Пуяците на властта
Стефан Солаков


Има една категория хора, които бързо забравят откъде са тръгнали в началото на съзнателното си битие. Забравят бедната селска къщурка и окъсаните цървулки, с които са шляпали из лепкавата кал по пътя из селското школо. Трудно си спомнят и за лишенията на своите родители, често пъти гладували, за да изучат чедото и да му разчистят пътя към големия свят.
През последните години част от тази прислойка на българското население получи неочакван шанс за обществено развитие. Намери го в нашенската политика - едно уникално явление не само на Балканите, но и в цяла Европа. Понесени върху вълната на политическите събития в съвременна България, людете с цървулките се превърнаха в добре охранени персони със завидно самочувствие и високо самомнение. Всеки опит на обществото да се усъмни в техните професионални и морални качества се посреща с презрение и често пъти с неовладян гняв от страна на тези партийни креатури. В народния фолклор подобни личности се сравняват с безобидната птица, наречена пуяк, което си е истинска обида за този кротък представител на фауната. В политическата терминология по-популярно е определението с "пуяците на властта".
Наблюдаваме ги всеки ден на телевизионните екрани, упорито надничат и от вестникарските страници. Безграничното им его се извисява благодарение на партийни клакьори и подкупени журналисти. Особено силно се развихрят в навечерието на важни политически събития, а бързо се скатават и потъват вдън земя, когато усетят надигането на народните протести. Най-обичат да се пъчат на официални трибуни и на пищни коктейли, където дежурните ласкатели им шепнат сладострастни похвали за тяхната незаменимост на държавната трапеза. Надуват се заплашително и мълчат като пукъли, ако случайно някой ги попита за тъмното им минало или за ловкостта при ограбването на националната хазна.

Нетърпеливият читател може да ни обвини в празнословие и затова минаваме директно към представянето на родните "пуяци" по върховете на властта. Нека почнем с любимия ни президент, човекът, който е най-яркият пример за шегите на съдбата в нейния български вариант. Тръгнал от дълбоката провинция, където успешно пасе кравите на родното село, днес другарят Първанов обикаля кралските фамилии в Европа, облечен с фрак и лачени патъци. До него кротката мисирка Зорка любопитно наднича изпод аристократичната си капела. Не живот, а лайф, както се изразяват днешните тарикати. В същото време десетки хиляди разгневени учители безуспешно издирват социалният президент, за да го попитат колко часа би изкарал с техните мизерни месечни заплати. Той обаче доста трудно ги чува зад вратите на кралските каляски, зад които се развява из Европа. На изгладнелите учители остава само да прочетат в раболепните вестници подробности за изтънчените гозби, с които е гощаван Главния пуяк на държавата.
Сегашните ни министри, начело с премиера Станишев, надуха големите гуши далеч преди да изтече мандата на тяхното управление. Високомерието и презрението им към останалото население личи от километри. На моменти не се усещат и се държат като истински чукундури. Скандалната изцепка на министрите Орешарски и Вълчев и непристойното им отношение към проблемите на българското учителство поставя особено остро въпроса за хулиганския морал и незавидното домашно възпитание на нашите държавници. Просташкото им лицемерие бързо лъсва, когато находчиви журналисти ги издебват и изобличават пред общественото мнение.
Един от най-видните "пуяци" по върховете на злополучното българско управление е лидерът на ДПС Ахмед Доган. Дошъл в София от гори тилилейски, той бързо замени оплетеното на една кука пуловерче с маркови дрехи и луксозни резиденции. Скучаейки из просторните си сараи след продължителен махмурлук, някогашното опърпано селянче се изживява като едноокият цар в царството на слепите. От време на време облъчва публичното пространство с непонятни абракадабри, трудно извиращи от впиянченото му съзнание. Плътно до него мотае крачоли един селски даскал, за когото преместването в София е най-голямото приключение в провинциалното му миросъздание. Той, Лютви Местан, често дуе бузи пред камери и микрофони и бълва несвързани слова, разбираеми само за партийния му авер Данчо Ментата, на чиято обемиста гуша може да завижда цялото пуешко войнство в България.

Нашите нови другарчета американците имат доста странно отношение към пуяка. По случай Денят на благодарността те принасят в жертва кротката и симпатична птица, може би защото и на тях им напомня за тамошните политици. Не ни остава нищо друго освен да се поучим от опита на Големия брат и също да наточим ножове срещу безочливостта и безпардонното поведение на управляващите ни нашенски пуяци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите