На 5 август, заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев, нападна френските адвокати на сестрите, обявявайки в ефир на БНР, че те "все искат да използват на гърба на сестрите да направят някакъв имидж" и "никога активно не са участвали в защитата". Освен това те били поискали "огромна сума пари" от българската държава за организиране на международна кампания в защита на медиците.

Атаката срещу френските правозащитници не беше изолиран акт. Дискредитирането им продължи на страниците на в-к Сега с информацията, че те правели интриги и притискали сестрите да съдят държавата за компенсации, но били изгонени "като котета" - както твърди неформалният говорител на сестрите, Росен Марков.

Но с какво френските правозащитници, които имат огромен принос, за да научи света за "шесторката от Бенгази" са заслужили тези недостойни действия, които не правят чест нито на България, нито на самите сестри (ако и те съзнателно участват в тях)?

Среща под наблюдение

Еманюел Алтит и Стефан Зербиб пристигнаха в София за да се срещнат със своите доверенички в петък, 27 юли. Срещата се състояла в резиденция Бояна от 18h30 до един часа през нощта. "Обсъждахме как да бъде възстановена справедливостта за медиците, как те да бъдат оневинени и какви са възможностите и хипотезите за постигане на тази цел. Те бяха много доволни и ни зададоха много въпроси" - разказва Алтит. "Някои от тях искаха да се ангажират веднага, но ние предпочетохме най-напред да се разберат помежду си и да вземат решение. Няколко пъти им повторихме, че те са свободни да изберат най-подходящия за тях начин и най-удобния за тях момент, и че няма нищо спешно".

На тази среща е присъствал въпросният Росен Марков, който се е "намесвал и е пречел на разговора с неуместни забележки", докато медиците са го помолили да млъкне и да ги остави сами.

Разговорите е трябвало да продължат на другия ден, но Росен Марков, който организирал "час по час" времето на медиците наредил на охраната да не допуска Алтит и Зербиб в резиденция "Бояна". По телефона адвокатите се свързвали със Здравко Георгиев, който притеснено им обяснил, че са имали посещение от български официални лица и има промяна в програмата.

От разговора със сестрите адвокатите са останали с впечатлението, че "те се чувстват изоставени, изолирани, беззащитни". Ставало е дума и за възможността да потърсят политическо убежище във Франция.

Такива са фактите, от които тръгват някои важни въпроси. Например, кои са българските официални лица, които нямат интерес от един обективен процес за грубото нарушаване на човешките права на медиците? Може ли да се скрие зад лозунги и показно (но контролирано) "обгрижване" на медиците факта, че дълги години политиците бяха безпомощни пред либийските провокации, че политиката на "тиха дипломация" и прегръдки с Кадафи се оказа пълен провал и не спести на сестрите нито физическите и психически мъчения, нито двете смъртни присъди.

Можеше ли България да не изгуби съдебното дело и да не дава най-печелившия коз в ръцете на Кадафи? Защо бяха дадени милиони хонорар на Осман Бизанти, чийто брат е шеф в либийските тайни служби? Защо когато през 2001г. сестрите поискаха писмено от МВНР Бизанти да бъде заменен, Външно министерство твърдеше, че той, Бизанти, представлява България, а не българския адвокат? Не е ли тази политическа намеса нарушаване на правото на защита? Кой е преценил, че съгласието България да бъде представлявана от близък на либийските тайни служби е правилно и продуктивно?

А какво да кажем за българските колеги на Бизанти, които се "изнизаха като мокра връв" според думите на самите сестри и не благоволиха да се срещнат с тях в най-трудния момент след втората смъртна присъда в края на 2006? Защо българската държава де факто пречеше на френските адвокати по време на процеса, като не им предоставяше информация, а в българските официози, като в-к "24 часа" се тиражираха слухове за паричните възнаграждения, които те уж поискали за да защитават медиците?

Очевидно е, че популисткото акцентиране върху претенциите на медиците за парични компенсации и набеждаването на френските защитници като подстрекатели измества общественото внимание по-далеч от тези неприятни теми, които няма как да бъдат прикрити ако сестрите потърсят по съдебен път справедливост, оневиняване и пълна светлина върху процеса в Либия.

Приносът на френските правозащитници

Всички можаха да се убедят в ефикасността на "френската връзка". Но не трябва да забравяме факта, че финалната френска атака за освобождаването на медиците стана възможна благодарение на солидната артилерийска подготовка с правна и научна аргументация, изготвена с активното участие на специалистите по наказателно и международно право, членове на неправителствената организация "Адвокати без граници", но също и на Парижката адвокатура, която им оказа пълна подкрепа. На тази аргументация се позоваваха както институциите, ангажирани с освобождаването на медиците, така и неправителствения сектор, чиято цел беше да ангажира световното обществено мнение и да притиска политиците да не забравят за случая.

Когато говорим за адвокатите трябва да имаме предвид и професионалните организации които подкрепиха усилията им: френската, белгийската и германската адвокатури, правозащитници и граждански асоциации за човешки права, журналисти, учени и медийни звезди. Освен работата с медиите и общественото мнение, бяха ангажирани лични връзки и канали на влияние и намеса сред френските и европейски политици. Виртуозният ход с включването на темата за сестрите във френската предизборна кампания е красноречив пример за такава намеса.

Ангажиментът на французите датира от края на 2004 г. Малко по-рано, Владимир Шейтанов, вече отстранен от делото, поиска защитата на сестрите да бъде подсилена с български и чуждестранни адвокати. Тогавашният екип на Външно изпрати Пламен Ялнъзов, единственият тогава български адвокат на медиците, в Париж, за да потърси съдействие на френски прависти чрез "Адвокати без граници". Идеята е да се включат френските правозащитници, за да интернационализират проблема. По това време за случая с медиците не се знае почти нищо, материалите в пресата на Запад са оскъдни, липсва активно обществено мнение по въпроса.

Именно френските адвокати разработиха и приложиха стратегия за промяна на това статукво, за информирането и мобилизирането на институциите и общественото мнение както във Франция, така и по света. Тази стратегия те развиха на няколко етапа :

1. Започнаха юридическа процедура, за да се конституират като адвокати на медиците. Либия реагира враждебно, с откази на визи и фактическо нарушаване на правото на защита на обвиняемите;
2. Сезираха международни институции и ги информираха за процеса, за нарушените права на сестрите, за отказа на либийското правосъдие да изясни причините за епидемията чрез независима научна експертиза;
3. Получавайки подкрепа от международните институции, те мобилизираха медиите и научната общност, поставяйки акцента върху основни ценности на западната цивилизация: правото и справедливостта.
4. Чрез медиите беше мобилизирано световното обществено мнение.

Кампанията имаше и конкретна политическа цел: случаят на сестрите да стане препятствие за нормализирането на отношенията между Запада и Либия.

"Западът не дойде да каже на либийците "Колко за сестрите?" Желанието да бъде реинтегрирана Либия, да бъдат сключени договори за петрол съществуваше преди това. Ние трансформирахме делото на медицинските сестри, от което никой не се интересуваше, във въпрос на международната политика, в препятствие за всички, които искаха да сключват договори с Либия" - разяснява Еманюел Алтит в неотдавнашно интервю за френската онлайн медия "Рю 89" - "Единственият начин, който имаха европейските дипломати за да възстановят връзките с полковник Кадафи беше да освободят българските медицински сестри".

Тактическите ходове за реализиране на стратегията могат да бъдат проследени в българските и световните медии. Трудно е да се преброят писмата, подписките, срещите и пресконференциите с участието на адвокатите Алтит, Алексиев, Панев, Зербиб, Кантие, към които се присъединиха и други неправителствени организации като "Заедно против смъртното наказание", колективът "Сибел", политици и медийни личности като Силви Вартан. Само уличните протести в Париж за каузата на сестрите бяха 5 на брой за 2 години. Кампанията се водеше с най-актуалните технологични средства: хиляди мейлове до журналисти от водещите световни медии, в блогосферата, форумите и даже във виртуалните игрови светове.

Търсачката на електронното издание на в-к "Монд" дава достатъчно ясна картина на медийната активност, породена от кампанията. За периода януари 2000 - януари 2005 има едва 6 публикации в които се споменава за делото в Либия. След включването на французите в защитата, от януари 2005 до май 2007 статиите са над 30, от които поне 10 цитират мнения на адвокатите.

Несъмнен триумф за този подход беше подкрепата на 113 нобелисти, които на 2 ноември 2006 публикуваха в списание Нейчър отворено писмо до Кадафи в което призоваха за независима научна експертиза и справедлив процес.

Друг показателен факт беше реакцията във френските медии през есента на 2006 на информацията за продажба на самолети "Рафал" на Либия. Сделката за милиарди евро беше единодушно осъдена като неморална на фона на официалната френска позиция за сестрите в Либия. Наложи се производителят на самолети "Дасо авиасион" да опровергае информацията, като това доведе ако не до спиране, то поне до забавяне на сделката докато сестрите бъдат освободени.

Финансиране на кампанията

Какви са "огромните" суми, поискани от френските адвокати според Феим Чаушев и за какво е трябвало да бъдат изразходвани? Чаушев сам уточни, че изготвеният от адвокатите бюджет е бил предназначен за организиране на международна кампания. Този вид дейност включва секретариат, преводи от и на няколко езика, разходи за телефон и естествено, разходи за пътуване в Европа, Съединените Щати и Северна Африка. Именно разходи, а не хонорари. Французите няколко пъти правиха изявления, че не искат хонорари и работят безкористно за каузата на сестрите. В професионален аспект това значи и загуба на пари, защото пътуването до Либия, или участието в пресконференции и срещи е за сметка на времето, което адвокатите биха могли да посветят на текущата си практика.

Българската държава е платила около 10 пътувания на френски адвокати до Либия, за да присъстват на заседанията на съда. Ще рече 400-500 евро за самолетен билет, нощувки и дневни разходи. Да речем, държавата е платила общо към 10000 евро. Горе долу толкова биха спечелили адвокатите, ако вместо да пътуват до Триполи работеха в кабинетите си при нормални парижки тарифи от 150-200 евро на час.

Останалата част от финансирането на работата по случая със сестрите идва от частна френски фирма и възлиза на около 15000 евро. С тези средства са покрити разходите за секретариат (граждански договор на стажант-координатор), преводи и комуникации.

Редно е българските власти да огласят официално плана и бюджета изготвени от френските правозащитници за международната им кампания, както и всички пера на бюджета за защитата на сестрите, дейността на Външно в международен план, и разходите за Фонда за компенсации на семействата на децата заразени със СПИН. Така всеки ще може да прецени дали сумата за кампанията на французите, която според публикации в пресата възлиза на 75000 евро, е "огромна" на фона, например, на хонорарите на Осман Бизанти (именно хонорари, той не е работил за кауза). Нека бъде съпоставен този отказан бюджет с приетите и усвоени средства за совалките на български официални лица до Либия и в други страни. Отчитайки извършеното от французите с малко средства, най-вероятно те са представили смислен и ефикасен план за действие в рамките на един повече от скромен за такава мащабна акция бюджет.

"Сами знаете, държавата какви усилия полагаше..."

Какво ставаше през това време в България? Смени се властта и новите хора във Външно министерство почнаха да гледат с подозрение на независимия натиск на неправителствените организации по света. Резултатите от този натиск водеха до негласни, а понякога и съвсем директни констатации за това, че България води недостатъчно активна и компетентна политика.

Така за кратко време след сформирането на новото коалиционно правителство със социалистическа доминанта, френските адвокати станаха неудобни и досадни. Освен, че им беше отказан достъп до информацията от българската защита, те станаха обект на медийни атаки, позоваващи се на съмнителни източници, които твърдяха, че адвокатите искали големи суми за услугите си.

Междувременно, български официални лица трупаха гафовете и изявленията, които говореха за съмнително ниво на компетентност.

От цитирания по-горе Феим Чаушев, бивш кадър на Комсомола, ще се запомнят няколко христоматийни гафа. През лятото на 2006 той обеща на медиците да се приберат наесен и се зарече да си вземе пижамата и да иде да лежи с тях ако това не се случи. След втората смъртна присъдата на 19 декември 2006, Чаушев пожела на медиците Весела Коледа и приятно изкарване на Новата година, а в началото на 2007 близките на сестрите поискаха оставката му заради проявено грубо отношение.

Впрочем, още преди медиците да скочат срещу Чаушев, министър Калфин публично оповести за oтношението си към нереализиралия се кандидат за либийския кауш. В предаването "На четири очи" на Нова Телевизия от 14 януари Калфин каза : "За съжаление, хубаво е човек да не говори. Това съм му го казвал много пъти, включително след последните случки. Помолих го действително да спре с изявленията си по случая в Либия."

Докато Чаушев се подвизаваше на политическия фронт, на юридическия се отличи бившият министър на правосъдието Петканов. След втората смъртна присъда, медиците поискаха в защитата да се върне Владимир Шейтанов, адвокатът, свалил обвинението в заговор срещу Джамахирията пред либийския съд, и да бъдат включени и френските адвокати. Когато като един адвокат изгуби процеса, нормално е да загуби доверието на клиентите си, но не така мислеше Петканов.

"По-добри адвокати трудно бихме могли да намерим" - похвали той екипа

Бизанти-Ялнъзов-Гатев-Харалампиев (Инфорадио 05.01.2007). Специално за френските адвокати той заяви, че те не можело да бъдат конституирани, тъй като между Франция и Либия липсвала спогодба за правна помощ. А щом не били конституирани, те нямало как да получат от министерството мотивите по делото на адвокатите на сестрите. С други думи, изпълнителната власт, която нямаше право да притежава документите по делото, отказа да ги предостави на тези, които като упълномощени адвокати имаха такова право.

Липсата на договор между Франция и Либия не е и не би могла да бъде основание за отказ за конституиране, репликира тогава Антоан Алексиев. В отговор на искането да защитават сестрите в Либия, французите са получили запитване от либийската страна дали има пречки за либийски адвокати да пледират във Франция. Такива пречки няма и либийците са били информирани официално за този факт, но не са отговорили. Следователно, мълчаливият отказ на искането за конституиране на французите е изцяло либийско решение и не се позовава на липсата на спогодби.

В една държава, чийто основен проблем е правосъдната система, белите петна в познанията на министъра, който е и Председател на Висшия съдебен съвет, не правят впечатление на публиката. За съжаление българската преса, която по това време активно отразяваше мненията за процеса, не даде трибуна за отговора на Алексиев. Стана така, че български министър едва ли не адвокатства на либийската система срещу френските правозащитници, но никой не забеляза гафа.

Има и конкретни неща, които България не направи, но които можеха да повлияят благоприятно на процеса и да ускорят освобождаването на сестрите. Така например френските адвокати предложиха да се настоява пред съда за медико-легална експертиза от международни специалисти за претърпените от сестрите мъчения. Инициатива, която не беше подкрепена от българската защита. Не беше подкрепено от България и искането за освобождаване на сестрите след като на 25.10.2005 Върховният съд касира смъртната им присъда. Днес можем да се запитаме защо с тези (без)действия изпълнителната власт слагаше прътове в колелата на професионалната правна защита? Дали пък не става въпрос за "некои съображения" на тихата дипломация, отпращащи към стари "бойни" другарства на български и либийски официални и тайни лица?

Кой се страхува от процес за оневиняване на медиците?

Никой не може да изостави правата си, тъй като правата на личността я правят социално и политическо същество, те са основата на достойнството на човека и гражданина. Българските медицински сестри и доктор Ашраф повече от всеки друг знаят какво е това да бъдеш смазан като личност, измъчван, несправедливо осъден на смърт. Естественият път за една личност, която се е изправила на крака след преживяния кошмар е да потърси справедливост. Нещо повече, за да се възстанови като личност, невинният човек трябва да търси справедливост, да не се отказва от правото си на справедлив процес, чрез който да бъде напълно оневинен.

Явно днес, в България, някой се опитва да попречи на този процес, като нишките отиват към европейската дипломация.

"Сестрите са били накарани да подпишат какво ли не, като са им обяснявали, че това е условието да бъдат освободени. Очевидно е, че тези документи, подписани под принуда, няма да имат никаква юридическа стойност в случай на процес срещу Либия" - смята Еманюел Алтит.

Също толкова очевидно е, че един безпристрастен и компетентен международен процес в който медиците се опират на независими адвокати може да извади наяве факти за неизпълнение на служебни задължения, граничещо с престъпно бездействие и за неправилни политически и процесуални решения, но нещата не спират дотук. Във френската преса, която живо се интересува от всички форми на политическа корупция, вече се появиха намеци, че случаят на сестрите е монтиран от (близките в миналото) български и либийски тайни служби, за да могат някои политици да получат тлъсти ретрокомисионни в бъдещи оръжейни сделки.

Теория на конспирацията? Може би да, може би с елементи на истина? Генезисът и тъмните страни на либийската афера тепърва ще бъдат осветявани. За разлика от България, във Франция тази тема няма как да бъде свалена от ефир "по заповед на щуката" и по всичко личи, че работата на специалната парламентарна комисия, която от октомври ще се занимава с параметрите на сделката за освобождаването на сестрите ще бъде обект на особено медийно внимание. И може би именно оттам ще дойдат отговори на въпроса: Какво крият българските официални лица, които не желаят сестрите да потърсят правата си?

Цитати:

Дарик Радио 21 септ. 2006
Феим Чаушев, зам-министър на външните работи

Светослав Иванов: Купили ли сте си затворническо облекло, ако българските медици не се върнат до Нова година, да влезете при тях в затвора?

Феим Чаушев: Аз, ако си спомняте моето изречение, което е казано в рамките на шегата - вие ако не се върнете, аз ще дойда вместо вас да лежа, а нито съм казал декември, нито съм казал януари. Казах наистина, че... с това исках още веднъж да подчертая, че този казус ще намери решение. Така че сестрите благополучно ще се върнат в родината си. Така че сигурно няма да се наложи да купя затворнически дрехи и да отида на тяхно място да лежа.

Нова телевизия, “На четири очи” 14 януари 2007
Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи

Водещ: Продължаваме с тази тема, защото наистина е много важна. Моля да ме извините за един въпрос, но аз се опитвам да си изясня за себе си, каква е ролята на вашия заместник г-н Феим Чаушев, когото вие много често изпращате в Либия? Вие знаете и ако има ще ни кажете вероятно какво е свършил той, но това, което аз съм останала с убеждение, са следните неща, впечатлението у мен. Първо – обеща да лежи в затвора със сестрите, да си вземе пижамата и да отиде там ако ги осъдят отново. Тука си е, нали, не е там в Либия. Второ – след произнасянето на смъртните присъди на сестрите той им пожела Весела Коледа и приятно прекарване на Новата година. И накрая, наши зрители, наистина наши зрители, бяха много възмутени, когато са видели кадри, как г-н Чаушев пита Здравко Георгиев – ти пък от какво се оплакваш? Та всъщност, каква е ролята на г-н Чаушев в либийския сюжет.

Ивайло Калфин: Г-н Чаушев е човекът, заместник-министър на политическо равнище, който е българският представител в контактите си с либийските власти в този многостранен политически формат, който имаме от либийска страна е техен заместник-министър Абделати Обейди, който се занимава с въпросите на Европа. Трябва да ви кажа, че г-н Чаушев, всички действия, които предприемаше са изключително съгласувани в Либия. И цялата стратегия, която имахме миналата година, включително заангажиране на международната общност, включително настояване за бързо протичане на процеса, включително, имаше редица въпросителни, които бяха отхвърлени по време на самото протичане на делото и то, някои от тях бяха чисто битови въпроси, г-н Чаушев изключително съгласувано добросъвестно отстояваше тази стратегия, която имахме. Има един проблем при г-н Чаушев, това са и цитатите, които вие направихте.

Водещ: Впечатлението, което остава у нас неговите действия.

Ивайло Калфин: За съжаление, хубаво е човек да не говори. Това съм му го казвал много пъти, включително след последните случки. Помолих го действително да спре с изявленията си по случая в Либия.

БНР Преди всички 05.08.2007
Феим Чаушев, зам-министър на външните работи

Водещ: Вероятно трябва да бъде чут френският защитник на медиците Стефан Зербиб. Познавате ли го?

Феим Чаушев: Не. Аз не го познавам. Познавам само, никога не са участвали французите, адвокат Алтит, който е , знаете “Адвокати без граница”. Но те активно не са участвали в защитата, но аз няколко пъти съм се срещал с тях. Те, така че още в началото, бях малко скептичен към техните действия. Мисля , че ...
Водещ: Нека да напомним на публиката, че те по принцип обещаваха политическо убежище на сестрите още в периода, когато се говореше, че те могат да бъдат вписани в някакви евро листи. Нали така? Тогава за пръв път стана дума?

Феим Чаушев: Така е, но... Така е, все пак сестрите сами знаете, държавата какви усилия полагаше за приключване на тази драма, така че...

Водещ: Добре, но защо, защо тогава се появи тази хипотеза, че може да получат убежище във Франция?

Феим Чаушев: Аз мисля, че първо сестрите са отрекли подобно нещо. Второ аз мисля, това е лично мое мнение, че тази организация “Адвокати без граница” през цялото време колкото пъти аз съм се срещнал с тях, все искат да използват на гърба на сестрите да направят някакъв имидж. Те никога активно не са участвали в защитата. И, така че, даже в една от срещите, когато в началото ми казваха, че те го правят това нещо доброволно, не искат никаква финансова помощ и отплата за техните действия. И във втората или третата среща, точно не помня, когато се видях с тях носиха един финансов план, с който поискаха някакви огромни средства ...

Водещ: “Адвокати без граница” ли?

Феим Чаушев: Да.

Водещ: А защо, защо са им тези средства?

Феим Чаушев: За да направят кампания. За да организират подкрепа на сестрите не само в Европа, а и извън Европа, сериозна кампания. И казваха, че са им нужни финанси за тази работа.

Водещ: А Вие как постъпихте? Как постъпихте? Дадохте ли им?

Феим Чаушев: Аз казах, че държавата няма така възможност да даде такива пари. Ние сме благодарни за това, че са водили една международна кампания в подкрепа на сестрите, но все пак ние никога не сме обещавали някакви средства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите