В отговор на:
това е непроменим аспект в строя, в който живеем.
Виж сега, според мен има нещо дълбоко нередно в този начин на мислене и ще се опитам да го обясня максимално ясно. Да кажеш, че това е непроменим аспект означава, че се смяташ за едно нищо и приемаш, че системата се гради не от нас, мнозинството (Което е съвкупност от нищожества, по твоята логика), а от малцинството на върха. Това не те ли притеснява наистина?
Съществуването на една или друга система е възможно само с подкрепата (Активна или пасивна) на мнозинството. Това малцинство има власт единствено, защото народът приема по дефиниция, че е така, и по тази причина тази теория се превръща във факт.
Ако всеки човек сам за себе си реши, че тя не го устройва, тогава как тя ще продължи да се крепи? Ще ти дам един прост пример, който току-що ми хрумна. Правото на жените също да участват в избори. Как се е стигнало до тук, според теб? И мислиш ли, че тези права щяха да бъдат осигурени, ако мнозинството приемаше просто като нещо напълно естествено и неотменимо предишните правила на играта, и сляпо играеше по тях?
Както казва един човек в книгата си, "Още древните тайни общества във Вавилон разбрали, че хората не
могат да бъдат контролирани с физическа сила. „Тълпата“ е прекалено
голяма за това. Те стигнали до извода, че контролът трябва да бъде нала-
ган чрез мисълта, така че самите хора да желаят това, което е угодно на
Елита. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става
с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много.
Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внуше-
ние да се мисли по начина, по който ти искаш. Защото най-добрите роби
са тези, които не осъзнават, че са роби. Удивителна е степента, до която
сме се отказали от нашата сила"
Тоест, непоклатимостта на системата се състои в това да ни накара да повярваме в непоклатимостта й.
|