|
Обаче както знаем от соцкримките - следите остават, хехе. Ето на от индексирането й на 18 Юли 2007 03:31:08 GMT. Кешът в Google представлява запис на страницата в момента на индексирането й:
Драмата с медиците
Българин да се не наричам!
Държавата ни не защитава поданиците си
Причината - големи частни и корупционни интереси
След 9 години неизпълнение на смъртни присъди миналата година само за един ден в Либия бяха екзекутирани 11 души, всичките осъдени за убийства. Шестима от убитите са либийци, а петима са чужденци - двама турци, двама египтяни и един гражданин на Чад.
Григор Лилов
Екзекуциите бяха извършени, макар че в последната година и половина либийският ръководител Муамар Кадафи на няколко пъти публично призова за отмяна на това наказание.
От тогава и до днес изпълнението на смъртни присъди в Либия се превърна в редовна практика.
Този часовник за нашите медсестри ще тиктака до април, когато либийският съд ще поднови делото, върнато от Върховния съд, и ще се произнесе окончателно.
Сега президентът Георги Първанов уговори нова среща с Муамар Кадафи, на която ще пледира в тяхна защита. Правителството предизвика световната общност, САЩ и Европа да се застъпят за нашите медици.
Но дали е достатъчно?
И наистина ли желанието за спасението им е искрено?
Политиците -
предатели...
Хрониката на събитията около медиците ни стартира странно. Тя е с редакционна статия в края на 1997 г. на вестник "Вашингтон пост". Изданието обвинява България, че не е спазвала наложеното срещу Либия през 1993 г. оръжейно ембарго и санкции от ООН заради подкрепата є на тероризма и взривения над Локърби самолет.
Този скандал ескалира у нас в началото на 1998 г. и се точи до пролетта на следващата година. Както синьото правителство, така и БСП остро реагират на обвиненията и ги опровергават. Въпреки това съмненията остават. В разгара на скандала са задържани медиците ни с обвинения за шпионаж и заразяване на деца със СПИН.
Родната позиция по този нов скандал се корени в мълчанието. Презумпцията на властовите сановници у нас е, че арестуват ли твои граждани - дълбоки приятелски и задкулисни връзки с Кадафи не са възможни, камо ли пък доставки за същата чужбина на пушкала и прочие "екстри". Може би затова всички задържани медицински лица от други националности почти светкавично са освободени, а българите - не. Като по поръчка - няма по-добра "демонстрация" за световната общност, че не сме въртели оръжейни далавери с Триполи.
Този нов скандал се превръща в естествен финал на предишния - за нарушаването на оръжейното ембарго от България, което, изглежда, е било и целта.
Изглежда, логиката на събитията е точно такава, понеже години по-късно - на 20 февруари 2003 г., България и Либия се договарят нашата страна като член на Съвета за сигурност да работи в ООН за отмяна на ембаргото срещу Либия. Председателят на Групата за приятелство с джамахирията Константин Пенчев поема този ангажимент. Сега Пенчев е председател на Конституционния съд.
Жестове
към палачите
По това време либийското правосъдие определя като място на гледането на делото гр. Бенгази - там, където са заразени над 400 дечица със СПИН, а някои - и вече починали. Всички официални молби и интервенции на българското външно министерство за дело в Триполи остават без последствия. Странно е тогава защо и как ние като държава работим със зъби и нокти за отмяна на ембаргото срещу Либия вместо за оставането му като натиск в полза на сънародниците ни.
Ембаргото срещу Либия е вдигнато през 2004 г. с гласа и на България в ООН. Това става по същото време, когато срещу медиците ни е присъден куршум! Необяснимо е защо България гласува "за", вместо естествено да е "против". Необяснимо е защо колкото повече се влошава положението на нашите граждани там, толкова по-големи са услугите ни към либийците.
Пасивността става съвсем необяснима в края на януари 2003 година.
Тогава Либия е избрана за председател на Комисията по човешки права на ООН. Западът е категорично против - освен подготовката на атентати като аргумент излага и случая с изтезаваните български медици. Страни от Третия свят - предимно диктаторски, подкрепят Либия.
При възникналото равенство решението е взето с гласа на България. Упражнява го лично външният министър Соломон Паси.
Той е "за"!
Така
България избра Либия за шеф по човешките права в ООН!
"Смятам, че тази висока отговорност, която бе гласувана на Триполи, ще изиграе положително влияние върху развитието на СПИН делото!" - заяви навремето Паси. "След като е поела тази отговорност в ООН, означава, че либийската страна има намерение да вземе присърце въпросите на човешките права. В този контекст смятам, че е нормално да се погледне и под нов ъгъл на нашето дело", каза той.
В международните политически среди българското решение предизвика тих ужас и шумни възклицания. Никаква логика не можеше да обясни тази световна и международна индулгенция на Триполи, която бе дадена от царското правителство и външния ни министър.
Муамар Кадафи наистина взима присърце въпроса. Мекотелите никъде не ги обичат и навсякъде ги презират. Като отговор Либия с официален меморандум се намеси във вътрешните ни работи, като поиска пълен отказ от каквато и да е подкрепа от страна на България на западната позиция за Ирак. Президентът Георги Първанов коментира действията на правителството като прибързани, което можело да предизвика напрежение с арабските страни.
Диктаторът Кадафи прие присърце и въпроса с българските медици. След избирането на Либия на високия пост и нотата до нас за Ирак датата на делото срещу медиците ни бе определена окончателно! Отказано бе искането ни съдът да заседава в Триполи вместо в Бенгази.
Стойността на сделката пари - живот
Бизнес интереси прегазиха защитата на медиците
Един от възможните отговори за тази странна позиция е в разиграната далавера. Първата от тях е с нашите нефтени концесии в онази арабска държава.
Според решение на Върховния касационен съд правата върху българската нефтено-газова концесия в Либия преминаха в ръцете на приватизираното плевенско дружество "Проучване и добив на нефт и газ". Частниците, които го взеха навремето, закупиха капитала му срещу компесаторни бонове на родната борса. Навремето при раздържавяването на плевенското предприятие никой не се бе сетил да извади активите на либийските ни дружества "Геоком" и "Беко". Част от лицата в плевенското предприятие имат участия в структури на варненския конгломерат ТИМ. Той е основен инвеститор в капитала на фирмата чрез своето "Химимпорт".
България бе вложила 160 млн. долара в либийските пясъци. Големите световни концерни є предлагаха да възстановят разходите и да є запазят дял в находищата. Запасите в тях се оценяват на фантастични величини. Само в един от блоковете прогнозите сочат 1.5 милиарда барела. Те биха стигнали за пълното ни задоволяване с нефтопродукти за следващите 45 - 50 години. В друг блок запасите са 700 млн. барела. Общата им оценка по сегашните цени на черното злато надминават сумата от 130 милиарда долара!
Към тези суми трябва да се прибавят и сумите на либийския държавен дълг към нашата страна, постепенно преобразуван в частнотърговски. Той бе над 1.2 милиарда долара, а сега е само 180 милиона.
А за такива стойности се продават и затриват не само човешки животи, но и цели държави!
Редукциите
Не е ясно как точно съдбата на медиците ни е обвързана с тези сделки. Но пък хронологията на събитията категорично посочва, че връзка има, и то пряка.
На 7 октомври 1999 г. "Булгаргеомин" получава разрешение от правителството да води разговори в Либия за удължаване на срока на нашите две нефтени концесии. И само няколко дни по-късно либийската страна формулира публично обвиненията си към сестрите и д-р Здравко Георгиев за поставяне в услуга на чужди разузнавания, без още да е проведено сериозно разследване. Когато концесията е прехвърлена на "Нефт и газ", пък стартира процесът в Бенгази.
Дългът микроскопично се смалява
От 17 до 19 ноември 1999 г. в София се провежда 21-вата сесия на Смесената българо-либийска комисия за икономическо, промишлено, техническо и търговско сътрудничество. Тогава е подписан Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между двете държави. Подписана е и търговска спогодба. От наша страна подписите си слагат синият вицепремиер Евгений Бакърджиев и синият министър Валентин Василев.
Договорен е дългът на Либия към България за общо 290 млн. долара, от които 50 млн. - държавен борч, а останалите са фирмени.
Дотогава същият този дълг се е водил на стойност 520 милиона долара без натрупаните лихви върху просрочието му. С тях е достигал 1.2 милиарда. Защо и по какви мотиви България се е съгласила на редукцията му, не е известно. Не е известно и какво е "паднало" под масата за това.
Това става по същото време, когато медиците ни са изтезавани в либийския зандан с електрически ток! Върхът на наглостта е, че в комюникето за сесията либийската страна заявява претенциите си за шпионаж, умишлено заразяване със СПИН на деца от нашите сестри и аргументира готвещото се продължително задържане на медиците ни - заради сложността на разследването. Българската страна в същия документ изказва скромно очакванията си за справедлив съдебен процес - независимо кога, без да протестира срещу обвиненията.
Срамотията
Българската държава за пред медиите "протестираше", в междудържавните ни отношения мълчеше за медиците, докато неофициално доуреждаше дълга. В парламента бе създадена комисия по борчовете на други държави към България. Нейната работа бе засекретена. Докладът є - също. Има защо - от него се вижда, че дългът на Либия към България отново е намален!
"Съгласно... дължимите суми към 31.12.2002 г. от либийска страна се разпределят както следва - 20 359 493 долара главница и 34 239 931 долара лихви." Това е записано в т. 1 от проекта на Споразумение между България и Либия. Според точка 2 сумата ще бъде разпределена по следния начин: "29 559 424 долара се превеждат на Булбанк и 25 млн. долара в сметка на фонд "Кадафи" и "Техноекспортстрой" за построяване на център за заразни болести."
Подготовката на това споразумение стартира през 2002 г. Публично то бе оповестено през миналата година! Не е ясно и защо част от парите се вкарват по сметка на италианската Булбанк вместо по сметка на правителството! Ще повярва ли някой, че на фона на игрите с външния ни дълг на правителството на Симеон и скандала с обратното му изкупуване точно при този борч на Либия към нас се е действало почтено?! От над 1.2 млрд. той е смъкнат на 50 млн. долара, от които половината по сметка на Кадафи! Неговата администрация е известна и с продажността си, и с подкупността си.
Алогичните реакции
Не е възможно, от една страна, да се поддържат блестящи политически и делови взаимоотношения между две страни, а, от друга - поданиците на една от тези държави да гният в зандана, да ги мъчат с ток, да ги чака разстрел в другата!
Не е възможно под снизходителното око на спецслужбите ни да се въртят тъмни сделки в нарушение на международното право, а публично хора с български паспорти да се винят във връзки с други разузнавания.
Не е възможно Европейската комисия да изрази "сериозна загриженост" по повод смъртната присъдата, Вашингтон да я определи като "неприемлива", а тогавашният премиер - цар Симеон, да призове към "дискретност"! След гласа на либийската Темида външният министър Соломон Паси заяви: "Първото, което искам да кажа, е да се обърна към нашите сънародници и да им кажа да не губят кураж. Българският народ и българското правителство няма да ги изоставят!"
Веднага след това българският парламент почти единодушно отхвърли идеята за декларация по повод задържането, мъченията и присъдите над сънародниците ни!
Сделката "пари - животи", ако я е имало, е била за 1.2 милиарда долара без концесиите и за близо 3 млрд. с тях!
Кои са големите сделки?
На 5 февруари 1999 г. у нас по покана на тогавашния министър на земеделието Венцислав Върбанов на посещение в страната пристига секретарят на народния комитет на Генералния борд по земеделие на Либия д-р Али Юсуф Джума. Заключителните разговори между двамата министри са в резиденция "Бояна". Подписани са ред спогодби, които после се осъществяват. Само след три дни в Либия са арестувани 21 българи. Шест от тях са обвинени в убийство, хвърлени в затвора и измъчвани жестоко.
На 17 септември 2001 г. е продаден софийският елитен хотел "Шератон" чрез инвестиционния посредник "Капман-Гелсор" на Билян Балев на малтийската "Коринтия груп". Платени са 24 млн. долара. Зад малтийската фирма стоят либийски капитали. Тогава стартират заседанията на съда в Бенгази срещу сънародниците ни. Имало е обаче възможности сделката да бъде прекратена и либийски капитали да не бъдат допуснати в страната ни.
На 3 юни 2002 г. е първото заседание на Обвинителната камара в Бенгази. Иска се смърт за медиците ни! Само два месеца по-късно, на 12 август 2002 г. вицето Николай Василев е в Либия. На фона на проблема със сънародниците ни търговските отношения се развиват блестящо. Толкова добре, че българската страна предлага и договаря откриването на търговско представителство в Триполи.
На 26 март 2004 г. България получава нота от Лондон за търговията с оръжие с Либия. Тя е заведена под номер 54-13-62/13.04.2000 в МВР. Това е запитването до България на английското разузнаване MI6, с което е започнала същинската работа по разработката "Кантора". С него се очертава кръгът "Скъпоценни камъни" (по подобие на властовите кръгове "Орион" при Виденов и "Олимп" при Костов), който е имал активни търговски връзки с Триполи и е доставял стоки, които са попадали под забраната на ембаргото. За този нов кръг българските медии деликатно премълчаха, за отношенията му с Либия, които не са минали без висшата протекция на властите - също! Дни по-късно обвинението срещу медиците ни ожесточава позицията си. А само 3 месеца по-късно - на 6 май 2004 г., са произнесени смъртните присъди срещу нашите в Либия.
На 25 февруари 2005 г. избухва нов скандал. Терористичната организация ИРА е изпрала мръсни пари и се е опитала с тях да закупи банка в България. За тази скандална престъпно-либийско-българска връзка отново се сигнализира от чужбина! Правителството и БНБ опровергават, че такива фирми няма регистрирани у нас, а когато се оказва, че има - не била подавана молба за лиценз или покупка. Скандалът се вихри няколко месеца и при затихването му либийските офицери, обвинени в изтезания на нашите сънародници, са оправдани!
Привилегията: гражданин!
Притеснителното - български поданик
30 години след края на войната във Виетнам Америка продължава да издирва костите на мъртвите си чеда. Това е въпрос, който присъства и се повдига на всяка дипломатическа среща, във всички преговори и меморандуми за сътрудничество.
Близо 60 години след масовия геноцид на Хитлер срещу евреите мощните еврейски лобита по света и Израел продължават да издирват документите и свидетелствата за случилото се, продължават да дирят безследно изчезналите свои сънародници.
Все още много хора се водят от статистиката на Нюйорската община като безследно изчезнали след атентата срещу Световния търговски център. Те и досега не са отписани от списъците, ДНК-то на всеки намерен мъртъв и убит се сравнява с взетите проби от роднините им.
Лично премиерите на САЩ и Англия се застъпват за техни граждани - например осъдени за притежание на наркотици в Сингапур или като куриери на хероин в Турция. Независимо от вината им.
Това са само няколко примера за начина, по който постъпват уважаващите себе си държави. Затова са и велики.
А България?
В джобчето ми дрънкат
|
Съвсем скоро са опитали да я скрият или изтрият [re: enarees]
