|
Да не би държавата да минава на автопилот?
Идеята за плосък минимален данък в някакъв смисъл ще е краят на прехода - капиталът се освобождава от ангажимент към населението - всеки да се оправя както може
Ивайло Дичев
Като умерено либерален човек не може да не се радвам на това, че бремето на държавата намалява и гражданите сами ще разполагат с по-голяма част от онова, което печелят. И все пак един толкова рязък данъчен обрат, придружен с такова единомислие, не може да не ме смути. Въпросът е в липсата на мярка - в това, че отново се хвърляме от едната крайност в другата, и пак при пълен консенсус.
Първо, нивата, до които ще слезе облагането у нас, са стряскащи. С предвидените 10% България се озовава най-долу в таблицата, където е единствено Албания (впрочем, страна, с която доста си приличаме по резките преходи от османско покорство към национална гордост, от марксистко-ленински изолационизъм - към хиператлантизъм). В Словакия плоският данък е 19%, в Румъния - 16%. Кой ще ми обясни защо България има по-малко нужда от публични пари дори от Румъния? За да получават учители, полицаи, лекари, професори два до три пъти по-малки заплати от там?
Оттук нататък - какво, да се откажем изобщо от данъци, да оставим бизнесът да дава на добра воля когато и за каквото реши? Вярно, че градинките в София вече се гледат на този принцип на добрата воля - грижат се за тях някакви добри хора-бизнесмени срещу съответната реклама. И все пак така ли ще поддържаме натовска армия? Така ли ще се борим срещу климатичните промени? Така ли ще навлизаме в икономиката на знанието? Някак негласно публичните неща у нас започват да се прехвърлят на гърба на Европейския съюз, това пътища, стратегически инвестиции - всичко ще дойде от проекти. И ако (т.е. когато) фондовете не дойдат,
ще ругаем Съюза, не собствената си политика
Питам се и друго. Ако държавата се лиши от възможността да диференцира данъчните условия на отделни отрасли или професии - с какви точно лостове смята да управлява икономиката? След въвеждането на валутния борд курсът на лева вече не е сред тях, на приватизирани предприятия държавата няма как да се меси, а значението на думата "приоритет" така и не разбрахме. Сега отпадат дори данъчните преференции. Пускаме на автопилот, така ли?
Това, което най-много ме смущава, е бодрият тон, с който ни обявиха въвеждането на плоския данък. Не съм икономист, допускам, че това е изпробван другаде начин събираемостта на данъците да се повиши. И все пак нека да си го кажем:
става дума за признание на безсилие
Българската държава признава, че не може да събира данъците и затова ще ги намали драстично до едни османски нива, та белким почнат да плащат, за да излязат на светло. Впрочем, г-н Хърсев писа, че мярката ще изиграе формата на несбъднатата данъчна амнистия.
В някакъв смисъл това ще е краят на прехода - капиталът се освобождава от ангажимент към населението, всеки да се оправя както може. Предполагам и че прогресивните ставки просто технически усложняват работата на чиновника: 10% ще пресметне всеки третокласник, може да се икономиса и от компютри.
Заслужава да помислим и за подобна мярка в европейски контекст. Вземете го така - в едно пространство, регулирано уж по единни правила, страните се състезават кой ще свали повече данъците и ще привлече повече капитали. С въпросните 10% плосък данък ние без друго се класираме първи, доколкото братята албанци още дълго ще са извън Съюза. Е, да, но утре ще се яви някой, който ще свали на 8, после друг - на 5. Докъде може да доведе това съревнователно разпускане на държавата, ви оставям да се досетите.
Другата страна на процеса е социалният дъмпинг, снижаването на стандартите, социалните осигуровки и всичко останало. Този наш източноевропейски тарикатлък ще задълбочава кризата на ЕС, ще засилва недоверието към нас. Пък и не знам дали в резултат от него наистина ще се приближим до западната част на континента или напротив - ще се отдалечим. Капиталите ще дойдат, но може би хората ще си отидат...
Защото най-голямото ми съмнение е в основния аргумент на реформата, а именно, че ниският данък ще привлече капиталите. Ниските данъци са безспорно един от факторите, но тази работа е комплексна, въпрос на сложни баланси. Капиталите се привличат не по-малко и от здрава съдебна система, добра полиция, хубави пътища, образована работна ръка, приятна среда за живеене. А за тях трябват добре управлявани публични пари, не само повече възможност за печалба. И понеже много от нас са в момента по Черноморието, ще дам най-видимия пример. Огледайте хотелите, построени в безумна надпревара без план, мисъл и стратегия. До тях водят разбити самодейни улички, достойни за времето на десятъка; наоколо съсипана природа в стил постсоц. И какво ще последва от намаляването на данъците - още безумни хотели или хубави улици, паркове, екологични зони, чисти плажове? Мисля, че въпросът е риторичен. Това, което липсва на бизнеса у нас, не е просто ниски данъци - има и по-ниски из офшорните райове. Липсва предвидимост, инфраструктура, култура на населението. Все неща, които ще се постигнат със стратегическо инвестиране, не с абдикиране на държавата.
Това отвежда и към въпроса за справедливостта,
който също се повдига в тази връзка. Трябва ли по-богатите да плащат повече данъци? На какво основание? Всяко човешко същество в последна сметка има едни и същи потребности, да кажем, едни и същи подметки търкат тротоарите, едно тяло лекува здравната система. Това обаче е логиката на потреблението. Нека погледнем въпроса от другаде. Собственикът на хотела, който е построен срещу хубавия парк, поддържан с обществени средства, печели допълнително от близостта си до него. Добре обученият му персонал благодарение на публично подкрепяната система на образование вдига категорията му. С други думи, бизнесът печели не само от частното пространство, върху което е разположен, а от обществения контекст - за това едни и същи неща в Швеция и в България имат съвсем различна цена. Ерго, бизнесът трябва да участва повече от обикновените граждани в подкрепата на публичното, защото има повече интерес от обикновения гражданин то да е в добро състояние. И като казваме това, веднага добавяме - той следва да има и по-голяма роля във вземането на решения за това как да се стопанисва това публично пространство, колкото повече плащаш, толкова повече трябва да те слушат. Наместо да укрепи тази връзка, плоският минимален данък рискува да отдалечи още повече бизнеса от публичните работи.
Има такива, които се чудят защо именно БСП въвежда подобна дясна мярка. Аз лично повтарям вече 17 години, че тази партия е по същество вдясно, зад нея стои най-едрият капитал в тази страна. Забележителното е как подобни мерки се компенсират с високопарна риторика, медийни ритуали и тежки исторически символи. Защото има такава една зависимост: колкото повече залинява националната солидарност, толкова по-пламенен става национализмът. Да знаете, че когато твърде много почнат да наблягат на националната чест и слава, нещо ви се готви.
|
Плосък данък = държавна абдикация пред мафията
