Първата ми реакция бе- да се усмихна носталгично... И да си спомня... А като си спомних, носталтията някак премина в горчивина, горчивината в ... омерзение.
Защото както намирахме приятелчетата и си говорехме...за света и за бъдещето /светло!!!/ и за приятелството и за... И се връщахме вкъщи и възторжено споделяхме и родителите ни...Някак-странно?!?- все ни напомняха, че то... ми чудесно...ама все пак... то говореното... исобено казаното в в къщи...ей тъй да не излиза...и че на гошко/пешко,марчето,ванчето/ бащата /майката/ и ... че за някои приказки.....
И как бяхме разочаровани от "наште" /някакви динозаври неразбрали...
И как идваше момент, в който тартора НИ се изправяше за отряден председател срещу смотаняка /смотанячката/ и как, уж всички, все същите дружки... пък повечето от нас някак след съвети от ... така случайно ... гласуваха за смотаняка/смотанячката... И как някои от съкровените тайни, НАЙ-НАЙ.. ги знаеше дружинната, класната, а някои се закичваха с червени точки, или ставаха любимци необяснимо /за нас/ ...
И после, гледахме, че проповядваните идеали в които вярваме и уж отстояваме са идеали, ама не чак толкоз и че не е толкоз важна шесторката, а буквата по окято кандидатстваш, и че ... ми чистотата е хубаво нещо, ама по принцип , и че...
И че една сутрин осъмвахме с осъзнат двоен /по-загубените от нас!/ морал, пък "успяващите" разполагаха поне с троен и .....
И... някак ТАЗИ носталгия ми загорча...
И все пак... мисля си, че сега - МАЙ- няма толкова бял сняг и толкова кристални гласове и толкова толкова румени бузи и толкоз КРАСИВИ /Господи! - ма да не акжете на другарката!/ момичета... Май...
Или поради пак нашият, двоен /по-загубените от нас!/ морал, пък "успяващите".....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите