облика на Милано бе възприет като провокация срещу италианските традиции, култура и християнството, срещу духовните устои на държавата.

Нищо не подсказва, че управляващите у нас са наясно със същината на процесите в Европа, които външни наблюдатели не без основание нарекоха националистическа вълна. В правителството и президентството избягват неудобната за тях тема, както и очевидната истина: че тази вълна е израз на нарастващата тревога сред европейските народи. Тя е защитна реакция срещу опасността да бъдат унищожени вековни традиции, ценностни системи, велика култура и политически модел, основан на християнската цивилизация. И победата на Народната партия в Швейцария е логичен резултат от националистическите тенденции на континента и своеобразна плесница за безхаберни и национално безотговорни правителства като това, което сега управлява разградената ни държава. За разлика от Швейцария и много други западни държави, на референдумите по съдбоносни за страната въпроси в коридорите на властта у нас гледат като на опасна ерес. Камо ли пък да организират допитване до народа, свързано с масовото, целенасочено и безконтролно строителство на джамии и минарета. Което е част от антибългарския и антихристиянски сценарии за промяна в етническия и духовен облик на страната, за налагане на чужда религия и обособяването на големи райони като територия на исляма. Един куп политически недоразумения, които вълната на промените у нас изтика по върховете на държавното управление, години наред проглушиха света с "новият ни цивилизационен избор" и с привързаността им към демократичните ценности. Която се оказа мнима, защото зад нея стоеше един и същ меркантилен, демагогски, балканоазиатски политически стил. Ето защо национализмът в България печели все повече привърженици и отговаря на тенденциите в европейските държави за опазване и съхраняване на тяхната културно-политическа и религиозна идентичност.