БУГАРИ , ТОЧНО Е ТОА ДЕКА СТЕ ВО ЕУ , НО ЗАР НЕМАТЕ ЧУСТВО ДЕКА СТЕ СЕПАК ОСАМЕНИ ?????
Българската представителка в съда в Страсбург Снежана Ботушарова
В 7-членния съд, председателстван от Елизабет Палм, шестима се произнесоха в подкрепа на решението, а Снежана Ботушарова бе против.
Нашите съдилища отказаха регистрация на ОМО "Илинден" през 1990 и 1991 г., защото проповядва етническа омраза и създава заплаха за териториалната цялост на страната.
В съответствие с чл. 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилата на Съда, особеното мнение на г-жа Ботушарова се прилага към настоящото решение.
Е. П.
М. О'Б.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ БОТУШАРОВА
Аз гласувах срещу установяването на нарушение на чл. 11 от Конвенцията по настоящото дело.
Моят анализ започва от същите общи принципи, като този на мнозинството: параграфи 85-90 от решението, които излагат същността на практиката на Съда относно свободата на събрания и изразяване и, по-специално, критериите, въз основа на които вмешателството в тези свободи в случаи като настоящия може да бъде считано за оправдано. Приемам изцяло краткото изложение на тези критерии.
По мое мнение обаче, тяхното приложение към фактите по случая пред нас - един граничен случай - може да доведе до друго заключение, ако се даде подходяща тежест на факта, че демонстрациите на жалбоподателите са създали рискове за обществения ред в местната общност (населено място). Властите, когато са ограничили правото на жалбоподателите да провеждат възпоминателни събрания, многократно са се позовавали на съществуващата опасност за сблъсъци между поддръжниците на "Илинден" и онези, участващи в официалните церемонии, които са се провеждали на едно и също място и по едно и също време. Опасенията са се базирали на миналия опит: имало е редица предходни инциденти на събитията, организирани от "Илинден" и тяхното поведение е било характеризирано като "провокационно" (вж. параграф 17 от решението). Този последен елемент е от решаваща важност, тъй като той означава, че властите са били убедени, че поддръжниците на "Илинден" могат да се опитат да провокират безредици и сблъсъци. Това обаче, което е предмет на спора по настоящото дело, е свободата на мирни събрания.
Защитата на правата на други лица, обществената безопасност и предотвратяването на безредици са легитимни цели, които могат да обосноват, съгласно чл. 11 § 2 от Конвенцията, ограничаването на свободата на мирни събрания, при условие, че такова ограничение е съразмерно на преследваните цели.
Българските власти очевидно са съзнавали изискването да не се ограничават свободите на "Илинден" свръх това, което е необходимо. Обжалваните забрани се отнасят само до определени дати и места. На някои от датите, когато са били планирани демонстрации, властите не са попречили на поддръжниците на "Илинден" да достигнат до историческите местности, но са поискали от тях да оставят провокационните лозунги.
Съдът е установил в своята практика, че "по причина на техния пряк и продължителен контакт с жизнените сили на техните страни, държавните власти са по принцип в по-добра позиция от международния съдия да дадат мнение по точното съдържание на ...[необходимостта от вмешателство]... Съдът, който... е отговорен за осигуряване спазването на тези задължения на държавите, е овластен да произнесе окончателното решение дали [дадено вмешателство е било обосновано]... Затова, чл. 10 § 2 [както и чл. 11 § 2] оставят [] на Договарящите страни свобода на преценката... Вътрешнодържавната свобода на преценката… се съпровожда с надзор от европейските институции" (решението Хандисайд срещу Обединеното кралство от 7 декември 1976 г., Серия А N 24, стр. 22-23).
Като взимат предвид вътрешнодържавната свобода на преценката, органите на Конвенцията, в много случаи са установявали, че ограничаването на демонстрациите е оправдано на основание обществения ред. Да се цитират някои примери, следните забрани на събрания са били счетени, че са в съответствие с чл. 11 § 2: двумесечна забрана на публични шествия освен обичайните такива в Лондон (N 8440/78, Реш. 16.7.80, DR 21 стр. 138); обща забрана на демонстрации по въпроси, свързани със Северна Ирландия на Трафалгар Скуеър в Лондон (N 25522/94, Реш. 6.4.95, DR 81-А, стр. 146); четиридневна забрана на събрания в рамките на радиус от четири мили от паметника Стоунхендж с оглед предишни инциденти и безредици от последователи на друидите (N 31416/96, Реш. 19.10.98 (недокладвано).
По мое мнение, българските власти при конкретните обстоятелства по настоящото дело не са преминали границите на свободната си преценка и са ограничили свободата на мирни събрания на жалбоподателите до степен, която е строго необходима за защитата на правата на други лица, на обществената безопасност и за предотвратяване на безредици.
Тъй като не намирам нарушение на чл. 11 от Конвенцията, аз също така гласувах срещу присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателите.
|