по-важен от България


by newswriter on 28/07/2007 3:45 PM

Deutsche Welle
Bonn, Germany
http://kafene.net/analysis.html


Българският президент е работил за комунистическите тайни служби на страната си, както са направили и десетки други членове на екипа на президента, депутати, съдии и високопоставени служители. Въпросът е дали от това ще има някакви последици.

Комисията, натоварена със задачата да направи оценка на архива на секретните служби от комунистическо време съобщи в София, че българският президент Георги Първанов е бил вербуван като сътрудник на външнополитическото разузнаване на режима. Тя публикува имената на 23 души, работили в президентската администрация след падането на комунизма през 1989-90, които също са сътрудничили на печално известните секретни служби.

Първанов е отбелязан като таен сътрудник на външната разузнавателна служба от 4 октомври 1989 до 16 юли 1993 под псевдоним "Гоце".

Фактът, че досиета на тайните служби носи името на Първанов не е нов. Той призна през юни 2006, че има такова досие, но заяви: "То съдържа информация за мен и нищо повече, нито дума или подпис, написани от мен."

Комисията обаче получи за пръв път достъп до архивите на външното разузнаване, недостъпни за предшествениците й, които трябваше да се задоволят с проучване на архиви на т.нар. "политическа полиция", под предлог, че това се налага от съображения за сигурност.

Обяснение на "мистериите"

Архивите на външното разузнаване се смятат за ключово важни, за да бъдат обяснени някои от "мистериите" на българския преход, като например, как огромни суми държавни средства са били прехвърляни в чужбина преди края на диктатурата, както и това, как бивши комунистически шпиони са били назначавани на важни държавни и дипломатически постове.

Необясненото самоубийство през ноември 2006 на Божидар Дойчев, който отговаряше за архивите на външното разузнаване, подхрани спекулациите през последните месеци, че някои влиятелни властови елити са против отварянето на досиетата.

"Мисля, че проучването на досиетата на президента, вицепрезидента и техните съветници ще изясни, че концентрацията на власт в ръцете на служителите на бившата Държавна сигурност продължава да расте," казва експертът по архивите Тодор Янакиев, който е част от екипа, подготвил новото законодателство за архивите на българското държавно разузнаване.

Законът, който влезе в сила през декември 2006, изисква да бъдат публикувани в интернет имената на обществени фигури, работили за секретните служби.

Преди да поеме първия си мандат като президент, Георги Първанов, който беше преизбран за втори мандат през 2006, ръководеше бившата комунистическа партия - Българската социалистическа партия /БСП/.

Историк работи за секретните служби

"Това, което президентът Първанов каза по време на кампанията си за втори мандат беше просто потвърдено от документите в досието," казва Емил Костадинов - член на БСП и председател на комисията за тайните архиви. "Нищо повече. Той каза, че е бил натоварен с много важния по онова време проблем за Македония."

Костадинов говори за трудните отношения между България и Югославия, които бяха помрачавани от противоречиви интерпретации на македонската история. Комунистическата партия е ангажирала външното разузнаване, за да събере исторически доказателства, че Македония е била част от България и след това то наема експерти по въпроса, включително Георги Първанов.

Разузнаването иска от него да сътрудничи за книга за македонската история. Човек от външното министерство, който първоначално обсъжда въпроса с историка отбелязва в своя доклад, че Първанов е "готов и има желание да работи за Държавна сигурност". От този момент нататък, той е включен в списъка като таен сътрудник.

Сегашният президент и неговите политически съюзници направиха опит да опровергаят разкритията, въпреки, че не се очакват никакви правни последици. Те казват, че Първанов не е знаел, че негов работодател е външното разузнаване и, че мотивите му са били високо патриотични.

Някои българи смятат, че външното разузнаване всъщност е вършило добра работа и няма от какво да се срамува, въпреки, че повечето вярват, че през годините веднага след падането на режима, комунистическите агенти са изиграли отрицателна роля в обществото. Така че, спорът не е само за Първанов, а също така за пълноценното разкриване на миналото.

Не цялата истина

Германският експерт за България Хайнц Брам казва, че трябва да се измине дълъг път преди цялата истина да стане известна на обществото.

"Не изчезват слуховете, че досието на Първанов не е пълно," казва той, като добавя, че българите трябва сега да решат дали ще приемат това статукво или за тях е по-важно да изучат подробно своята комунистическа история.

Парламентаристи от опозицията казват, че от досието "Гоце" липсват 36 страници и поискаха оставката на Първанов. Други наблюдатели са съгласни, че миналото на президента като сътрудник на тайните служби може да нанесе удар на България във вътрешен и международен план.

"Трябва да има последствия," казва Брам. "Ако цялото нещо остане без последици, това означава, че комунизмът не се приема насериозно и не води до никаква отговорност. За президента преди всичко трябва да бъде важно, че той представлява България и не трябва да бъде опетнен. Той е изправен пред избор: Дали неговите интереси или интересите на България са по-важни?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите