Re: Владимир Заимов - четете и знайте, че е постан / Политика, Свят / Политика

Преди години се ядосах много като прекръстиха бул."Владимир Заимов" на "Янко Сакъзов", защото по същото време прекръстиха бул. "Гамал Абдел Насър" на "Д-р Г.М.Димитров". Защо?

Заради отвращаващите ме двойни стандарти, по които 18-та година функционира българският политически живот.

Махнаха името на ген.Заимов, защото е бил съветски шпионин. Според мен правилно. Но Гемето е бил британски шпионин по същото време. И двамата са работели против държавата България, и двамата са осъдени на смърт от тази държава (Гемето успява да се измъкне и присъдата е задочна).

Значи единият шпионин е добър, а другият - лош, но по каква логика? По една-едничка, гнусничка, политиканска:

Тогава бе важно да се легитимира Анастасия Мозер като водач на "истинското" БЗНС и затова антидържавната дейност на татко й, британския шпионин Г.М.Димитров беше "турена под миндера".

За тези, които не знаят: Гемето получава първата си смъртна присъда за шпионаж срещу България през 1942 г., от царската власт.

Допреди няколко дни мислех, че това политическо безочие не е възможно да бъде надминато. Уви, потвърди се печалният факт, че у нас няма дъно на политическото падение.

Оня ден лидерът на СДС Пламен Юруков, позовавайки се на "демократеещите се" историци проф. Георги Бакалов и проф.Георги Марков, обяви, че Владимир Заимов не бил съветски шпионин. Новоизпеченият политикан Юруков не ме изненадва, но не очаквах, че двама учени, които уважавах, ще си плюят така на суратя:

"Не съм специалист по нова българска история, посъветвах се с проф. Георги Марков и казах на Юруков: няма запазени документи за шпионажа на Заимов." Така проф. Георги Бакалов разясни изненадващата историческа версия пред "Стандарт". Проф. Марков обаче контрира, че СДС шефът "малко е преиначил нещата". Като убеден славянофил и наполовина руснак по майка ген. Владимир Заимов е против прогерманската политика на цар Борис III в навечерието и по време на Втората световна война. Затова и участва в заговора на Дамян Велчев от 1936 г. за сваляне на монархията. Заради това е уволнен от армията. Когато Германия напада СССР през 1941 г., Заимов използва познанствата си с действащи наши генерали - например с началник-щаба на армията ни Константин Лукаш. Двамата играели с обща компания бридж, Заимов-дядо се ослушвал за всяка изпусната информация за германските войски и чинно я снасял на комунистите у нас. В това всъщност се изразява разузнаваческата му дейност за Съветския съюз, обяснява проф. Марков. Но никога не е подписвал нищо за тяхното разузнаване (НКВД), не е контактувал с хората от посолството на Москва в София, не е имал дори радиостанция."

Ето и от Уикипедиа:

"Арестуван по обвинения в шпионаж в полза на СССР на 23 март 1942 година. В съда обвиненията са доказани, шпионажът е вършен за пари. За своята дейност в полза на Съветския съюз е получил над 300 000 лева (около 300 тогавашни минимални заплати). Осъден е на смърт чрез разстрел. Подава молба за помилване заради ордените си за храброст: единият от тях е получен при нощната атака на Одринската крепост през Балканската война (1912 г.), а другият - през Първата световна война. Молбата е отхвърлена, тъй като се бил продал за пари. Присъдата е изпълнена на 1 юни същата година в Софийския военен гарнизон.

За предаването на военна и политическа информация за България, Германия, Румъния, Гърция, Турция и други страни, включително и информация за разположението на конкретни дивизии, той е посмъртно награден от СССР с ордените „Червено знаме“ през 1966 г., с „Ленин“ и „Герой на Съветския съюз“ — на 30 май 1972 г."