посред, забележете - 2006-та година, един от пенсионираните изверги, сега "уважаван доктор по история" жално-милно описва цялата история на "Гранични войски":
Мила родино
60 години от решението на Народното събрание за създаване на самостоятелен род войски за защита
Полк. о.р. Добри Желев,
доктор по история
На 27 август се навършват 60 години от създаването на Гранични войски като самостоятелен род войски и поемането на ръководството им от Министерството на вътрешните работи. Това решение е взето при изключително сложна и напрегната вътрешна и международна обстановка, в момент, когато се решава съдбата на България.
Втората световна война още не е завършила, но западните сили и главно Великобритания търсят възможност най-жестоко да накажат България за това, че цар Борис III и правителството на проф. Богдан Филов принуждават на 13 декември 1941 г. Народното събрание да приеме Декларация за обявяване война на Великобритания и САЩ.
Английският държавен и партиен ръководител Уинстън Чърчил не иска да прости на България тази постъпка. Когато правителството на Иван Багрянов изпраща Стойчо Мошанов в края на август и началото на септември 1944 г. в Турция, а после в Кайро да води преговори с английски и американски представители за сключване на примирие с тези две велики сили, англичаните неофициално лансират тежки условия. Те искат дори в акта за примирие да се запише откъсване на части от територията на България, а после, след войната, според тях, най-редно е нашата страна да се присъедини към Югославската федерация.
Друг опит е тайното прехвърляне на група от 20 души американски, английски и турски разузнавачи в 5 часа на 5 септември 1944 г. от Турция в района на Свиленград. Нейната задача е като сплаши правителството на Муравиев с комунизма, да го принуди турски войски да окупират България. През това време Турция е съсредоточила от 12 до 14 дивизии в района на Тракия в готовност веднага да минат границата.
В 19 часа на 5 септември 1944 г. бившият СССР обявява война на България и това предотвратява навлизането на турски войски в нашата страна.
На 9 септември 1944 г. НОВА по революционен път установява властта на Отечествения фронт и съставя правителство с министър-председател Кимон Георгиев. Това правителство успява на 28 октомври 1944 г. да подпише един твърде изгоден договор за примирие с антихитлеристката коалиция. Но подписването на договора не означава, че положението на България е напълно уредено.
Интересите на Англия у нас се отстояват от нейния дългогодишен агент д-р Г.М. Димитров. Той се готви да създаде в България партизанско движение, наречено "Горяни". Неговата цел е по насилствен начин да бъде свалено правителството на ОФ или най-малко страната да бъде компрометирана преди Мирната конференция. Създадена е група от млади хора, търсени от Народния съд за извършени от тях престъпления. Групата приема наименованието "Бригада д-р Г.М. Димитров". Тя непрекъснато извършва саботажи и убийства на невинни хора. Когато горяните са притиснати от органите на властта, те ловко се изнасят на територията на съседните страни.
Антон Югов, министър на вътрешните работи на България от 9.IХ. 1944 г. Той внася законопроекта за Гранични войски в Народното събрание
Всичко казано дотук налага границите на България да се направят непристъпна крепост. В изпълнение на тази задача министърът на вътрешните работи Антон Югов, по поръчение на големия политик и далновиден държавник Георги Димитров, на 10 август 1946 г. внася законопроект в 26-то обикновено народно събрание за създаването на Гранични войски като самостоятелен род войска и придаването им на подчинение към МВР. Народното събрание, като взима предвид опита на СССР, Франция, Швейцария, Чехословакия, Югославия и др. в това отношение, на 27 август 1946 г. решава да бъдат създадени Гранични войски като самостоятелен род войска и да бъдат прехвърлени към МВР.
Командването на Гранични войски е формирано както следва: командир - ген. Йонко Панов, зам.-командир - полк. Лев Главинчев, зам.-командир по политическата част - полк. Стефан Марков, той е и началник на Политотдела, главен инспектор - полк. Димитър Гилин, началник щаб - Христофор Пешев. Инспектори: Иван Пейчев и Кирил Величков. Началник на разузнавателния отдел - Георги Башикаров.
Със заповед щ2 от 29 октомври 1946 г. за командири на секторите са назначени: Славчо Радомирски - командир на I сектор, София, Иван Радев - командир на II сектор, Пловдив, Вълю Вълев - командир на III сектор, Сливен, Васил Балевски - командир на IV сектор, Бургас и Иван Аврамов, командир на V сектор, Плевен.
За ръководители на частите са назначени все партизански командири и партизани, минали през огъня на партизанската борба, беззаветно предани на народа и родината. На тези смели, силни мъже е възложена задачата така да организират охраната на границата, че тя да стане непристъпна за враговете на родината.
В Гранични войски се изпращат да служат едри, силни, психически устойчиви български младежи. Най-интересното е, че повечето от тях постъпват по желание в този високопатриотичен род войска. Тогава обстановката на границата е тежка. Ето как я описва полк. Стефан Марков: "Годините бяха неспокойни, бурни... По границата се водеха боеве, падаха свидни наши рожби. В съседна Гърция бушуваше гражданската война, чиито пламъци обагряха граничната бразда..." Въпреки това българската младеж смята за чест и гордост да служи в Гранични войски.
Група граничари поздравяват Георги Димитров на V конгрес на БКП - 1948 г.
С речта на Чърчил на 5 май 1946 г. започва студената война. На българската граница са съсредоточени всички привърженици на сваления на 9.IХ.1944 г. фашистки режим, които напускат страната, за да избегнат всенародното възмездие. Те са добре въоръжени и биват прехвърляни в България за саботажни и диверсионни действия.
Най-тежки са годините 1946-1949. В този период се прехвърлят големи групи. През 1949 г. граничните сектори са вече девет. През този период в жестоки боеве с враговете на родината геройски загиват 18 военнослужещи от Гранични войски.
На 4 април 1949 г. във Вашингтон е подписан Договор за създаването на Северноатлантическия пакт - НАТО. На 14 май 1955 г. е създаден Варшавския договор. Започва силно противопоставяне между двата военни блока - и от двете организации се извършва голяма военна подготовка - силна пропаганда и активна разузнавателна дейност. Това са години, когато шпиономанията обхваща целия свят - и в капиталистическите, и в бившите социалистически страни процесите против действителни и мними шпиони вървят един след друг. След създаването на НАТО напрежението силно нараства. През 1950 г. воините от Гранични войски имат 100 въоръжени стълкновения с нарушители на границата.
Българското правителство бързо реагира на постоянно нарастващото напрежение по границата. От 9 през 1949 г. граничните сектори през април 1953 г. вече са 16. В някои моменти личният състав на Гранични войски надхвърля 30 000 военнослужещи.
В началото на 1950 г. е създадено Военнограничното училище за подготовка на офицерски кадри за войските. На 9.IХ.1950 г. излиза първият брой на вестник "Граничар". Той задълбочено изучава и успешно популяризира традициите на воините от Гранични войски като смелост, героизъм, честност и преданост към родината.
В най-тежките години Гранични войски се командват от ген. Йонко Панов - до октомври 1951 г. Той е заменен с полк. Тодор Ванков. От 1952 г. командването поема ген. Слави Чакъров. През 1955 г. командването на войските е възложено на ген. Панайот Каракачанов, той освен командващ Гранични войски е и зам.-министър на МВР. Само след година командването на войските отново е възложено на ген. Чакъров.
В тези най-тежки години геройски загиват в жестоки въоръжени схватки с враговете на родината 36 военнослужещи от Гранични войски.
Вечна слава на тези смели мъже и на хилядите граничари, които денем и нощем, в делник и празник, в слънчеви дни и в страшни бури, бдяха на своя пост и даваха всичко от себе си за запазване на сигурността на нашата родина Република България.
26.08.2006
www.duma.bg
Още от автора:
|